А. Баръмов е оформил предложението си в официално писмо до местния парламент. Общинските съветници в Бургас трябва да обсъдят идеята му за създаването на общинско дружество за обработка на стари автомобилни гуми на предстоящото си заседание.
Баръмов обяснява процеса така: „Чрез непряко нагряване във въртяща се пещ при около 500 градуса по Целзий, около 60% от масата на гумите се превръща в паро-газова смес, около 30% - в овъглен остатък (полукокс), а останалите около 10% са парчета тел.
След охлаждането на паро-газовата смес, около 2/3 от нея (равни на 40% от първоначалната маса на гумите) се превръща в пиролизно масло - течност, подобна на суров нефт. Остатъкът от паро-газовата смес е горим газ, който се изгаря за поддържане на пиролизния процес".
Бургазлията дори открил руска фирма в Екатеринбург, която може да достави пиролизната инсталация. Съоръжението дава възможност за обработката на до 12 тона автомобилни гуми за денонощие. Цената му е малко под 300 000 евро.
А. Баръмов уточнява, че димните газове трябвало да преминат през очистваща инсталация. Дали съответстват на еко нормите у нас – все още не е ясно. Според бургазлията край Бургас би могло да се изгради допълнителна инсталация за безопасно термично разграждане (газификация) на овъгления остатък (полукокса) и на пиролизното масло и превръщането им в чист горим газ с цел производство на електроенергия. Съществуват няколко процеса на големи световни фирми за газификация на въглища, полукокс и нефт, посочва в писмото си той.
И дава пример с германския град Бургау. Там между 1984 и 2015 година действала подобна инсталация. Получената парогазова смес е била изгаряна в парен котел, а парата е задвижвала парна турбина за производство на електроенергия.
Всъщност решението за затваряне на инсталация в Бургау е взето през 2014 година. Общинският съвет там, собствениците и операторът на съоръжението, счели че разходите за експлоатация и поддръжка са твърде високи за местните данъкоплатци.
Отворена през 1984 г., централата обработвала около 38 000 тона отпадъци годишно. Повечето от тях били общински, както и известно количество търговски отпадъци и утайки от отпадъчни води. Топлината от производството се използвала от близка оранжерия.
Баръмов обяснява процеса така: „Чрез непряко нагряване във въртяща се пещ при около 500 градуса по Целзий, около 60% от масата на гумите се превръща в паро-газова смес, около 30% - в овъглен остатък (полукокс), а останалите около 10% са парчета тел.
След охлаждането на паро-газовата смес, около 2/3 от нея (равни на 40% от първоначалната маса на гумите) се превръща в пиролизно масло - течност, подобна на суров нефт. Остатъкът от паро-газовата смес е горим газ, който се изгаря за поддържане на пиролизния процес".
Бургазлията дори открил руска фирма в Екатеринбург, която може да достави пиролизната инсталация. Съоръжението дава възможност за обработката на до 12 тона автомобилни гуми за денонощие. Цената му е малко под 300 000 евро.
А. Баръмов уточнява, че димните газове трябвало да преминат през очистваща инсталация. Дали съответстват на еко нормите у нас – все още не е ясно. Според бургазлията край Бургас би могло да се изгради допълнителна инсталация за безопасно термично разграждане (газификация) на овъгления остатък (полукокса) и на пиролизното масло и превръщането им в чист горим газ с цел производство на електроенергия. Съществуват няколко процеса на големи световни фирми за газификация на въглища, полукокс и нефт, посочва в писмото си той.
И дава пример с германския град Бургау. Там между 1984 и 2015 година действала подобна инсталация. Получената парогазова смес е била изгаряна в парен котел, а парата е задвижвала парна турбина за производство на електроенергия.
Всъщност решението за затваряне на инсталация в Бургау е взето през 2014 година. Общинският съвет там, собствениците и операторът на съоръжението, счели че разходите за експлоатация и поддръжка са твърде високи за местните данъкоплатци.
Отворена през 1984 г., централата обработвала около 38 000 тона отпадъци годишно. Повечето от тях били общински, както и известно количество търговски отпадъци и утайки от отпадъчни води. Топлината от производството се използвала от близка оранжерия.
