И ако някой се състезава в игрите, не получава венец, ако не се е състезавал по правилата. второ послание на апостол Павел към Тимотей
Има ли надежда за БСП Бургас? Ще се рестартира ли партията столетница или ще си остане в полубудна кома?
Нещо такова се питаха всички делегати, които изпълниха залата на театър „Адриана Будевска" в нощта на изборната общинска конференция.
Да разшири влиянието на партията, да привлече повече млади хора в нея, да обедини центробежните сили и да ги направи центроустремителни, да е известен на всички бургазлии, да върне БСП в управлението, да не е зависим и да не се страхува отг ГЕРБ, да е убеден социалист и още много подобни заръки и изисквания летяха във фоайето на реставрирания храм на Мелпомена преди избора.
Бърз поглед по седалките в залата показа, че социалистите наистина отчаяно се нуждаят от преливане на млада кръв. В морето от бели коси на ветераните като малки островчета тук там се виждаха млади хора.
Странно, но във вълните от социализъм най-уверено плуваха Радостин Димитров, банкерът Чардаков, Маруся Любчева, Любомир Пантелев, старият дъб Йоан Костадинов и...и самият факт, че почти всеки искаше да поздрави, стисне ръката или на потупа по рамото „старите пушки" , а не някой голобрад младеж, означава само едно.
Младите в БСП Бургас все още не могат да намерят място под слънцето. Въпреки че едни от най-знаковите имена на партията от общинската организация доброволно се оттеглиха преди време, оказва се, че за четири години социалистите така и не успяха да им излъчат адекватни заместници. Въпреки усилията на досегашния лидер Димитър Стоянов да проведе смяна на поколенията. Явно подрастващите от левицата още не са пораснали достатъчно.Докато това стане, все така ще се отдава едноминутно мълчание ва починалите другари през последната година, защото при това положение социалистите се топят по неумолимата сила на естествения подбор.
А иначе достойното поведение на стария председател нямаше как да не се понрави на всички в залата. Той се извини за грешките си и благодари за подкрепата на своите съпартийци, така както го изисква онзи неписан кодекс на честта за всеки политик.
После направи крачка назад с достойнство. И вероятно е въздъхнал с облекчение.
Нека прескочим тайното гласуване, всички огнени слова, които си разменяха съпартийците. И без това журналистите бяха помолени учтиво да напуснат сградата, за да не пречат на традиционно подозрителните към медиите беловласи конспиратори.
Да се опитаме да разчетем какво се крие в резултатите.
С цялото ми неподправено уважение към тях, но ще прескоча кандидатите Николай Тишев и Георги Тодоров.
От всички гласували делегати на общинската изборна конференция за адвокат Евгений Мосинов гласуваха само 18 души!!!. Какво означава това?
Страх, дами и господа, пардон другарки и другари. Страх.
Университетският преподавател хич не си поплюва, смущаващо преуспял е, демонстрира самочувствие, непокорен е, има контакти на всякакви нива и работи с всекиго, устата му не спира да излива водопади от тежки и болезнени истини, а недвусмислените закани да изкара БСП Бургас от третокласните пътища директно върху магистралите на политиката вцепениха от страх и ужас свикналите с философията „со кротце, со благо все в ляво"
Затова и му показаха категорично, че прекалено прямите хора, както и богатите, не са на почит в партията столетница. Такива обикновено биват определяни с универсалното „враг с партиен билет" . Ами той сигурно не е участвал в детството си в акциите за предаване на вторични суровини. Я, го виж какъв капиталист е - сигурно са си казвали беловласите делегати и биха се прекръстили, ако рефлексите от миналото не изключваха това.
Най-ясният сигнал, че бургаските социалисти още не са наясно какво искат, е огромната подкрепа, която получи претендентът за овакантения лидерски пост Стоян Колев.
Е, ако ще търсиш промяна, ако ще тръгваш по нов път, ако искаш да смениш старите порядки и политики, тогава защо посочваш този кандидат. Та, той е точно символ на бургаските соц. традиции, той е символ на старите времена, срещу които вече дванайсет години бургазлии гласуват.
Пък знае ли човек, може би ужасно много хора в тази партия все още живеят в спомените си и блясъкът на славното минало, когато левицата управляваше на местно и национално ниво, им пречи да видят голата истина. А тя е, че времената са други, ужасно и болезнено други.
С тревожно малка преднина пред опонента апаратчик Павел Маринов спечели трудно доверието на своите съпартийци. Защо го избраха все пак?
Чу се, че го посочили, защото бил симпатичен, защото бил млад, защото бил умен, образован, модерно мислещ, защото имал размах в идеите си, защото имал смела визия за развитието на Бургас и защото бил конструктивен, компромисен ...
Стига, бе! Това последното направо би могло да се изтълкува така.
Мнозина гласуваха за него, защото си мислят, че е „безопасна игла" и полубудната кома в БСП Бургас ще продължи, демек удобен е и ще слуща покорно мъдреците от левицата.
Историята обаче никога не се уморява да дава примери на хората, че привидно хрисимите и еднакво отдалечени от всички фигури в един момент стават доста опасни за почитателите на статуквото, защото изведнъж се оказва, че не знаеш накъде ще тръгнат, с кого ще си подадат ръка и кого ще изхвърлят шумно от къщата на партията.
А в БСП Бургас има нужда от голямо проветряване, от голямо пренареждане, от основен ремонт и от още много промени. Не ги ли направят, на следващите избори в тази къща ще влязат още по-малко гости /избиратели/
Така че другари и другарки, надявайте се Павел Маринов да е вашият апостол. И ако е такъв, последвайте го и го чувайте какво ви казва, защото иначе ще сте десетилетия аут от обетованата земя на властта. Пък ако някой ден този апостол каже на някого от вас по неговия си хрисим и дипломатичен начин, че вече сте си изпяли песента и е време да минавате на задни позиции, не се втрещявайте, не се изненадвайте от неговия дързък ход и си спомнете, че при неправилно боравене с безопасна игла, /за какъвто неправилно го смятате/, тя се отваря и се забива до кръв в пръста на самозабравилия се човек или партиен некадърник.
