На 20 август имен ден празнуват всички, които носят името Самуил. Легендата разказва, че Св. пророк Самуил живял в Рама или Ариматея през 11 век преди Христа. Той дошъл на този свят, след като майка му Ана дълго била бездетна и молила Бога да я дари с рожба. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога". Щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий, който бил в същото време и съдия на израилския народ. Момчето било кротко, послушно и ревностно се учило на закона Господен. Скоро станало явно, че той е угоден Богу, че Бог му е пратил Своята благодат и чрез него ще възвестява Своята воля.
Във времето на Самуил израилтяните били разпратни и не почитали Бога си. Той ги наказал като им изпратил поражение в битка със съседния народ, след която те цели 20 години били под филистимско робство. Едва тогава започнали да разбират, че съгрешили пред Бога и справедливо са наказани за своите грехове и идолопоклонството. Самуил се стараел да възбуди у тях чувства на разкаяние и съкрушение. С пост, молитви и жертвоприношения, израилтяните, водени от пророка, си върнали благоразположението Свише и победили своите поробители.
Израил се радвал на пълно спокойствие. Самуил мъдро управлявал народа, посещавал всички израилски градове, навсякъде съдел справедливо, без да взима никакви дарове за своя труд, и непрестанно благодарял на Господа за Неговата милост. Когато Самуил остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил съдии, като се надявал да намери в тях свои помощници. Но синовете му не следвали неговия пример. Те били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, народните старейшини дошли да молят Самуил да им избере цар. Никога дотогава израилтяните не били имали цар.
Самуил събрал народа и заповядал да хвърлят жребий, кой ще бъде цар. Жребият се паднал на Вениаминовото коляно, а от това коляно - на Саул, Кисовия син. В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със смирение и благочестие. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в добрите съвети на Самуил, нерядко постъпвал дори противно на Божиите повели, станал горд и самонадеян. Тогава Господ отнел от него Своята милост и повелил на Самуил да посочи друг цар от семейството. Посоченият бил Давид - най-малкият син, който бил пастир.
Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.
