Като всеки, уважаващ себе си експеримент, така и този започна с внимателна подготовка. Тоест, нахраних котката, за да не мрънка и да ме отвлича, сложих до компютъра кутия цигари и бутилка червено вино и се логнах в социалната мрежа.
Мислих си, че ще бъда първият остроумник по въпроса, но, хохохо, колко глупав съм бил! Новите събития ме хвърлиха в мрачно отчаяние и затвърдиха подозрението ми, че напоследък нито съм оригинален, нито особено интересен! Де що имаше снимки на ясли с бебето Иисус, Витлеемски звезди, еленчета, топки-играчки на елхата, посипани с красив сняг клонки и маси с постни манджи, всичко туй беше изпляскано на стеничката ми във Фейсбук. Кхъ-кхъъъ... Кой не е оригинален, бе, аз ли?
Тутакси издрънках клип на Виенската филхармония, която свири „Уи уиш ю а Мери Кристмас”. Ъъъ, нали знаете, там, с публика – дами с накити, колкото държавния дълг на Сомалия и господа с шкембета, колкото Казахстан. Веднага моя статус коментира „Aguilerra” – „Веско, не ти прави чес да обиждаш.”
„Кой обижда, ма?” – метнах я на лична – „Аман от лицемери, дето се сещат веднъж в годината, че трябва да са смирени и постни и разхвърлят наляво-надясно електронни коледни картички с тъпи послания!”
„Razbiram, che si heityr, syzalqvam” – ми писа Агилерата, очевидно минала на латиница, заради усилена кореспонденция с чуждестранно другарче, защото погрешка получих и следното съобщение: „Let the Cristmas spirt rul you, Miguel!”
„Пишеш на английски с грешки”, й изпратих аз послание, на което получих смразяващ отговор „We4e ne te poznawam”.
Както и да е... Изпратих на Вальо линк от YouTube” на „Рокендрол ол найт” от концерта на KISS под Бруклинския мост (там, дето още са с Питър Крис), той ми върна с „Мerci bai Ves, da si giv I sdrav i ti:)
Реших да съм жив и здрав и отпочнах третата чаша с червено.
Междувременно, 11 участници във Фейсбук постнаха 149 картинки с еленчета, дядо коледовци и някакви хора, безобразно плюскащи на маса постни ястия. „Хм” – рекох си – „Разваляш празника!” и направих една бърза игричка Unreal Tournament. За 30 минути изтрепах 240 зъбати изрода, стигнах шесто ниво (онова, дето е в Космоса) и се върнах в мрежата. Там потребител с ник Herzog беше постнал линк към движението Zeitgeist, с коментар “Nqma Isus, nqma Koleda, 4etete drevnite knigi!”
Реших да се изкодоша с него и му пратих на лична „Хай, Херцог, не вярваш ли?” Отговори ми „С ченгета не общувам”. Десет минути гледах посланието и се опитвах да го разбера. Междувременно стана 12 (или 00 часа, както искате, така го разбирайте) и Фейсбук полудя. Съвсем откачи, честно!
Заваляха, като оня едър дъжд, в „Матрицата 3”, постове „Весела Коледа на всички!”, „Bog se Rodi”, “Svetla Radost, priqteli!”, „Toi e Spasitelq” и подобни. Мрежата изпуши и колкото и да рестартирах, браузърът ми даваше „Done”. Правилно предположих, че няма смисъл да звъня на интернет-доставчика, понеже едва ли там има дежурен баш на Коледа. Рестартирах и верния лаптоп, и хъба.
Опитах пак да се логна, но не стана. Два-три пъти още пробвах. Тц.
Добрах се до етажерката, която ми служи за библиотека и (уж) напосоки измъкнах Алеко Константинов. „Бай Ганьо тръгна из Европа”. Почетох. Малко. Допих си червеното, капаците ми паднаха и потънах в блажен коледен сън...
