И отпочна се третият седмоднев от месеца петий на годината втора от управлението Му на гербератор Ленторезец Първокопник .
Първом чу се, че девата Цветелина банка купила си и мигом хората по агората учудиха се как туй случва се.
И хортуваха едни зълодяи слова непочтителни за девата и за нейния рицар, ама Той внимание не обръщаше им никакво.
Тъй с повдигание на вежди и на рамене хората чудеха се, ама повече се зачудиха, когато Христина дъщерята голяма на НОИ реши да Го остави и му даде оставянето си, пък Той прие го.
И хората пак чудиха се учудително, поради что дъщерята на НОИ туй оставяне внезапно е сторила, пък тя разказа им, че от племето герберско натискали я велможи избрани да слага по градовете.
Не изтрая гербератор Ленторезец Първокопник и рече, че дъщерята на НОИ Христина нахално хортувала е неистини и зарече се да прати във всички градове нойски РЕВИЗИЯ страшна.
И тръбачите медийни ерихонски „Осанна” възвестиха за Него, а людете от племето на НОИ със сълзи свота Христина изпратиха с мир.
Ама още по-страшно настъпи.
12 велможи посечени бяха и оставиха Го и той оставянето им прие им го.
Пък понесе се мълва страшна, че Онзи Що С Възхита Сказанието За Винету Чел Е и болярите му решили са да заставят народите студенти за срок от пет лета да останат силом в земята като една човешка длан.
И ропот по агората чу се, но замениха го , вой, рев и скърцание със зъби, щом божият агнец Волен и неговите кротки сподвижници хрисимо подаваха яйца, камъне и дърве на едни до молитвения им дом, джамия що зовеше се.
И като го видяха ония до джамията, ръкопляскаха му, ама Волен натъжи се и нажали се, че нападнали го били и били го него и момата на име Деница.
Тъй в дните тези усилни вятър задуха, засвири, риби с кореми нагоре изплуваха и мирис смрадлив понесе се.
Тогаз адски изчадия две появиха се и скверното предавание „Шведска маса” отпочна се и народът на погибление предаден беше.
С първите секунди в ефира се разля дърташко гъгнене и музикален каймак от албума „Шамански и наративни сибирски песнопения” и стъписващото мънкане издъни тонколоните в Бургаска област.
След това потресаващо начало Максимовсон и Калудовсон поведоха безсмислен спор дали водката се е появила преди Сибир или Сибир преди водката. Идиотският разговор завърши с втрещяващия извод, че е дошло време за първата за деня водка.
При четенето на вестници водещите безсрамно демонстрираха вопиющото си невежество и четоха по отвратителен начин публикациите.
След това странно защо се разля гръцки рап, който предизвика еуфория в бургаската гръцка диаспора, докато нейните представители закусваха с маслини, сутлаки, кифтаки, бифтеки, мусака и разбира се шкембаки.
Не стига това, ами зазвуча рубриката „Масов делириум”, по време на която се четоха коментари на изтрещели поетеси и поети, както и на плешиви интелектуалци с неудовлетворени мечти за буйно окосмение.
Много е възможно ошашавените слушатели да са помислили в този момент, че по-лошо от това не може да бъде, но „Шведска маса” надмина собствените си върхове като радиоизпусна хит на руския естраден бард Муслим Магомаев.
С неговото изпълнение животът изгуби всякакъв смисъл и затова беше чудно защо Максимовсон и Калудовсон отвориха телефона и предложиха на слушателите да беседват по въпроса „Какво да се направи с голямата черна дупка в центъра на Бургас?”
В началото на дискусията гламавите водещи с гъгнене, кикот най-истерический и дебилни разсъждения изплетоха нестройната теория, че черната дупка баш на пъпа на града на поети, художници, артисти и труженици с трилентови маркови облекла е новият „Храм на обречените”.
Първи позвъни Ники, за да каже, че е запознат с творчеството на Муслим Магомаев, защото лично го е гледал на „Златния Орфей”. Дори спомена, че има автограф лично от естрадното величие Карел Гот и това доведе до истерия 3 случайно слушащи предаването баби.
Накрая Ники определи черната дупка като „политическа клоака, която пръска зловония от 1985 година.”
След него Иван Терзиев определи дупката като „паметник на политическия цинизъм” и предрече, че големият трап ще си остане там, докато свят светува.
Първото позитивно предложение беше дадено от слушателят Стоянов, който разви тезата, че на това любимо на жабите място може да се изгради подземен и надземен паркинг.
Това накара да позвъни Тони, който спомена, че огромният трап не трябва да се зарибява, защото в Бургас има достатъчно шарани и без това. Затова според него би било хубаво да се изградят алеи, с пейки и паметници на всички български владетели.
Бат Коста беше категоричен, че голямата дупка трябва да бъде напълнена с боклуците на Бургас, а после да се заравни и там в едната част да се оформи платен паркинг, а в другата наказателен паркинг за неправилно спрелите автомобили.
Тук някъде започна поредното издание на рубриката „Музикална катастрофа”. Този път критикът Жулиен Думбазов беше подложил на дисекция социалистическия хит на Борис Годжунов „Малка песен за Бургас”. Отвратителният звук и безумен текст накараха незнаен човек да позвъни с въпроса „Кой е написал тази песен, бе!!!”
Така на финала Радо Русев се включи в предаването и направи изявлението „Цяла България е една дупка и по-лошо ще стане”
Така с надежда и оптимизъм Максимовсон и Калудовсон сложиха край на предаването, но се заканиха за всеобщ ужас следващия петък пак да се разпищолят в ефир.
Ужас, ужас, ужасЬ...
Безумният брътвеж петъчен слушайте в звуковия файл под фотографията
