"Надявам се, че няма да отнеме още 10 години преди всичките шест страни (от Западните Балкани) най-накрая да станат членки на ЕС". Това заяви германският канцлер Олаф Шолц на десетата годишнина на инициативата Берлински процес, която има за цел да подпомага процеса на евроинтеграция на Албания, Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.
Със среща на върха вчера в Берлин бе отбелязана десетата годишнина от процеса, създаден през 2014 г. по инициатива на канцлера на Германия Ангела Меркел като платформа за сътрудничество между държавите от Западните Балкани и страните домакини на Берлинския процес. В рамките на инициативата Германия, Австрия, Франция, Италия, Хърватия, Словения, Великобритания, Полша, Гърция и България, заедно с ЕС, оказват подкрепа на страните от Западните Балкани за постигане на европейските стандарти в три основни направления: икономика и свързаност; помирение и добросъседски отношения; сигурност. На срещата вчера България бе представена от служебния премиер Димитър Главчев.
„Много неща се промениха за последните десет години, времената на войни, конфликти и сътресения донесоха нова осъзнатост в ЕС - разбирането, че по-голям ЕС е по-силен ЕС“, заяви на съвместната пресконференция с Олаф Шолц председателката на Европейската комисия Урсула фонд дер Лайен.
"Не беше така преди 10 години, но днес разширяването е много важен приоритет в дневния ни ред“, отбеляза Фон дер Лайен.
Без нови членове от 2013 г. насам
Европейският съюз не е приемал нови членове от 2013 г., когато Хърватия се присъедини към блока. Страните от Западните Балкани са в различна фаза на европейската си интеграция, като само Косово няма статут на кандидат за членство.
Най-напреднала в процеса на присъединяване е Черна гора, която започна преговорите през 2012 г. и си е поставила за цел да стане член на ЕС до 2028 г., както заяви на среща в Брюксел през септември министърът по европейските въпроси в черногорското правителство Майда Горчевич.
Днес Албания отвори първия т.нар. клъстер от преговорите, след като бе отделена в процеса на европейска интеграция от Република Северна Македония, с която заедно официално започнаха преговорите през юли 2022 г. Новото правителство в Скопие, сформирано около ВМРО-ДПМНЕ, отказва да изпълни изцяло договорената през юли 2022 г. преговорна рамка с ЕС, като впише българското малцинство в конституцията.
Северна Македония е със статут на кандидат за членство от 2005 г. Правителството на Християн Мицкоски настоява обаче за „конституционни промени с отложено действие“, тоест промените в конституцията с вписването на българите да влязат в сила, едва след като бъдат ратифицирани протоколите за членство на Северна Македония в ЕС. Според Мицкоски „повече от 20 години Северна Македония е жертва на билатерализация, т.е. на двустранни въпроси в предприсъединителния процес“.
Сърбия, която е най-голямата от шестте държави от Западните Балкани, води преговори по присъединяване от 2014 г., но отказва да приведе външната си политика в съответствие с тази на ЕС, включително да наложи санкции на Русия заради войната в Украйна. Сърбия поддържа близки отношения с Москва и Пекин, не на последно място заради тяхната подкрепа по въпроса за Косово, чиято независимост Белград не признава.
Министър-председателят на Сърбия Милош Вучевич заяви вчера в Берлин, че Сърбия остава ангажирана с европейския си път и че членството в ЕС остава стратегическа геополитическа цел на страната. Вучевич отбеляза обаче, че Сърбия гледа на Западните Балкани като на „5 плюс 1“, а не като на шест страни, имайки предвид Косово. Сръбският премиер подчерта също, че Сърбия няма да прекъсне икономическите отношения с други партньори, ако това не е в неин интерес.
Косово, чиято независимост не е призната от пет от държавите членки на ЕС (Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия), кандидатства за членство в ЕС през декември 2022 г., но все още няма статут на страна кандидат, за което е необходимо единодушно одобрение от всичките 27 членки.
Босна и Херцеговина получи статут на кандидат за членство през март т.г., но лидерите от ЕС предупредиха, че преговорите ще започнат едва след като балканската страна прокара още ключови реформи.
Двадесет и една години след „Солунския дневен ред“
"В разгара на две войни, заплашващи нашия регион и глобалната сигурност, европейският процес на Западните Балкани е от съществено значение, за да се установи мир и просперитет, да се избегне национализмът и да се установи път, който да бъде съвместим с Европа", заяви на срещата в Берлин гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис. Той припомни, че Гърция е „пионер“ в присъединяването на Западните Балкани към европейското семейство със Солунския дневен ред от 2003 г.
