Кризата в Близкия изток постави пред изпитание правителства по целия свят, които търсят различни механизми да покрият загубите от прекъснатите вериги на доставки.
Албания
В Албания бе въведен нов таван на цените на горивата, според който при търговия на дребно цената за литър дизел не трябва да надвишава прага от 224 албански леки (2,34 евро), а за литър бензин – от 181 леки (1,89 евро). Това стана ясно вчера след заседание на албанския Съвет за прозрачност, съобщи информационият портал „Шчиптаря“.
Португалия намалява акцизите за горивата
Новият таван е въведен след прилагането на одобрения ден по-рано от албанското правителство нормативен акт за намаляване на нивото на акциза на горивата с 20 процента, с цел компенсиране на въздействието на повишаващите се цени в резултат на конфликта в Иран и колебанията на международния пазар. Според решението на Съвета на пазара на едро литър дизел няма да се продава за повече от 212 леки (2,21 евро), докато бензинът няма да се продава за повече от 169 леки (1,76 евро) на литър.
Цените, определени от Съвета, ще влязат в сила днес в 20:00 часа местно (21:00 ч. българско) време и ще бъдат валидни до следващото заседание на органа. Съветът за прозрачност бе създаден от албанските власти като държавен механизъм за регулиране на вътрешния пазар на горивата след началото на кризата в Близкия изток. Органът определи таван на цените на горивата в Албания за първи път на 27 март.
Кипър
Правителството на Кипър представи специален план за подкрепа на хотелиерския сектор с цел да смекчи икономическите последици от кризата в Близкия изток и спада в туристическата активност, предаде кипърското издание "Сайпръс мейл". Мерките бяха обявени от министъра на труда на Република Кипър Маринос Мусиутас след среща с представители на бранша и синдикатите.
Схемата, одобрена от правителството на 26 март, ще се прилага за всички хотели и туристически места за настаняване, работещи в периода от 1 до 30 април 2026 г., като основната ѝ цел е запазване на заетостта в сектора.
Съгласно условията държавата ще субсидира 30 процента от месечната заплата на служителите, като максималният размер на помощта е ограничен до 1324 евро на човек, отбелязва "Сайпръс мейл". Подкрепата може да обхване до 80 на сто от персонала на дадено предприятие, като останалите 20 процента обичайно включват висши управленски позиции.
Какви мерки прилагат балканските държави, за да се справят със скока на цените на петрола?
За да се възползват от мярката, предприятията трябва да отчетат или да прогнозират спад в оборота над 40 процента през април 2026 г. спрямо същия месец на 2025 г., или заетост под 60 на сто. Допустими са само обекти, които са били активни през 2025 г. и продължават да работят през април 2026 г.
Ключово изискване е работодателите да запазят всички служители до 31 май 2026 г., като изключения са само дисциплинарни уволнения. Те са задължени също да изплащат остатъка от възнагражденията над държавната субсидия, както и всички дължими социалноосигурителни вноски.
Заявленията ще се подават чрез електронната система "Ергани" (Ergani) към Министерството на труда, придружени от доклад на лицензиран счетоводител, удостоверяващ финансовите показатели. Компаниите трябва да декларират достоверността на предоставената информация и да съхраняват документацията поне две години.
Гюров: Нужна е предвидимост за мерките заради кризата в Близкия изток
Властите предупреждават, че неправомерно получени средства ще подлежат на възстановяване, включително чрез прихващане от бъдещи плащания. След приключване на схемата ще бъдат извършвани проверки за съответствие между декларираните и реално изплатените възнаграждения.
Новият пакет от мерки е част от по-широката подкрепа за икономиката, обявена от президента на Кипър Никос Христодулидис в отговор на нарастващото геополитическо напрежение в региона, посочва "Сайпръс мейл".
