През 2009 година една индустрия издуха всички в състезанието за растеж. Това е добивът на вятърна енергия, като в този сектор растежът е 39 процента годишно. Голяма част от успехът на тази индустрия е различното по вид насърчаване от държавата, както в Европа, така и в САЩ. От 2002 година досега мощността на инсталираните в САЩ вятърни турбини се е увеличила седем пъти. Сега вятърната енергия е два процента от всичката енергия, добивана в САЩ.
Но сравнете това с Дания - водещият производител на вятърна енергия в света, където 20 процента от енергията идва от вятъра.
Сега е моментът полетата с вятърни генератори да станат по-умни. IBM създаде комплект решения, включващи софтуер, приложни технологии, анализи и краткосрочни прогнози на времето, за да помогне на операторите на вятърни турбини да оптимизират добива на енергия, да прогнозират по-добре и да балансират произвежданата енергия и да комерсиализират производството.
Като цяло турбините могат да хванат между 20 и 40 процента от вятърната енергия. Те поемат кинетичната енергия - или движението на вятъра - и го превръщат в електричество, което се подава към енергийната система. Една вятърна ферма може да заема площ от десет до хиляда акра земя и често включва турбини на различна възраст, различни модели и от различни производители. Един оператор може да използва няколко ферми.
Една вятърна турбина има около 20 години живот. Поддръжката е много важна и заради това в турбините могат да бъдат инсталирани сензори, които предават различни данни, като например количеството произведена енергия и температурата, към контролен център. С помощта на анализа тези данни могат да се използват да решават реда на изпълняваните задачи и да дават на операторите пълна картина на работата на турбините. В резултат на това цялата система става по-ефективна, надеждна и адаптивна - с една дума - става по-умна.
А какво ще стане ако вятърната енергия се използва за зареждане на електромобили? Отговорът се търси на практика на датския остров Борнхолм, където IBM участва в пилотен проект с тази цел, казва Андерс Кицау от IBM - Дания: „Дания е лидер в производството на вятърна енергия. Около 20 процента от електричеството, което добиваме, идва от вятъра. Остров Борнхолм е малък и заради това имаме контролирана околна среда. На острова има и много вятърна енергия. В енергийната система на Дания около 20 процента от енергията идва от вятъра, а в енергийната система на Борнхолм около 50 процента от енергията е вятърна. Това е идеалната среда за нас да тестваме в малък мащаб баланса между електрическите автомобили и вятърната енергия".
Това е добър избор, казва и Мая Фелиция Бендщем от една от енергийните компании в страната: „Причината да правим добра демонстрация на проекта е, че първо - на острова разстоянията са малки. Второ, имаме възможност да разкачим подводния кабел, който свързва острова с континента и можем да използваме добиваната тук енергия. Така можем да преценим каква част от добиваната енергия ни трябва. Може да спрем работата на вятърните турбини, ако се окаже, че нямаме нужда от енергията, добивана от всички тях, може да останат да работят само няколко".
Според професор Якоб Йостергард от Датския технологичен институт това, което всъщност правим, е че се използват интелигентни решения, които правят възможно взаимодействието между електромобилите и енергийната система. „Това е един вид лабораторията на бъдещата енергийна система. Мисля, че е много вълнуващо да се види как тези решения работят, как се прилагат, вместо да останат чисто академично проучване", допълва той.
Целта на този малък проект, в който участват само 15 електромобила, е да се създаде модел, по който в цяла Дания до 2020 година да бъдат използвани около двеста хиляди електромобила, а енергията за тях да идва от ветрогенератори. Ето това е умно използване на електроенергията.
