Министърът на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович Ханданович заяви, че страната е в подготвителна фаза на развитие на своята ядрена програма и вече си сътрудничи с френската компания EDF, като остава отворена и за партньорство с други доставчици на технологии. По думите ѝ първата ядрена електроцентрала в Сърбия може да бъде включена към електропреносната мрежа до 2040 година.
По време на среща с делегация на руската държавна корпорация Росатом, водена от генералния директор Алексей Лихачов, министър Джедович Ханданович подчерта, че първите два етапа от развитието на ядрената програма трябва да приключат до 2032 г. До този момент, по думите ѝ, се очаква допълнително развитие на технологията на малките модулни реактори, което ще даде възможност и на Сърбия да разгледа тази опция.
„Когато се подготвим институционално, регулаторно и кадрово, ще можем да изберем партньор и носител на технологията и да навлезем в процеса на изграждане, така че след 2040 г. да имаме ядрена електроцентрала, включена към мрежата“, заяви министърът, пише РСЕ.
Алексей Лихачов запозна сръбската страна с опита на Росатом, с проектите, които компанията реализира в момента, както и с плановете ѝ за бъдещето. Той подчерта, че корпорацията работи по около 30 енергоблока с голяма и малка мощност в девет държави, сред които Китай, Индия, Египет, Турция и Унгария.
Той добави, че евентуално сътрудничество със Сърбия може да включва обмен на опит и знания в рамките на съвместна работна група. „Нашите експерти могат да си сътрудничат в области като информирането и обучението на обществеността, укрепването на кадровия капацитет и анализа на регулаторната рамка“, каза Лихачов.
На срещата присъства и руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко. Водена от стремежа да диверсифицира енергийния си сектор и да се отдалечи от зависимостта от руския газ, Сърбия все по-активно разглежда идеята за изграждане на ядрени мощности на своя територия.
Обществен дебат за възможностите за използване на ядрената енергия беше открит на 10 юли 2024 г., след като пет министерства в сръбското правителство подписаха меморандум за разбирателство с 20 научни института и организации в тази област.
Макар Русия да загуби доминиращата си позиция в износа на нефт и газ след началото на войната в Украйна през 2022 г., тя остава най-големият световен доставчик на ядрено гориво с дял над 40 процента от глобалния пазар. За държавите с реактори от руско производство тази зависимост е още по-силна, тъй като Росатом управлява 18 реактора на територията на Европейския съюз, като по-голямата част от тях се намират в Централна и Източна Европа.
Именно тази зависимост доведе до изключването на Росатом и руските ядрени материали от санкционните пакети, приети в Брюксел. В същото време Съединените щати, Великобритания, Франция и ключови западни доставчици на ядрено гориво обявиха планове за увеличаване на собствените си мощности за обогатяване на уран и за изграждане на реактори в цяла Европа.
В този контекст Белград е изправен пред необходимостта да вземе стратегическо решение, отчитайки дългосрочните последици. В момента Сърбия произвежда близо 70 процента от електроенергията си от въглища, но се е ангажирала напълно да се откаже от тях до 2050 г. За да изпълни тази цел, страната ще трябва да включи ядрената енергия в енергийния си микс, заедно с по-голям дял на възобновяемите източници.
