Втори ден не стихват коментарите около публичния разстрел на героя от бургаския ъндърграунд Калоян Стоянчев - Големия Риж.
Едни бургазлии скърбят от сърце, а други техни съграждани се радват от цялата си душа. Предполагам, че само квалифициран психолог би могъл да анализира поведенческите реакции на едните и на другите. Питам се колко ли трябва да си изтрещял, за да те обзема еуфория заради смъртта на някой, но и се питам колко ли трябва да се чувстваш безсмъртен и над законите, за да ходиш с ножове из Бургас и да пребиваш така за спорта някой нещастник. И като съм започнал с въпросите се питам, колко ли трябва да си загубил доверие в държавата и системата, за да се движиш с пистолет в джоба.
Аз лично съм втрещен от развихрилата се война по интернет форумите. Там загиналият и неговите „съратници" са определяни като истински изверги, а бившият полицай Лисичков като истински народен закрилник. Призивите за смърт, за разстрели и направо масови екзекуции на следващи герои от подземния свят са страшни.
И тук изобщо не ми е необходим дипломиран психолог, за да ми стане ясно, че хората вече са се отчаяли, не вярват в законотворците, не вярват в ония, които прилагат законите и мечтаят за ред и за правила...най-вече за силна ръка. И нещо по-плашещо. Всички са озверели.
В далечните времена на моето детство най-много се прехласвахме по ония филми, в които добрият шериф винаги наказваше лошите бандити, дръзнали да тероризират града или селото. Или пък добрият наемник, когото викаха на помощ срещу малко парици да прочисти света от лошите.
В Бургас положението е сходно. Имаме лоши, които си правят каквото си искат. Не им пука от нищо. За тях законите не важат.
Те се движат на тумби из центъра на града, гледат агресивно, опаковани са в анцузи и дискредитират една световно известна спортна марка със стероидните си тела, мозъците им са декоративни, ядат и пият по заведения и не плащат, бият нещастници по дискотеките и клубовете, ходят с ножове, карат мощни коли, отнемат ти предимството по улиците, те са истински кошмар и пример за подражание за младите, които искат бърз успех...сега и тук.
В Бургас хората вече отчаяно се нуждаят от шериф, който да прочисти града.
А ако такъв не се появи или си стои зад бюрото в офиса, тогава може да се появят и наемници...а съвсем в края на екшъна хората може да си спомнят стария социалистически почин „Направи си сам" и лично да се заемат с дезинфекцията на Бургас, защото ако много от младите момчета се прехласват по героите от подземния свят и искат да приличат на тях, замислете се дали не е възможно някои други млади да се прехласнат по стрелеца Лисичков и да решат да го копират.
Затова дами и господа управляващи и вие представители на силовите институции. Попрочете какво пишат хората по форумите и си го набийте в главите. Не се издържа повече.
Размърдайте се. Затова ви плащаме.
