Това е една история и както сами можете да се досетите, ми беше разказана от човек, който ляга и става с историята.
Професор Божидар Димитров е като подвижна съкровищница и стига да има малко време, винаги може да я отключи за всеки, защото е готов щедро да раздава богатствата в нея.
Съдбата ми даде шанс да го видя в Карнобат и сигурно доста съм притеснил добрия човек, когато го връхлетях с поредица от безумни въпроси.
Честно казано той намери време да отговори на всичките и за пореден път се разделихме в неравностойно положение. Аз обогатен от неговите знания, той малко обеднял заради това, че ги е споделил с въртоглава персона като мен.
В един момент го запитах дали смята, че Странджа планина крие още много неразкрити тайни и дали предстои те да бъдат открити.
Божидар Димитров се поусмихна и ми рече, че това наистина ще се случи.
После аз го стрелнах с нов въпрос за прочутите манастири на исихастите из тази митична планина и той ми отговори, че от тези духовни средища не е останало нищо, защото те са били сравнени със земята, понеже са били недолюбвани от самата православна църква.
И тъй като стана дума за църква, аз изстрелях ново питане.
Абе, г-н професоре...защо в Малко Търново насред Странджа има толкова голяма католическа църква. Откъде се е пръкнала?
И така започна историята..., която любимият ми историк прочел в архивите на Ватикана, написана от тогавашния папски резидент в Цариград. Той я разказа на мен, а аз на вас.
В някакъв момент богатите жители на Малко Търново чули подочули, че в България се случват много промени, т.е Възраждането. Събрали пари и поканили един буден българин от шоплука, Стефан Ваклидов се казвал.
Отраканият шоп дошъл, развихрил се и за кратко време станал любим даскал на децата, любим сътрапезник на мъжете и любим мъж на жените, защото освен в училище той развивал много дейна извънкласна дейност, т.е театрална трупа и женско дружество.
Патриархално настроените странджанци станали жертва на съмнения, че Ваклидов прави „голи хора" с момите им и решили да го прогонят.
Тук сработил шопският инат на даскала и той намерил начин да остане. Правил струвал, но се свързал с католиците униати и бил ръкоположен за католически свещеник....познайте къде...точно в Малко Търново.
И така новоизлюпеният католик се завърнал триумфално и бавно полека успял да привлече към лоното на Римокатолическата църква цели 100 семейства.
Гръцкият владика побеснял. Пристигнал начело със свита от свещеници и събрал населението. Повел към близкия хълм православните малкотърновчани и им казал да хвърлят по един камък и да изрекат „Анатема" за Стефан Ваклидов.
Според поверителния доклад на папския резидент един камък отскочил и разцепил главата на владиката. Тогава всички християни се прекръстили и казали, че това е поличба. Само след броени дни още сто семейства станали католици.
Така падре Стефан Ваклидов множал паството си, но авантюристичната му природа се не укротила хич.
В един ден гръмнала страшна вест. Достопочтеният свещеник бил хванат да осъществява нерегламентирани контакти с дъщерята на бея в Лозенград, от което се случили няколко неща.
Щерката заченала, беят пощурял, а Стефан Ваклидов бил изправен пред две възможности. Да се раздели с главата си на площада в Малко Търново или да приеме женитба плюс още няколко екстри.
Сменил вярата, сдобил се с богата жена и станал МЮФТИЯ!!! Напуснал градчето и на изпроводяк рекъл на изпращачите от Малко Търново
„Айл би бак, демек аз ще се върна на бял кон"
/така пише в доклада в подземията на Ватикана/
Да, обаче шило в торба не стои. След време мюфтията пак почувствал, че дивото го зове, взел всички парични наличности на своя тъст, накитите на жена си и хукнал към един кораб в Цариград, оттам отплувал към Одеса.
Хрониките разказват, че палавият Стефан бързо се сдушил с народняците, демек с начинаещите комунисти и потънал в тяхното революционно дело до такава степен, че бил осъден на каторга от руския имперски съд.
Оттам избягал във Влашко и станал хъш. Потънал в ужасна мизерия, записал се в легията, после успял с триста зора да стане и четник.
Ще се питате защо със зор. Ами защото руснаците бързо установили, че кандидатът за бойна слава е всъщност политически опасен тип, който е осъден на каторга...но му простили.
Така Стефан Ваклидов участвал в Руско-турско освободителната война и ...тя приключила с поражение за султана, но както знаете от уроците по история, Малко Търново останало в пределите на Турската империя.
Представете си изумлението в очите на тамошните жители, когато през един хубав ден през северния вход на града по посока Източна Румелия в Малко Търново влязъл в пълна бойна униформа на опълченец върху бял кон напет и много красив войн.
Хората буквално се втрещили, когато видяли, че това е Стефан Ваклидов.
А той им припомнил, че преди време им бил казал „айл би бак", ама тогава те явно не му повярвали.
И като един истински херой се изтъпанил на площада и гръмнал с пушката си, което предизвикало паника в няколкото местни заптиета. Горките се заключили в конака и хич не се сетили да изкарат пушките си.
След тази проява на безумна смелост Стефан Ваклидов се поклонил на хората и им пожелал всичко хубаво.
После царствено се отдалечил на север към Бургас.
Какво е станало после със Стефан Ваклидов, докладът на папският резидент в Цариград мълчи, но според професор Божидар Димитров всеки може да заложи доста пари на предположението, че този невероятен авантюрист като нищо ще е загинал някъде по планините на Македония, докато се е бил за освобождението и.
Така завършва невероятната история за православния шоп, който станал католически свещеник, после мюфтия, след това комунист кандидат каторжник, хъш, легионер, опълченец и освободител.
Стефан Ваклидов. Има поне няколко причини да не забравяме този човек.
Благодаря на професор Божидар Димитров, че ми разказа тази история. Дано ви е харесала.
