Несебърското съкровище, което гостува в Лувъра в Париж, се завърна, съпроводено от силна охрана.
Осемте древни несебърски артефакти отново ще заемат мястото си в постоянната експозиция, за да им се любуват вече и гостите на града на ЮНЕСКО.
Парижани и гости на френската столица можеха да видят в продължение на няколко месеца три сими (вид архитектурни теракоти) с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети; артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър - лекит (керамичен съд) с релефна украса, ойнохое (керамичен съд), теракота - женско протоме и две фигури; бронзова хидрия (съд за течности) от края на IV век пр. Хр. и мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела.
Експонатите бяха част от изложбата "Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България", която бе разположена в четири от залите на крилото „Ришельо" на Лувъра.
Близо 4 млн. посетители от цял свят видяха древните артефакти, открити по днешните български земи.
есебърското съкровище, което гостува в Лувъра в Париж, се завърна.
Осемте древни несебърски артефакти отново ще заемат мястото си в постоянната експозиция, за да им се любуват вече и гостите на града на ЮНЕСКО.
Парижани и гости на френската столица можеха да видят в продължение на няколко месеца три сими (вид архитектурни теракоти) с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети; артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър - лекит (керамичен съд) с релефна украса, ойнохое (керамичен съд), теракота - женско протоме и две фигури; бронзова хидрия (съд за течности) от края на IV век пр. Хр. и мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела.
Експонатите бяха част от изложбата "Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България", която бе разположена в четири от залите на крилото „Ришельо" на Лувъра.
Близо 4 млн. посетители от цял свят видяха древните артефакти, открити по днешните български земи.