На среща на Европейския съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. бе потвърдена решимостта на ЕС за пълна и ефективна подкрепа на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Европейският съвет заяви тогава, че те ще станат неразделна част от Европейския съюз, след като изпълнят установените критерии.
Вчера в Берлин Герапетритис отново напомни, че присъединяването трябва да се случи "с пълно спазване на европейското законодателство, пълно спазване на международното законодателство, пълно спазване на принципите на демокрацията и правовата държава". По повод отварянето на първия клъстер от преговорни глави с Албания, Герапетритис напомни, че той трябва да включва правата на малцинствата, включително на гръцкото национално малцинство.
До неотдавна Атина имаше резерви към началото на преговорите с Тирана заради случая на Фреди Белери – албански гражданин от гръцки произход, който бе осъден в Албания за купуване на гласове по време на местните избори през 2023 г.
Регионът на Западните Балкани все още е белязан от конфликтите от миналото
На откриването на срещата на върха от Берлинския процес германският канцлер Олаф Шолц отбеляза, че регионът на Западните Балкани все още е белязан от конфликтите от миналото, но допълни, че е време те да бъдат преодолени и „да се обърнем към бъдещето“. Шолц призова Сърбия и Косово да не допускат миналото да ги дърпа назад.
„Ангажирани сме с решаването на двустранните въпроси в духа на сътрудничество и миролюбиви средства. С това се ангажира Берлинският процес“, каза германският канцлер.
Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей, който присъства на срещата на върха в Берлин, написа в профила си в „Екс“, че „присъединяването на Западните Балкани е геополитически приоритет“ и допълни, че ЕС работи „с всички инструменти за ускоряването на процеса“.
Вархей напомни за икономическия и инвестиционен план на ЕС за Западните Балкани на стойност близо 30 милиарда евро и за Плана за растеж на страните от Западните Балкани, който е на стойност 6 милиарда евро.
С тези планове „свързваме пътища, железопътни линии, цифрови мрежи, разнообразяваме енергийните ресурси и подкрепяме средните предприятия“, написа Вархей в „Екс“.
В икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани за периода 2021-2027 г. са определени 10 водещи инвестиционни инициативи и е разпределен значителен финансов пакет от до 9 млрд. евро от фондовете на ЕС, като има потенциал да се мобилизират до 20 млрд. евро инвестиции чрез гаранционния механизъм за Западните Балкани.
Берлинският процес – ключ за икономическата интеграция на Западните Балкани
Берлинският процес е ключов за икономическата интеграция на страните от Западните Балкани, посочи на срещата вчера председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По думите ѝ инициативата се е превърнала в „движещ фактор на общия регионален пазар на шестте страни“.
Фон дер Лайен и Олаф Шолц специално се спряха на деблокирането на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), след като Косово премахна забраната за внос на продукти от Сърбия на един от граничните пунктове – 16 месеца след като спря вноса, за да предотврати предполагаеми скрити доставки на оръжие. Косовските медии съобщиха, че Германия е предупредила Косово, че ако не възобнови търговията със Сърбия, ще бъде изключено от ЦЕФТА и Берлинския процес.
"Колкото по-добре функционира общият регионален пазар, толкова по-добре икономиките на страните от Западните Балкани ще се интегрират поетапно в нашия единен европейски пазар“, напомни на срещата Урсула фон дер Лайен.
Министър-председателите на страните от Западните Балкани подписаха в Берлин декларация, която има за цел да създаде план за действие за стартирането на общ регионален пазар, улесняващ движението на стоки, услуги, хора и капитал през Западните Балкани. Новият план за действие е интегрална част от Плана за растеж за Западните Балкани.
Страните членки на ЕС одобриха на 11 октомври плановете за реформи на пет от шестте страни - с изключение на Босна и Херцеговина, което отваря пътя на Европейската комисия за извършване на първите плащания по Плана за растеж.
Босна все още очаква одобрението на своя план, тъй като документът, който тази страна изпрати на ЕС, не беше пълен и не отговаряше на всички изисквания на Европейската комисия.
Представителите на страните подписаха и Споразумение за достъп до висше образование и прием за обучение в страните от Западните Балкани, което има за цел да повиши мобилността на студентите и да гарантира правото им да учат в акредитирани висши училища в региона.
