В Германия, около пет поредни десетилетия, повечето бебета се раждат през юли, август и септември. По-рано пикът на ражданията беше най-често в началото на годината.
Дали става дума за цялостна промяна на цикъла на обществото, или и тук влияят климатичните промени? А може би това е свързано с нещо друго? Учените все още нямат еднозначен отговор на тези въпроси, но не се уморяват да излагат хипотези, пише Наталия Королева в Дойче веле.
Богата реколта на полето и в семейството има попълнение
През 2019 г. юли беше най-продуктивният месец за новородени в Германия. Тогава средно на ден се раждат 2344 бебета - около 20 процента повече от декември (1935 бебета на ден), когато според статистиката проплакват най-малко бебета.
До 70-те години картината е различна: най-голям брой раждания са през февруари, март и април. Както Себастиан Клюзенер, ръководител на изследването на демографските промени и стареенето във Федералния институт за изследване на населението (BiB), каза пред репортери на агенция ДПА, някои експерти обясняват това с факта, че хората са били по-зависими от селското стопанство и сезона на прибиране на реколтата, отколкото са днес.
Ако лятото се окаже благоприятно и има добри перспективи за богата реколта, тогава това давало репродуктивна нагласа в семействата: те казват, че след като всичко е наред, защо да не си позволят още едно дете. И девет месеца по-късно, в началото на следващата година, много съпрузи са имали нови попълнения в семейството.
В онези дни, когато започваше т. нар. Сексуална революция, интимните връзки извън брака се смятаха за табу. Следователно, като правило, зачеването се извършва след сватбата. И често сватбите са били през лятото.
Море от хипотези
Но защо пролетта продължава да бъде период на пик на раждаемостта до 70-те години на миналия век, когато земеделието вече не играе толкова голяма роля за хората? Според Клюзенер причината за това може да е тенденцията на обществото просто да се придържа към определена поведенческа обстановка по традиция - дори ако тя вече е загубила значението си.
Промяната в "сезона на новородените" от пролетта към лятото започна да се отчита в Германия с отпадането на табуто за секс извън брака. Освен това противозачатъчните хапчета се появяват на пазара през 60-те години. И други контрацептиви станаха по-достъпни. Дялът на нежеланата бременност е намалял. Сега има повече възможности за планиране на раждането предварително, обяснява Йошуа Вилд от Института за демографски изследвания Макс Планк.
В същото време проучванията показват, че повечето родители биха искали детето им да се роди през пролетта или началото на лятото.
Някои учени изтъкват биологични фактори, като например качеството на сперматозоидите, докато други изтъкват влиянието на околната среда, като продължителността на деня и слънчевата радиация. И Йошуа Вилд открива как изменението на климата влияе върху сезонното разпределение на раждаемостта. Според него именно този феномен може да играе съществена роля тук.
Климат, топлина и други фактори
Междувременно сезонът на раждаемост се променя от пролет към лято не само в Германия. Подобно явление се наблюдава в повечето европейски страни и в САЩ.
Едно проучване на американски учени установи връзка между географската ширина на дадена държава и месеца, в който се раждат повечето деца. Според това проучване, колкото по-северна е една държава, в толкова по-ранни месеци на годината е върхът на раждаемостта.
И ако зачеването се случи в онези дни, когато има особено силна жега, тогава бременността често завършва със спонтанен аборт. Затова в света, който все повече преживява периоди на екстремни горещини, има все по-малко успешни бременности през лятото и съответно по-ниска раждаемост се наблюдава през пролетта, подчертава Йошуа Вилд.
Културните и социални фактори обаче не могат да не повлияят на раждаемостта. Например, ако в Западна Германия „сезонът на новородените“ се премести от пролетта към лятото още в началото на 80-те години, в Източна Германия тази тенденция започна да се наблюдава едва през 90-те години, след обединението на страната.
Дали става дума за цялостна промяна на цикъла на обществото, или и тук влияят климатичните промени? А може би това е свързано с нещо друго? Учените все още нямат еднозначен отговор на тези въпроси, но не се уморяват да излагат хипотези, пише Наталия Королева в Дойче веле.
Богата реколта на полето и в семейството има попълнение
През 2019 г. юли беше най-продуктивният месец за новородени в Германия. Тогава средно на ден се раждат 2344 бебета - около 20 процента повече от декември (1935 бебета на ден), когато според статистиката проплакват най-малко бебета.
До 70-те години картината е различна: най-голям брой раждания са през февруари, март и април. Както Себастиан Клюзенер, ръководител на изследването на демографските промени и стареенето във Федералния институт за изследване на населението (BiB), каза пред репортери на агенция ДПА, някои експерти обясняват това с факта, че хората са били по-зависими от селското стопанство и сезона на прибиране на реколтата, отколкото са днес.
Ако лятото се окаже благоприятно и има добри перспективи за богата реколта, тогава това давало репродуктивна нагласа в семействата: те казват, че след като всичко е наред, защо да не си позволят още едно дете. И девет месеца по-късно, в началото на следващата година, много съпрузи са имали нови попълнения в семейството.
В онези дни, когато започваше т. нар. Сексуална революция, интимните връзки извън брака се смятаха за табу. Следователно, като правило, зачеването се извършва след сватбата. И често сватбите са били през лятото.
Море от хипотези
Но защо пролетта продължава да бъде период на пик на раждаемостта до 70-те години на миналия век, когато земеделието вече не играе толкова голяма роля за хората? Според Клюзенер причината за това може да е тенденцията на обществото просто да се придържа към определена поведенческа обстановка по традиция - дори ако тя вече е загубила значението си.
Промяната в "сезона на новородените" от пролетта към лятото започна да се отчита в Германия с отпадането на табуто за секс извън брака. Освен това противозачатъчните хапчета се появяват на пазара през 60-те години. И други контрацептиви станаха по-достъпни. Дялът на нежеланата бременност е намалял. Сега има повече възможности за планиране на раждането предварително, обяснява Йошуа Вилд от Института за демографски изследвания Макс Планк.
В същото време проучванията показват, че повечето родители биха искали детето им да се роди през пролетта или началото на лятото.
Някои учени изтъкват биологични фактори, като например качеството на сперматозоидите, докато други изтъкват влиянието на околната среда, като продължителността на деня и слънчевата радиация. И Йошуа Вилд открива как изменението на климата влияе върху сезонното разпределение на раждаемостта. Според него именно този феномен може да играе съществена роля тук.
Климат, топлина и други фактори
Междувременно сезонът на раждаемост се променя от пролет към лято не само в Германия. Подобно явление се наблюдава в повечето европейски страни и в САЩ.
Едно проучване на американски учени установи връзка между географската ширина на дадена държава и месеца, в който се раждат повечето деца. Според това проучване, колкото по-северна е една държава, в толкова по-ранни месеци на годината е върхът на раждаемостта.
И ако зачеването се случи в онези дни, когато има особено силна жега, тогава бременността често завършва със спонтанен аборт. Затова в света, който все повече преживява периоди на екстремни горещини, има все по-малко успешни бременности през лятото и съответно по-ниска раждаемост се наблюдава през пролетта, подчертава Йошуа Вилд.
Културните и социални фактори обаче не могат да не повлияят на раждаемостта. Например, ако в Западна Германия „сезонът на новородените“ се премести от пролетта към лятото още в началото на 80-те години, в Източна Германия тази тенденция започна да се наблюдава едва през 90-те години, след обединението на страната.
