И отпочна се петият седмоднев от месеца първий на годината втора, в която владетелската плащеница от болярина Орешарий носеше се.
Тогаз излезе на агората патриций с име Николай Безцензор и рече, че за бедните плакал и сърцето му късало се. И заплака със свои приятели с души жалостиви, и слова тежки, и хули страшни издума срещу богатите нотабили, дето от гърба на народа кожата му смъквали. Пък като размаха десница, видя се, че времето измерва със скъп и прескъп часовник и смут настъпи сред хората. А той обещаваше им благини големи и зъби нови, ако следват го.
И друго чудо случи се. Над страната с големина на длан човешка сняг запада, но там където снегорини имаше, сняг нямаше, а където сняг имаше, снегорини нямаше. Затуй накрая вредом сняг натрупа, а снегорините стопиха се, пък след тях останаха сал едни фактури за снегопочистване и за плащане.
Не мина се много време и събраха се вождовете на племената ПЕСоциалистически и на дръвника сложиха главата на болярина Георгий, Що Чудовището Архар Беше Посякъл.
Заради греховете му и желанията му да АБеВейства лишиха го от членство и обезчлениха го немилостиво, а с него посякоха и болярина Румен и други.
Тъй обезчленени пуснаха ги да се скитат немили недраги и забраниха им да се зоват ПЕСоциалисти, а вече ПЕСоглавци да бъдели.
По туй време на агората излезе главата държавна Росен Плевнелий и рече, че плебеите нужно е да гласуват задължително за сенатори, щото иначе патрициите самозабравяли се.
Тогаз великите влъхви Станиший и Местаний възнегодуваха срещу него и като го посочиха с пръст, рекоха на людете „Вижте го тогова, лошав е той!”
Така стигна се до деня пети от седмоднева и кон изкукурига, крава изкудкудяка, а свиня изчурулика като славей, докато магаре излая страшно. След тия знамения ужасни и поличби най-страши, започна предаването „Шведска маса” и навсякъде настана рев, вой и скърцание със зъби, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Тогава две радиоизчадия, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се, започнаха слова гнусни да редят.
В началото на скверното предаване се понесе бабешко хъхрене. Калудовсон предположи, че това е песента „Пияна домоуправителка иска такса асансьор от неотзивчив кооператор”, но Весо Максимовсон обясни, че това е шаманска песен.
След това засумтя величественият бард Михаил Йончев със своя хит „Трепети”. Слушателите направо се затресоха като трепетлики от шок. По някое време звънна бай Недко от село Черноград, за да обясни на Калудовсон, че го познавал от 1975 година, откогато започнал работа в „Трансстрой”. После правилно предположи, че дъртият водещ сигурно има вече бели коси. Бай Недко призова да се говори повече за футболен клуб „Черноморец”, щото нямало новини. Заради своето включване той заслужи музикален поздрав към всички жители на Черноград и по повода Максимовсон му радиоизпусна едни буен йодлер от Австрия.
Възникна и лека дискусия на тема расов подбор. Максимовсон смело редактира поговорката, че Планината и Морето раждали хора, а Полето тикви, заради което Калудовсон го обвини в лъжа и доказа, че морето е било пришито с кламер в поговорката, защото в оригиналния й вид нямало никакво море. За доказателство той приведе довод, че в народните песни няма нито една песен, посветена на храбрите мореплаватели, демек нямало такива в България.
Напрежението се сгъсти съвсем с поредното парче на хремавия принц Джорджано.
В рубриката „Колосални простотии” отново беше аноносирана възможността да се купи ракия от казана в Камено, да се купи сребърна флейта и книгата „Поглед към отвъдното”, както и това, че се продават телевизори втора употреба, с гаранция без почивен ден”. Максимовсон намери и изчете от интернет стихотворение от „Поглед към отвъдното”. Не питайте за подробности!
Някъде там беше радиоипуснат египетски рап и след това се пристъпи към основната тема „Защо бургазлии скърцат със зъби срещу това, че общинските съветници си увеличиха заплатите до 1040 лева + по 50 лева за участие в заседание на комисия?”
Бат Коста взе думата, за да изрази мерак да накарал една руса депутатка да мие пода, да мие чинии и да боядисва стени.
Борката отново демонстрира буен нихилизъм и обясни, че дали ще взимат малко пари или много пари, те все щяли да крадат, но и той щял да краде, ако бъдел на тяхно място, защото законите от Луканово време били такива
Бат Коста отново припомни, че депутатите и съветниците са наше отражение.
Звънна и пожизненият общински съветник Тумбаков и обясни ,че С ЕЙ ТИЯ ДВЕ РЪЦЕ би обновил улица „Александровска” и с ЕЙ, ТИЯ ДВЕ РЪЦЕ копаел метрото на площад „Тройката” и с ЕЙ, ТИЯ ДВЕ РЪЦЕ бил построил два хотела.
Стефан призова съветниците и депутатите да работят без пари, дори уточни, че трябвало да работят за ЧИСТА И СВЯТА ОБЩИНА БУРГАС.
Радо гневно обясни, че за някои прегрешения може да се използват разстрели и обясни, че естестевният подбор понякога не си вършел работата.
Борката го напопържа в ефир и го нарече „пишман демократ костовист”, който гласувал за Делян Пеевски, а след това Стефан обясни, че някаква депутатка била „гювендия с тапия”.
Обади се и слушател, за да изрази учудване как съветниците ще взимат такива пари за едно заседание на месец и разкритикува идеята да се строи на мястото на „Старата Фрегата”.
Преди него Ники обясни, че щом се сетел за изгорялата Фрегата и виждал депутатска заплата.
Накрая Римлянина сложи точка с предложението си по всяка тема да се пее песен и изпя „Хей ръчички, хей ги две”, като по този начин поздрави крадливите ръчички на някои политици.
Тъй в шеги и закачки и кретенски самопризнания за онанизъм и безсексие от страна на водещите завърши поредното издание на безспорно най-кретенското и глупашко предаване „Шведска маса”.
