Снимка: личен архив
Снимка: личен архив
Димитрина Тодорова е директор на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас. Поема управлението на училището след 25-годишен стаж в сферата на образованието. Участвала е в редица иновативни проекти за внедряване на технологии в българските училища. Вярва, че за ефективното образование е нужно качество и личностно развитие, а не количество. „Човек преминава през образователната система уникално, в пет години, в които има най-висок интелектуален капацитет. Това е като куфар, с който ще пътешестваш през живота. Ако ти не събереш всичко необходимо в него, което да ти служи през годините, то образователната система не си е свършила работата“, казва Димитрина Тодорова.
 
- Училището като инкубатор за високо ценени професионалисти. Постижимо ли е това?

- Това е изключително трудна задача не само за България. Имала съм възможност да видя отблизо високотехнологични училища, в които подготвят точно такива кадри, като и такива, в които основна цел не е създаването на IT специалисти, програмисти, системни администратори, а адвокати, художници, икономисти. Навсякъде, където се мисли за съвременното и модерно образование на децата, има много технологии и методика за личностното развитие и развитие на уменията на 21 век. Именно за тези умения на 21 век говори Световната банка, много световни организации, а някак в българската образователна система те са леко загатнати, но не са основен фокус на педагогическата работа.

- Какви деца приехте в IT гимназията?

- Приехме невероятни мечтатели, деца, които обичат технологиите. Деца, които са положителни и креативни. Имаме художници, музиканти – все деца, които са положително настроени към това да учат по-усърдно. Те успяха да се справят с една изключително тежка програма, която включваше по 9 учебни часа всеки ден. Малко са тийнейджърите, които могат да издържат толкова дълъг учебен процес.
 

Снимки: Дарик радио



- Учи ли този график на по-добра дисциплина?

- Преди 30 години България имаше високи постижения от гледна точка на общото образование - математическите науки, физиката. В последните години виждаме спад в качеството точно в тези направления, което не е добре за нашите деца. Считам, че коефициентът на натовареност като сложност на учебното съдържание не е много висок. Учебните програми са добре балансирани като трудност, но има сериозни пропуски от гледна точна на допълнителни дейности в организационните режими. Затова и виждаме все повече ученици, които не могат да превключват бързо между различни дейности, не могат да се фокусират дълго време върху проектна дейност.

- Какво е решението на този проблем?

- Училището е място, в която трябва да има работни групи от деца и учители и те да имат възможност да общуват помежду си повече от регламентирания учебен час. Затова и нашата програма е малко по-дълга. В следобедните часове имаме занимания в различни динамични групи. Децата сами избират групата, спрямо интереса или пък приятелите си. Обемът на групите е малък, затова и работата е по-детайлна с отделните ученици. За съжаление в повечето случаи общността не е готова да им предостави такива занимания. Няма програми за млади хора, или ако има те не са толкова интензивни. Стараем се да осигурим всичко необходимо в нашето училище – да каним външни лектори, да имаме театрален клуб, клуб по рисуване. Факт е – професиите на бъдещето ще бъдат свързани с много технологии. Но самата технология е инструмент. Затова и казваме, че ще бъдеш лекар, ако владееш технология, с която можеш да изследваш и оперираш по най-добрия начин. Ще бъдеш добър адвокат, ако можеш да използваш системи за изкуствен интелект, които да ти помогнат във вземането на правилното решение. Ще бъдеш добър инженер, ако познаваш технологии, които могат да създадат твоите прототипи. Самото създаване на този дигитален свят и дигитален инструментариум, който ще служи на хората, е предизвикателство за всички нас. Ние като нация имаме голям шанс да се докажем в тази област. Разполагаме с капацитет в математиката, нестандартно мислене, мултифункционалното ни спаряване с различни проблеми. Не на последно място сме много успешни, когато попаднем в нестандартна обстановка.
 

Снимки: Дарик радио



- Общежитието запълнено ли е?

- Миналата година имахме доста деца. Имахме и такива, които прекараха само няколко месеца, защото им беше интересно. Приветствам решението да родителите да изпратят децата в общежитие. Смятам, че е важно тийнейджърите да имат период, в който да осмислят себе си, да попаднат в един регулативен режим, който вероятно е повод за бунт у дома, но тук трябва да се спазва. Програмата на общежитието е пълна с много спорт. Като училище имаме занимания седем дни в седмицата в 24-часов режим. Има учители, които обслужват учебния процес през деня и възпитатели, които са нощни смени. Събота имаме много спортни мероприятия, а неделя ни е ден за технологии. Миналата година имахме деца, които бяха тук седем дни в седмицата. Аз като родител бих приветствала този режим. И при първите си срещи с работодателите – успешни хора от големи компании, научих за следния проблем – те казват, че при тях отиват млади, амбицирани хора, но не могат да издържат работния ден или интензивна работа по даден проект. И тези млади хора казват: край, не можем, отказваме се! Тогава работодателите също ме попитаха какви мерки можем да вземем в образователната система, така че да увеличим работоспособността на младите. Оказва се, че това никак не е лесно. Оставяме на страна придобитите знания. Ако един човек има качествата, които ще му помогнат да издържи и да се справя успешно, не е проблем знанието да бъде наваксано на по-късен етап. Интелектуалният капацитет на човека е най-висок между 14 – 26 години. В този период се учат най-много неща. В тази възраст се приемат лесно новостите, към които възрастните вече имат изградени стереотипи. Така че ние се стараем да им създадем тази работоспособност и отношение към самите тях, което да им помогне да успеят, да им е интересно. Когато имат интересен и динамичен режим се случва магията, в която те започват да работят и да искат още и още. Това е голямо предизвикателство за образователната система. Освен физическата среда сме им създали и дигитален свят, който е динамичен, но и строго регулиран. Вярвам, че ако образованието се отвори навън и се мисли дългосрочно ще свършим много повече работа, отколкото ако гледаме малките, злободневни неща, членът, алинеята и запетайката на наредбата или закона. Това няма да реши проблемите ни, само ще изпуснем следващото поколение. Човек преминава през образователната система уникално, в пет години, в които има най-висок интелектуален капацитет. Това е като куфар, с  който ще пътешестваш през живота. Ако ти не събереш всичко необходимо в него, което да ти служи през годините, то образователната система не си е свършила работата.
 

