И ето отпочна се третият седмоднев от месеца десети на годината вече четвърта от управлението Му На Оногова, Що Показва, Докато Ламята Тройнокоалиционна само Приказва.
Възвестиха тръбачите медийни ерихонски едно Осанна, щото да чуят хората по агората, че на опера и на път нов лентите е подрязал.
И като свърши дела тъй чудни, Той възнесе се до града голям, дето Брюксел зове се. Там на голямата агора възправи се гербератор Ленторезец Първокопник пред всички сенатори рече им право в очите: „Не бойте се от ПЕСовете, аз бил съм ги в битка изборна до седем пъти в земята с големина колкото човешка длан и пак ще бия ги.”
А ПЕСовете разлаяха се и обещаха му, че ще захапят го силно.
В туй време в Разнородното събрание крамоли и свади тръгнаха и думи хулни рекоха си нотабилите и патрициите.
Едните искаха да питат хората по агората дали крепостта Беляне да строи се, а другите не искаха туй да се пита, а друго. И тъй хулеха се, сквернословеха и прочие, а хората по агората чудеха се.
Тогаз по земите морски появи се боляринът Мирославний и рече им на градинарите и пастирите, че за тях грошове много ще да има, а за земеделците, що зърно сеят и жънат, парите малко щяли да бъдат вече. И врява пак вдигна се. Едни шапки от радост хвърляха, а други плачеха горестно
Тъй във времена усилни и в дни на изпитание стина се до петия ден на седмоднева и крава изкукурига, котка изгрухтя, кон славеева песен изчурулика, куче измяука, а свиня под вода заплува.
Тогаз две радиоизчадия, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се предаването „Шведска маса” започнаха и родът человечески беше предаден на погибление духовно, на огън и меч подложен, пък вредом рев, вой и скърцание със зъби чуха се.
В началото беше радиоизпусната без никакво предупреждение песен кавър версия на Юръп. Беше истински кошмар. След това Стефифешън пя така фалшиво, че се напука мазилката, а окаченият таван в една питиепродавница позеленя от ужас.
Ни в клин ни в ръкав позвъни Римлянина и предложи на водещите да направят сравнителен анализ на данъците в Германия, Белгия и България. Да станело ясно, че там имало данък върху лихвите само над влогове над 20 000 евро. Старият реститут Весо Максимовсон презрително се изсмя, а ходещият банкрут Калудовсон потрепери.
После се четоха вестници, ама то беше такова сричане, такова идиотско ломотене, че не трябва да се споменава никак даже.За радост на всички учителки по руски прозвуча и песента „Обморок Имама”, в която се пееше за някакъв човек без адрес, без памет и без скрупули по отношение на алкохола. Човекът направо си призна, че е пиян и през цялата песен тормозеше някакъв мотор.
За да бъде катастрофата пълна, се чу и кавърверсия на Гънс енд Роузис. Не бяха рози, а някакви слухови бодли, които можеха да спукат тъпанчетата на общо 13 слушатели на предаването.
Така неусетно започна и основната тема „Има ли нещо свято за българите”
Иван Терзиев сподели, че най-свято е надеждата. После обясни, че по време на социализма хората са се надявали, че у нас ще стане като на Запад, а сега изгубили и тази надежда. Когато се върнела надеждата, тогава щяло да има нещо свято.
Ники определи парите като най-святото за българите, защото интересът клатил феса.
Тъжното му прозрение беше прекъснато от друг слущател, който извести, че събаряли Капаните на бургаския плаж, а те били най-святото за бургазлии. Човекът се притесни, че можело на тяхно място, на мястото на Капаните, да се вдигнат кооперации, ама водещите идиоти го успокоиха, че туй няма да стане.
След него отново Римлянина се включи и рече, че свят човек у нас е само мъртвият, защото за него нищо лошо не се казва, а успелите с честен труд предизвикват злоба и завист.
В последния възможен момент преди новините Ники добави, че най-свята през комунизма била тоалетната чиния на Бузлуджа, за която платил 5 лева от заплатата си, в онова време.
По-късно Радо запита човечеството как е възможно за него да са свети места бургаските Капани, а не библиотеката. После обобщи, че затова сме на това дередже и наруга някакъв император, който режел ленти и пътувал със свитата си из цялата стрзана, което струвало много пари на гражданите.
Затова след него един човек призова водещите да запалят по една свещ в църквата с името на Свети Иван Рилски.
Йуще един човек изказа се, ибо туй, че не владиците и патриархът, а хората правят вярата. И други думи каза: „Християнската вяра е нещо свято”
Той благодари на водещите, те му отвърнаха с просташки хохоти.
Заради безмерната им глупост, повече да не говорим за тях, чуйте им простащината в звуковия файл под малоумната снимка.
