Галин Никифоров: Писателското въображение е двигател, който работи с всякакво гориво

/ Дарик Добрич
Писателят Галин Никифоров представи в родния си град Добрич своя нов роман „Тяло под роклята“. „Един съвсем нормален човек, с необикновени герои, които не са от нашия свят“, каза за него поетът Сашо Серафимов, а критикът Драгомил Георгиев отбеляза, че това е най-стойностният и най-талантливият роман на Никифоров досега.
 
Същото смята и самият писател, който отбелязва, че „Тяло под роклята“ е най-цялостната му като стил книга. Стилът е от изключителна важност за него, защото счита, че историята, която разказва, идва с определено звучене, език, характеристики. "Понякога дори губя читатели, защото следващата ми книга е различна от онази, която публиката е харесала преди“, признава авторът. В тази книга всичко е изчистено, без излишества, без недостатъци. Обемът й също не е голям – 250 страници. „Целта ми беше да разкажа една силно драматична, добре написана история“, казва Никифоров.
 
„Тяло под роклята“ е роман за човешката душа. Повествованието е в две сюжетни линии – в наше време (един ден от живота на героя) и в три периода от миналото му. Действието се върти около отношенията му с неговата сестра-близначка. Мнозина смятат, че е ексцентричен, заради факта, че героят пренебрегва пола си, за да остане верен на сърцето си, казва Никифоров, но въпреки това, за него е цялостен, и всъщност нежен, най-нежната му книга. „Този роман е най-близко до сърцето ми, донесе ми пълнота. В него влезе всичко, на което съм способен, на точното си място“, споделя той. Писан е както и другите досега - три години и половина, редактиран е много. Наложили са се проучвания за женската и мъжката природа и физика. За главния си герой Борис, авторът казва, че му е било много приятно да работи с него, било е като роля, която е изиграл във филм. Той е „ексцентричен, но много истински, плътен и ясен“, а образът му се появил готов много бързо.
 
За да разказва своите човешки истории, добричкият писател, който тази година навършва петдесет, се вдъхновява от всичко. „Писателското въображение е двигател, който работи с всякакво гориво. Всичко, което четем и гледаме се складира, ферментира и излиза впоследствие. Следваш го, то получава динамика и се изгражда“, твърди той. Само в една своя книга – „Лятото на неудачниците“, е работил с прототипи, а всички други герои са изцяло плод на въображението му, но дребните неща по тях са чути или видени от житейски сюжети или филмите, които гледа редовно. „Пиша, ползвайки всички възможности на човека – пола му, сексуалността, облеклото, походката, но пиша за по-малкия, незабележим човек“, отговаря Никифоров на питането само особняци ли описва. Той смята, че избора на големи теми издава немощ, а повече трябва да се вложи в малките истории, за да ги направиш привлекателни. По-интересни са му женските образи, по-цветни са, по-богати. „Това е третата ми книга, посветена на женската природа, като в този роман е достигнат максимумът и навярно следващите ще са в друга посока“, посочва писателят. Едно от посланията, които иска да внуши е, че мъжете могат да се учат от жените, но мнозина ги е страх, за да не ги вземат за женствени. „Това не е вярно! Ако го правим, ще станем не по-женствени, а по-цялостни!“, казва Никифоров. Той смята, че жените в неговия живот са го направили по-добър човек.
 
Попитан дали следи актуалните неща на деня и вплита ли ги в романите, той разкрива, че за да пише се дистанцира от нещата в света, макар че те неизменно му влияят. „Времето ни е революция на очакванията, много неща се случват и няма как чисто човешки да не ни интересуват, но гледам да не ги допускам и съпреживявам, а да ги ползвам само като факти. Аз съм избрал литературата, не искам да съм социален коментатор, а писател, решил съм да се занимавам с изкуство по един идеалистичен начин“, казва той и предрича, че идва време, в което ще има още по-голям интерес към изкуството. Вещаеха край на литературата, театъра, други изкуства, но напротив, младите четат и се интересуват и вярвам, че ще има възраждане на изкуствата, смята той.