Върховния касационен съд (ВКС) реши Владимир Панайотов да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за 3 години и 4 месеца за причиняването по непредпазливост на смъртта на 7-годишната Моника на пешеходна пътека в село Братаница.
С окончателното си решение, тричленен състав на ВКС изменя решението на Апелативен съд-Пловдив, като намалява наложеното на Панайотов наказание затвор от 4 години на 3 години и 4 месеца.
Делото се разглежда за трети път от върховната инстанция. Образувано е по касационни жалби на Владимир Панайотов и на конституирания по делото частен обвинител срещу решението на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 961/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Бившият полицай, прегазил 7-годишната Моника: Превърнах се в един убиец на дете, без да съм такъв
С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19 юли 2021 г. в с. Братаница при управление на моторно превозно средство (МПС) и нарушаване на правилата за движение причинил по непредпазливост смъртта на Моника, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 години.
Съдебният състав на ВКС приема жалбата на частния обвинител за неоснователна. Претенциите за нарушение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения са декларативно заявени, неконкретизирани и се свеждат единствено до излагането на твърдения.
Касационният съд приема за неоснователно твърдението на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Всички оплаквания за занижен размер на наложеното наказание са били подробно и внимателно обсъдени и аргументирано отхвърлени от апелативния съд.
Несъстоятелни са аргументите относно съдържанието и значението на изразеното и изказано от подсъдимия съжаление за извършеното деяние и за настъпилия тежък резултат.
Въззивната инстанция правилно е преценила, че в случая изразеното съжаление не е формално, а напротив, изпълнено е с присъщото за този морално-емоционален акт съдържание.
По делото се съдържат достатъчно данни, които сочат, че подсъдимият напълно е осъзнал неправомерността на своето поведение, като в хода на процеса ясно е изразил негативното си отношение към това свое поведение и към неговите трагични последици. „Най-красноречивата оценка за причиненото от него се съдържа в признанието му, че цял живот ще носи чувството, че е убиец на пострадалото дете“, пише в мотивите на ВКС.
По отношение на оплакването, че оказаната от Владимир Панайотов помощ на пострадалото дете след инцидента не следва да бъде отчитана като смекчаващо отговорността му обстоятелство касационната инстанция посочва, че въззивният съд правилно е приел, че макар подсъдимият да не е отдал първостепенно значение на грижата за пострадалото дете, въпреки че не може да има друг извинителен ангажимент, противопоставим на грижата за спасяване на човешки живот, а се е обадил първо по телефона на свои колеги в МВР, това негово поведение в случая не изключва безспорно установения факт на впоследствие оказаната от него помощ на пострадалото дете, изразяваща се държането на детето и в правенето на изкуствено дишане.
В решението се казва още, че след като с процесуално допустимите способи и средства на доказване е установено само едно-единствено предхождащо деянието административно нарушение на правилата за движение, извършено от подсъдимия, лишена от основание е претенцията на частното обвинение в случая да не се придава прекалено голяма тежест на наличието на само едно нарушение на нормите на ЗДвП от страна на подсъдимия.
По изложените в мотивите изчерпателни съображения, с които ВКС намира за неоснователна претенцията на частния обвинител за разширяване кръга на отегчаващите и за смаляване този на смекчаващите обстоятелства, както и за преоценка тежестта на отегчаващите спрямо смекчаващите, касационният състав приема, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ не е занижено по размер, поради което атакуваният съдебен акт не страда от претендирания от частния обвинител порок.
Протест в Пазарджик заради смъртта на 7-годишната Моника от Братаница
Относно възражението на Владимир Панайотов за явна несправедливост на наказанието ВКС констатира, че във въззивното решение не е постигнат справедливият баланс между тежестта на деянието, личността на дееца, подбудите за извършването на деянието и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, от една страна, и отмереното наказание, от друга. Санкцията, чиято справедливост в случая подлежи на преценка, е определеното преди приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК (редуциране с 1/3 заради съкратено съдебно следствие) наказание от 6 години лишаване от свобода.
В този размер наложеното наказание не е справедливо с оглед критериите по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като при касационната проверка е установено явно и очевидно несъответствие между тежестта на определената на подсъдимия санкция и степента на обществената опасност на личността му, преценена във взаимовръзка с подбудите за извършване на деянието, със смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и с целите по чл. 36 от НК.
Предходните инстанции не са заявили позицията си по въпроса относно конкретното значение, което отдават при определяне на наказанието, на преценката си за степента на личната обществена опасност на подсъдимия, макар съгласно чл. 54, ал. 1 от НК тя задължително да подлежи на съобразяване при индивидуализацията на наказанието.
Така, въпреки че формално са дали своята оценка за степента на обществената опасност на дееца, определяйки я като невисока, респективно като ниска, не са изложили никакви аргументи какво е нейното конкретно влияние върху интензитета и обема на наказателната репресия, която следва да се приложи спрямо подсъдимия.
Спестяването на разсъждения в тази насока е довело до това, че при определяне на срока на наказанието „лишаване от свобода“ не е отдадено дължимото значение на ниската степен на обществена опасност на дееца. При определяне размера на наказанието изобщо не са взети предвид, доколкото очевидно не са правилно разбрани, и подбудите за извършване на деянието, макар съгласно чл. 54, ал. 1 от НК те също да подлежат на задължителна преценка.
Единствено е посочено, че причината подсъдимият да извърши нарушенията на правилата за движение по пътищата не е извинителна и не е основание за изключване на наказателната му отговорност, с което касационният съд напълно се съгласява. „Не е преценено обаче общественото значение на целите, които е преследвал подсъдимият, когато е извършил нарушенията на ЗДвП, довели до настъпването на съставомерния резултат, от гледна точка характеризирането на дееца“, се констатира в мотивите.
Установено е по делото, че подсъдимият е пътувал по възложена му „служебна задача“ в качеството на служител на ГДБОП-МВР и че е извършил нарушенията в преследване изпълнението именно на тази задача.
Близки на блъснатото и убито дете от полицай в Братаница не приемат присъдата за справедлива (ВИДЕО)
Но доколкото изпълнението на служебни функции от служители на МВР е изцяло правомерна и общественополезна дейност, преследването на тези цели не може да получи отрицателна оценка и да характеризира подсъдимия в негативен план.
Затова в случая подбудите за извършването на деянието не могат да обусловят отрицателна личностна характеристика на подсъдимия и това е следвало да бъде отчетено със съответната тежест при индивидуализирането на наказанието, респективно да намери своето адекватно отражение върху размера на наказанието, което обаче не е сторено, категорични са върховните съдии.
По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването на защитата за подценяване тежестта и значението на ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и за игнориране на подбудите за извършването на деянието.
Според ВКС при установените изключително положителни данни за личността на подсъдимия, подбудите за извършването на деянието и тежестта на смекчаващите обстоятелства всички цели по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнати в необходимата степен с намаляване на определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, което съответно да бъде редуцирано с 1/3 в окончателен размер на 3 години и 4 месеца.
Съдебният състав намира, че липсва основание за смекчаване на допълнителната санкция („лишаване от правоуправление“ за 6 години).
