Бели и черни, господари и роби, Eлои и Морлоки, Ние и Те. Правим се, че не ги виждаме, което изобщо не решава проблема, напротив – задълбочава го. Сетихме се за тях когато изпълзяха по-нагъсто от необходимото сред нас, през поредния безумен низ от почивни дни във време на криза. Мърляви, гадни, мръсни се накачулиха по кофите за боклук. Едно от двете племена, населяващи България. Ние ги мразим. Говорим, че нямаме нищо против тях, но ги ненавиждаме. Те миришат, плодят се, крадат, не зачитат законите, постоянно искат привилегии и не им пука от нищо, зинали са да глътнат всичко и не се подчиняват на нищо. Твърдят, че искат работа, но според нас те всъщност лъжат и се оправдават с времето, в което работа и за нас дори не се намира лесно. Те са морлоките, живеещи в гетата.
А ние сме елоите – изтънчените обитатели на горната земя. Префинените консуматори, „нормалните” хора, законните жители, тези които си препредаваме властта от година на година, от поколение на поколение. Ние не правим такива неща като тях, ние спазваме законите, не се напиваме зверски при всеки удобен повод, не сме елементарни и необразовани. Ние говорим перфектно, не се мразим, не крадем от общото, не лъжем и не лицемерничим. Ние сме ние – господарите. Мрачните прогнози твърдят, че докато ние изчезваме, те устойчиво се увеличават с всеки изминал ден и не е далеч денят, в който те ще ревнат побеснели „И ние искаме на бял чаршаф! И да се возим на седалката заедно с вас!” Пример за такова заявление у нас има. Нарича се „революция”, не е задължително да става с пушка в ръка.
Затова какво? Хайде да ги окултуризираме. Да ги интегрираме. Да им връчим химикалката и „а, б” с изплезен език, да видят лесно ли е. После – средно училище, „1, 2, 3... 12” и марш в живота. Да работят цял живот и накрая да клекнат на пейката в парка с хиляди болежки и 200 лева пенсия.
Да, ама не искат! Нашите инициативи, ромски включвания, интеграции, европеизации и българизации не вървят. Защото са най-обикновени машинации. Защото парите за тях, щедро отпуснати от който трябва потъват моментално в джобовете на когото трябва у нас. А до тях – смрадливите морлоки достига само въздух. Защото който трябва иска те да стоят прости и елементарни. За да може на избори да ги купува за 20 лева и чифт нови маратонки от балатум.
Защо са такива те? Преди как беше, когато елоите с униформи и фуражки ги гонеха в училище, а работните им места бяха гарантирани, цели фабрики изпълваха персонала си само с тях?
Пак си бяха така. Твърдяха, че голямата им цел е децата им да се образоват, но не ги пускаха в училище, караха ги да събират боклук и да печелят стотинки от това, ученето не им беше приоритет и никога не им е било. Племенна обусловеност, карма. Приемете го, че няма да стане, но нека го приемат и те. И да спрат да обясняват, че ето на, „ако имах повече от втори клас...”
Няма как да стане, спрете да се преструвате! Но и ние трябва да спрем да лъжем, че изобщо ни пука за тях. Пукаше ни навремето. Когато общественият строй лицемерно твърдеше, че „всички сме равни и от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите".
На нас те ни трябват точно такива, сложете ръка на сърце и си признайте. Ние също масово не пращим от култура и възпитание, от образованост, доброта и благонадеждност. Но е много под достойнството ни да работим като боклукчии, например. Не зная защо, при положение, че от десетилетия твърдим нагло, че срамен труд няма.
И за друго ни трябват. Те са градските кълвачи, сухопътните сомчета от дъното на градския аквариум, създанията, които неуморно обикалят по боклуците и оползотворяват всичко до последна микрофибра полезност. Без тях като че ли гниенето ще стане на купища и нашият светъл и надземен свят няма да е така уреден. За благодарност, вместо в кофата, оставяме преметната връз нея някоя окъсана или отесняла стара дрешка по техен адрес. Като някаква неписана и десетилетия успешно изпробвана индулгенция.
Какво ще стане, всъщност? Ще поискат ли някога морлоките у нас да излязат на светло, да ни погнат и изядат нас – елоите. Въпреки, че „Машината на времето” е публикувана през 1895 година, все още такъв уред за пътешествие в бъдното не е измислен. И Хърбърт Уелс е отдавна покойник, та няма как да го питаме.
Аз смятам, че ако някой се притеснява за безметежното дремуцане на бъдещите ни поколения, напразно си дава тоз труд. Нищо няма да се промени, никой никого няма да захапе и никой от никого сметка не ще иска. За да се случи това, е нужна воля. Такава обаче нямаме нито ние, не притежават (което е още по-важно) и те. За такова качество са нужни знания, полет на мисълта и визия за бъдещето, както и възпитание на духа.
Нещо, което те не желаят да практикуват, а на нас не ни пука за тях и не искаме да им покажем как се прави.
Така ще си отидат нашите морлоки – с претенции за светло, но удобно плуващи из тъмното. Те говорят за бунтове, но лесно се подлъгват по парче хляб, по-едра банкнота или лъскарско обещание. След което – пак батак. По-интересно е дали от нас, местните елои няма да тръгне някаква мисъл за промяна на тяхното положение.
O, едва ли...