„Заедно работим за намирането на компромис за доброто на всички. Берлинският процес е една история на успеха“, обобщи Олаф Шолц на срещата на върха в Берлин вчера.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Със среща на върха вчера в Берлин бе отбелязана десетата годишнина от процеса, създаден през 2014 г. по инициатива на канцлера на Германия Ангела Меркел като платформа за сътрудничество между държавите от Западните Балкани и страните домакини на Берлинския процес. В рамките на инициативата Германия, Австрия, Франция, Италия, Хърватия, Словения, Великобритания, Полша, Гърция и България, заедно с ЕС, оказват подкрепа на страните от Западните Балкани за постигане на европейските стандарти в три основни направления: икономика и свързаност; помирение и добросъседски отношения; сигурност. На срещата вчера България бе представена от служебния премиер Димитър Главчев.
„Много неща се промениха за последните десет години, времената на войни, конфликти и сътресения донесоха нова осъзнатост в ЕС - разбирането, че по-голям ЕС е по-силен ЕС“, заяви на съвместната пресконференция с Олаф Шолц председателката на Европейската комисия Урсула фонд дер Лайен.
"Не беше така преди 10 години, но днес разширяването е много важен приоритет в дневния ни ред“, отбеляза Фон дер Лайен.
Без нови членове от 2013 г. насам
Европейският съюз не е приемал нови членове от 2013 г., когато Хърватия се присъедини към блока. Страните от Западните Балкани са в различна фаза на европейската си интеграция, като само Косово няма статут на кандидат за членство.
Най-напреднала в процеса на присъединяване е Черна гора, която започна преговорите през 2012 г. и си е поставила за цел да стане член на ЕС до 2028 г., както заяви на среща в Брюксел през септември министърът по европейските въпроси в черногорското правителство Майда Горчевич.
Днес Албания отвори първия т.нар. клъстер от преговорите, след като бе отделена в процеса на европейска интеграция от Република Северна Македония, с която заедно официално започнаха преговорите през юли 2022 г. Новото правителство в Скопие, сформирано около ВМРО-ДПМНЕ, отказва да изпълни изцяло договорената през юли 2022 г. преговорна рамка с ЕС, като впише българското малцинство в конституцията.
Северна Македония е със статут на кандидат за членство от 2005 г. Правителството на Християн Мицкоски настоява обаче за „конституционни промени с отложено действие“, тоест промените в конституцията с вписването на българите да влязат в сила, едва след като бъдат ратифицирани протоколите за членство на Северна Македония в ЕС. Според Мицкоски „повече от 20 години Северна Македония е жертва на билатерализация, т.е. на двустранни въпроси в предприсъединителния процес“.
Сърбия, която е най-голямата от шестте държави от Западните Балкани, води преговори по присъединяване от 2014 г., но отказва да приведе външната си политика в съответствие с тази на ЕС, включително да наложи санкции на Русия заради войната в Украйна. Сърбия поддържа близки отношения с Москва и Пекин, не на последно място заради тяхната подкрепа по въпроса за Косово, чиято независимост Белград не признава.
Министър-председателят на Сърбия Милош Вучевич заяви вчера в Берлин, че Сърбия остава ангажирана с европейския си път и че членството в ЕС остава стратегическа геополитическа цел на страната. Вучевич отбеляза обаче, че Сърбия гледа на Западните Балкани като на „5 плюс 1“, а не като на шест страни, имайки предвид Косово. Сръбският премиер подчерта също, че Сърбия няма да прекъсне икономическите отношения с други партньори, ако това не е в неин интерес.
Косово, чиято независимост не е призната от пет от държавите членки на ЕС (Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия), кандидатства за членство в ЕС през декември 2022 г., но все още няма статут на страна кандидат, за което е необходимо единодушно одобрение от всичките 27 членки.
Босна и Херцеговина получи статут на кандидат за членство през март т.г., но лидерите от ЕС предупредиха, че преговорите ще започнат едва след като балканската страна прокара още ключови реформи.
Двадесет и една години след „Солунския дневен ред“
"В разгара на две войни, заплашващи нашия регион и глобалната сигурност, европейският процес на Западните Балкани е от съществено значение, за да се установи мир и просперитет, да се избегне национализмът и да се установи път, който да бъде съвместим с Европа", заяви на срещата в Берлин гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис. Той припомни, че Гърция е „пионер“ в присъединяването на Западните Балкани към европейското семейство със Солунския дневен ред от 2003 г.
