Апелативен съд Бургас не уважи жалбата на 32–годишния Велислав Петров срещу Определение на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража“. Петров е привлечен в качеството на обвиняем за това, че изнудвал бургазлийката Кристияна за сумата от 37 200 лева.
За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до петнадесет години, глоба от пет до десет хиляди лева и конфискация до ½ от имуществото на дееца. Представителят на Апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на постоянния арест. Касае се за тежко умишлено престъпление, което е осъществено грубо и брутално срещу самотно живееща, беззащитна възрастна жена, мотивира се прокурорът.
Защитата настоя за мярка „подписка“ и разви тезата, че Петров е бил привлечен за работа от непознати, контактувал е с тях само по телефона и по-късно е разбрал, че е „муле за пренасяне на средства“. Адвокатът посочи, че от телефонните разпечатки ставало ясно, че Велислав Петров не е контактувал с пострадалата възрастна жена.
Въззивният състав изцяло споделя изводите на първата инстанция, че от наличните до момента доказателства, може да се приеме, че жалбоподателят Петров е автор на извършеното престъпление. От друга страна не е отпаднала опасността от укриване поради липсата на постоянен адрес или извършване на друго престъпление, предвид тежестта и обществената опасност на деянието. Въпреки наличието на постоянна адресна регистрация в гр. Свищов, обвиняемият не е обитавал жилището си значителен период от време преди престъплението, а е отсядал в различни градове на случайни адреси, включително и в гр. Бургас, пише в определението на съда.
Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до петнадесет години, глоба от пет до десет хиляди лева и конфискация до ½ от имуществото на дееца. Представителят на Апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на постоянния арест. Касае се за тежко умишлено престъпление, което е осъществено грубо и брутално срещу самотно живееща, беззащитна възрастна жена, мотивира се прокурорът.
Защитата настоя за мярка „подписка“ и разви тезата, че Петров е бил привлечен за работа от непознати, контактувал е с тях само по телефона и по-късно е разбрал, че е „муле за пренасяне на средства“. Адвокатът посочи, че от телефонните разпечатки ставало ясно, че Велислав Петров не е контактувал с пострадалата възрастна жена.
Въззивният състав изцяло споделя изводите на първата инстанция, че от наличните до момента доказателства, може да се приеме, че жалбоподателят Петров е автор на извършеното престъпление. От друга страна не е отпаднала опасността от укриване поради липсата на постоянен адрес или извършване на друго престъпление, предвид тежестта и обществената опасност на деянието. Въпреки наличието на постоянна адресна регистрация в гр. Свищов, обвиняемият не е обитавал жилището си значителен период от време преди престъплението, а е отсядал в различни градове на случайни адреси, включително и в гр. Бургас, пише в определението на съда.
Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