Снимки: Дарик радио



- Дават ли резултат сключените договори за сътрудничество с големи компании и организации?

- Седем компании са партньори на нашето училище. В това число включваме и двата бургаски университета. През първата година ни гостуваха лектори, реално работещи в бизнеса. Тази година, към края на девети клас, ще можем да дадем на учениците възможност да работят по реални проекти. Дори сега някои от тях работят върху реален проект, който ще обслужва тях самите. Той се нарича „Стажанти и работодатели“. Пише се WEB апликация, в която те, като стажанти, ще могат да се регистрират и да кандидатстват за конкретни работни места. Изборът на екип беше тяхна задача. Преминаха през двуседмични лутания и търсения за коопериране, кой какво ще свърши, кой ще напише документацията по проекта. В крайна сметка децата успяха да подготвят и други прекрасни проекти, които съдържаха реален дигитален продукт. 12 са проектите, които имаме в областта на роботиката. Сред тях са системи за поливане, системи за контрол на въздуха, трафика и прочее. В комисиите по оценка на тези проекти имахме представители на работодателите. Повярвайте ми, коментарите им не бяха никак окуражаващи. Дадоха много съвети и препоръки, което според мен е много ценно, за да не си мислят нашите ученици, че за една година могат да станат програмисти. Това е дълъг процес и изисква много труд. Няма нито едно дете, което да не е участвало в тази дейност, а тя беше по желание. Децата обичат да им се случват интересни неща. Трябва да има такива дейности, в които могат да се включат. И вниманието не трябва да е фокусирано върху най-добрите. Това не е необходимо. Тук нямаме първо, втори или трето място, а обратна връзка, защото това е градивния режим. Иначе кой ще ги научи как се стават след падане, когато не са първи, втори или трети? Когато си последен кой да ти каже какво да правиш? Как да станеш, когато коляното ти е обелено? Това са много по-ценни уроци, по ценни от много медали и купи. Аз съм привърженик на проектната дейност, в която децата да участват. Това им дава възможност да изживяват интелектуално и емоционално различни предизвикателства. Затова и тази година кандидатствахме за оператор на наградата на херцога на Единбург. Считам, че там идеологията и философията съвпада до голяма степен с това да се изграждат успешни личност. Личности, които имат цели, правят си план и ги постигат. А не е ли това идеологията на нашето време?

- Разполагате ли вече с училищно предприятие, в което учениците могат да печелят и изпълняват реални проекти на български компании?

- Възможно е това да се случи в 9 клас или през тази година. Нашият първи проект ще бъде с компанията A1, която е спонсор на един от компютърните ни кабинети. Деветокласници ще се опитат да пишат малки приложения за клиентите ѝ. Те ще се заплащат, съвсем символично, но в крайна сметка това е реален опит. Мобилните оператори, макар и да не са ни партньори в училищното настоятелство, ни подкрепиха. VIVACOM ни даде достъп до виртуалния си сървър, където ние инсталираме приложенията, които пишем като например платформата, която споменах „Стажанти и работодатели“. Ако нямаме достъп до такъв сървър, ние не можем да ги пуснем. Много съм благодарна за това сътрудничество.

- Възможно ли е това предприятие да се окаже инструмент за финансиране на училищните дейности и обновяване на технологичната база?

- Надяваме се да успеем да намерим проекти за десетокласниците, с които учебната фирма към училищното настоятелство да може да генерира печалби, които ще ни позволят да оцелеем финансово. Целта ни не е да увеличаваме приема за сметка на качеството. Ние ще продължаваме да държим нашия прием, определен от първата година. Основна наша цел е качеството в образованието.
 

Снимки: Дарик радио



- Сключихте договор за сътрудничество с Българска стопанска камара. Ефективно ли е?

- БСК се оказа един невероятен партньор още от първата ни година. Говорейки за технологии не можем да намерим учебници на български. Големи компании като Microsoft, Oracle, Adobe, Cisco имат разработени IT академии, в които има огромно количество учебно съдържание, актуално, написано от големи екипи. В тези екипи има включително преподаватели от най-известните университети в света. За нас беше много важно да имаме достъп до това съдържание. Мога да кажа, че нашият първи випуск започна да чете учебници за технологии на английски език. Гордеем се с нашите ученици, защото те се справиха доста добре. Една от ценните академии в света е Cisco, която произвежда много мрежови администратори. Едни от най-добрите професионалисти в сферата на мрежите са преминали през техните обучения. Идвайки в това училище, децата знаят едно - че ще учат за програмисти. Но в IT сектора има много професии. Това е все едно да кажеш, че учиш за лекар, но ти можеш да бъдеш хирург, стоматолог, кардиолог, невролог. Децата ще имат възможност да специализират, а за да могат да го направят те трябва да имат стабилна основа и да познават разнообразието. Тази академия дава изключителна подготовка. Достъпът ни до Cisco академията е единствено благодарения на Българската стопанска камара. Няма как да намерим такива учебници в България, просто няма кой да ги преведе. Те се преиздават всяка година в електронен вид. В момента в училището имаме четирима cisco-инструктори. Ето защо сме изключително благодарни за съдействието на Българската стопанска камара.