На среща на Европейския съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. бе потвърдена решимостта на ЕС за пълна и ефективна подкрепа на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Европейският съвет заяви тогава, че те ще станат неразделна част от Европейския съюз, след като изпълнят установените критерии.
Вчера в Берлин Герапетритис отново напомни, че присъединяването трябва да се случи "с пълно спазване на европейското законодателство, пълно спазване на международното законодателство, пълно спазване на принципите на демокрацията и правовата държава". По повод отварянето на първия клъстер от преговорни глави с Албания, Герапетритис напомни, че той трябва да включва правата на малцинствата, включително на гръцкото национално малцинство.
До неотдавна Атина имаше резерви към началото на преговорите с Тирана заради случая на Фреди Белери – албански гражданин от гръцки произход, който бе осъден в Албания за купуване на гласове по време на местните избори през 2023 г.
Регионът на Западните Балкани все още е белязан от конфликтите от миналото
На откриването на срещата на върха от Берлинския процес германският канцлер Олаф Шолц отбеляза, че регионът на Западните Балкани все още е белязан от конфликтите от миналото, но допълни, че е време те да бъдат преодолени и „да се обърнем към бъдещето“. Шолц призова Сърбия и Косово да не допускат миналото да ги дърпа назад.
„Ангажирани сме с решаването на двустранните въпроси в духа на сътрудничество и миролюбиви средства. С това се ангажира Берлинският процес“, каза германският канцлер.
Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей, който присъства на срещата на върха в Берлин, написа в профила си в „Екс“, че „присъединяването на Западните Балкани е геополитически приоритет“ и допълни, че ЕС работи „с всички инструменти за ускоряването на процеса“.
Вархей напомни за икономическия и инвестиционен план на ЕС за Западните Балкани на стойност близо 30 милиарда евро и за Плана за растеж на страните от Западните Балкани, който е на стойност 6 милиарда евро.
С тези планове „свързваме пътища, железопътни линии, цифрови мрежи, разнообразяваме енергийните ресурси и подкрепяме средните предприятия“, написа Вархей в „Екс“.
В икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани за периода 2021-2027 г. са определени 10 водещи инвестиционни инициативи и е разпределен значителен финансов пакет от до 9 млрд. евро от фондовете на ЕС, като има потенциал да се мобилизират до 20 млрд. евро инвестиции чрез гаранционния механизъм за Западните Балкани.
Берлинският процес – ключ за икономическата интеграция на Западните Балкани
Берлинският процес е ключов за икономическата интеграция на страните от Западните Балкани, посочи на срещата вчера председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По думите ѝ инициативата се е превърнала в „движещ фактор на общия регионален пазар на шестте страни“.
Фон дер Лайен и Олаф Шолц специално се спряха на деблокирането на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), след като Косово премахна забраната за внос на продукти от Сърбия на един от граничните пунктове – 16 месеца след като спря вноса, за да предотврати предполагаеми скрити доставки на оръжие. Косовските медии съобщиха, че Германия е предупредила Косово, че ако не възобнови търговията със Сърбия, ще бъде изключено от ЦЕФТА и Берлинския процес.
"Колкото по-добре функционира общият регионален пазар, толкова по-добре икономиките на страните от Западните Балкани ще се интегрират поетапно в нашия единен европейски пазар“, напомни на срещата Урсула фон дер Лайен.
Министър-председателите на страните от Западните Балкани подписаха в Берлин декларация, която има за цел да създаде план за действие за стартирането на общ регионален пазар, улесняващ движението на стоки, услуги, хора и капитал през Западните Балкани. Новият план за действие е интегрална част от Плана за растеж за Западните Балкани.
Страните членки на ЕС одобриха на 11 октомври плановете за реформи на пет от шестте страни - с изключение на Босна и Херцеговина, което отваря пътя на Европейската комисия за извършване на първите плащания по Плана за растеж.
Босна все още очаква одобрението на своя план, тъй като документът, който тази страна изпрати на ЕС, не беше пълен и не отговаряше на всички изисквания на Европейската комисия.
Представителите на страните подписаха и Споразумение за достъп до висше образование и прием за обучение в страните от Западните Балкани, което има за цел да повиши мобилността на студентите и да гарантира правото им да учат в акредитирани висши училища в региона.
„Заедно работим за намирането на компромис за доброто на всички. Берлинският процес е една история на успеха“, обобщи Олаф Шолц на срещата на върха в Берлин вчера.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
