Цифровизация и дигитализация – думи, на които се гради голяма част от бъдещето на човешкото съществуване. Благодарение на тези думи и на куп нови и не чак толкова модерни термини човешката дейност усетно или не, се променя стремглаво. Професиите се изменят, ценностните системи и начинът на живот също. Прогресът стои в дъното на развитието на обществото. А самото общество, прибавя към антуража си и определението информационно. И ето, че отново стигаме до началото на статията - компютризацията.
Ако тези разсъждения отправим конкретно към бъдещето не на информационното обществото, а на неговия основен ресурс – книгите, възниква въпросът: има ли бъдеще хартиеният им вариант? Да четеш електронна книга или да си по-скоро традиционалист, трудно възприемащ новите технологии, е въпрос на личен избор, възможности и в крайна сметка на прогрес. Дали този прогрес обаче ще промени всичко старо и уникално по себе си, или някои неща (в случая хартиените издания) са неповторими и незаменими?
Отговорът на всеки подобен въпрос се крие някъде в близкото или далечното бъдеще. Крие се и в развитието на всяка една държава и на всеки един народ поотделно. Технологиите изискват суми – за закупуване, поддръжка, програми. Суми, които изглеждат по различен начин в различните страни – за едни тези цифри са малки, за други са непосилни. Щом говорим конкретно за книга и за България – възникват няколко въпроса. Може би има хора, които предпочитат да купят веднъж електронна книга и после да свалят изданията безплатно или да ги купуват, което излиза малко по-евтино от хартиения вариант. В Бургас все още съществуват и библиотеки, което значи, че има читатели, които се наслаждават еднократно и за по-малко време на многобройните светове, предоставяни от книгите.
Четенето както и вариациите на книгите са личен избор, но важното е, че съществуват без значение под каква форма. Тенденциите поне сред бургазлии са, че повечето от тях предпочитат хартиен вариант, защото е класика – можеш да разлистиш страниците и да усетиш аромата на мастило, част от чара на четенето се губи в електронния вариант. Търсенето на дигиталните формати пък се среща по-често сред младото поколение, чийто живот е немислим без новите технологии. От проведената анкета обаче става ясно, че голяма част от младежите също биха избрали хартиен вариант.
За повече подробности по темата чуйте материала на нашия стажант – репортер Пламена Джигова, в звуковия файл
