Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се „събира" и да си ходи, за да дойде лятното. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене - 22 декември. Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, „млада" година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек.
От Игнажден до Коледа дните се наричат Мъчници, тъй като се приема, че от този ден започват родилните мъки на Божията майка.
За този ден има няколко поверия - жените не трябва да работят, за да родят лесно. Първитя гост в дома, определя каква ще е годината. Ако той е богат и доволен човек, то такава ще бъде и годината за домакина. Друго поверие, че бива да се дават и вземат пари на заем за да е така и през следващите 12 месеца.
Християнските църкви почитат на този ден и едно докоснато от Господ Исус Христос момченце. Вярванията се, че именно за Свети Игнатий Богоносец, живял през 2 век се споменава в Писанието. Веднъж учениците на Спосителя спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Божието царство. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Мат. 18:2-5).
Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно става епископ на църквата в Антиохия.
Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал без да жали труд и грижи, като проявявал във всичко апостолската ревност. Проповядвайки усърдно Божието слово, той довел мнозина до познание на Христа.
