През 2018 се навършват 40 години от основаването на школата по джудо в град Тервел. По този повод от община в добруджанския град предоставиха спомените на един от първите джудисти - д-р Георги Стойчев, сега директор в една от големите фармацевтични компании.
„Изминаха толкова години, откакто стъпих за първи път на татамито (специален вид тепих) в залата на милицията, в която най-напред се провеждаха тренировките, преди да се преместим в малкия физкултурен салон на училището,но участието ми в това приключение остави незаличим спомен у мен.
Наричам го приключение, защото започна случайно, но ме промени завинаги.
Днес си спомням с усмивка (макар че е имало моменти, в които изобщо не ми е било до смях), за изнурителните тренировки след училище, както и през уикенда и лятото преди състезания; за свалянето на килограми; за болките в тялото; за абсолютната ми увереност, че не съм способен да направя и едно движение повече, но все пак успявах да се преодолея и да продължа да се боря.
В същото време, не мога да забравя приятелите си от школата, многобройните и безценни уроци които получих за самото бойно изкуство, но също така и за живота, гордостта и удовлетворението от победата”, казва д-р Стойчев.
Честваха 40 години джудо в Сливен
Представителите на тази малка школа са се изправяли на републикански първенства срещу силни и мотивирани противници, представящи най-големите клубове в страната - „Левски Спартак”, „ЦСКА“, „Славия“, „Локомотив“- София, „Спартак“ и много други, и са ги побеждавали.
„Джудото ми даде и много уроци за живота, които помня и до днес- да уважавам противника си и да не забравям, че и той най-вероятно е силен и бърз колкото мен и има същата цел като мен; да използвам оптимално собствената си и енергията на противника; да съм трудолюбив и да се боря с трудностите докрай; да държа на думата си и да съм отговорен.
Тези от уроците, на които съм се провалял като дете и юноша, станаха още по-ценни за мен, тъй като ги помня най-ясно”, споделя д-р Стойчев.
Човекът, поставил основите преди 40 години и развил този спорт в Тервел до национално и международно равнище е Жеко Георгиев.
Д-р Стойчв си спомня: „В залата за нас беше „тренер“, а извън нея - бати Жеко. И наистина, за нас, неговите възпитаници, освен треньор по джудо, той беше и си остава педагог, настойник, съветник, по-голям брат, понякога спортен медик, а често се грижеше за нас и като родител.
Без колебание бих могъл да му отдам 90% от заслугата за всяка наша победа. Когато се колебаехме или имахме трудни моменти (а такива имаше), ни помагаше счувството си за хумор, с грижата си, а понякога добавяше ищипка строгост.
Тласкаше ни (но разумно и внимателно), към пределите на собствените ни възможности, което ни правеше още по-добри спортисти и ни изграждаше като личности. Собственият му дом беше винаги отворен за нас и имахме усещането, че сме част от семейство.
И до днес съм убеден, и съм сигурен, че това се отнася до всички негови възпитаници, че мога да разчитам на него, ако имам нужда от съвет, реална помощ или просто да поговоря с някого като с приятел”.
Днес джудото е най-широко практикуваното бойно изкуство в света, основанов края на 19-и век от Доктор Джигоро Кано, в Япония. Неговата уникалност се състои в съвременната трактовка на всички бойни техники, натрупани в течение на хилядолетия от самураите и изведени на ново, практическо бойно равнище.
Същевременно, тренировъчният вариант на джудо, наречен „рандори“, позволява използването на техники в условия, максимално близки до реалните.
В Япония се явява национален спорт и се практикува във всички училища и университети, като част от задължителната учебна програма. В света джудото е широко популярно в държави като Холандия, Франция, Германия, Обединеното Кралство, Русия, САЩ, Китай, Корея и много други.
„Изминаха толкова години, откакто стъпих за първи път на татамито (специален вид тепих) в залата на милицията, в която най-напред се провеждаха тренировките, преди да се преместим в малкия физкултурен салон на училището,но участието ми в това приключение остави незаличим спомен у мен.
Наричам го приключение, защото започна случайно, но ме промени завинаги.
Днес си спомням с усмивка (макар че е имало моменти, в които изобщо не ми е било до смях), за изнурителните тренировки след училище, както и през уикенда и лятото преди състезания; за свалянето на килограми; за болките в тялото; за абсолютната ми увереност, че не съм способен да направя и едно движение повече, но все пак успявах да се преодолея и да продължа да се боря.
В същото време, не мога да забравя приятелите си от школата, многобройните и безценни уроци които получих за самото бойно изкуство, но също така и за живота, гордостта и удовлетворението от победата”, казва д-р Стойчев.
Честваха 40 години джудо в Сливен
Представителите на тази малка школа са се изправяли на републикански първенства срещу силни и мотивирани противници, представящи най-големите клубове в страната - „Левски Спартак”, „ЦСКА“, „Славия“, „Локомотив“- София, „Спартак“ и много други, и са ги побеждавали.
„Джудото ми даде и много уроци за живота, които помня и до днес- да уважавам противника си и да не забравям, че и той най-вероятно е силен и бърз колкото мен и има същата цел като мен; да използвам оптимално собствената си и енергията на противника; да съм трудолюбив и да се боря с трудностите докрай; да държа на думата си и да съм отговорен.
Тези от уроците, на които съм се провалял като дете и юноша, станаха още по-ценни за мен, тъй като ги помня най-ясно”, споделя д-р Стойчев.
Човекът, поставил основите преди 40 години и развил този спорт в Тервел до национално и международно равнище е Жеко Георгиев.
Д-р Стойчв си спомня: „В залата за нас беше „тренер“, а извън нея - бати Жеко. И наистина, за нас, неговите възпитаници, освен треньор по джудо, той беше и си остава педагог, настойник, съветник, по-голям брат, понякога спортен медик, а често се грижеше за нас и като родител.
Без колебание бих могъл да му отдам 90% от заслугата за всяка наша победа. Когато се колебаехме или имахме трудни моменти (а такива имаше), ни помагаше счувството си за хумор, с грижата си, а понякога добавяше ищипка строгост.
Тласкаше ни (но разумно и внимателно), към пределите на собствените ни възможности, което ни правеше още по-добри спортисти и ни изграждаше като личности. Собственият му дом беше винаги отворен за нас и имахме усещането, че сме част от семейство.
И до днес съм убеден, и съм сигурен, че това се отнася до всички негови възпитаници, че мога да разчитам на него, ако имам нужда от съвет, реална помощ или просто да поговоря с някого като с приятел”.
Днес джудото е най-широко практикуваното бойно изкуство в света, основанов края на 19-и век от Доктор Джигоро Кано, в Япония. Неговата уникалност се състои в съвременната трактовка на всички бойни техники, натрупани в течение на хилядолетия от самураите и изведени на ново, практическо бойно равнище.
Същевременно, тренировъчният вариант на джудо, наречен „рандори“, позволява използването на техники в условия, максимално близки до реалните.
В Япония се явява национален спорт и се практикува във всички училища и университети, като част от задължителната учебна програма. В света джудото е широко популярно в държави като Холандия, Франция, Германия, Обединеното Кралство, Русия, САЩ, Китай, Корея и много други.
