Съдии и прокурори влязоха в задочен спор трябва ли да се разделя ВСС на два отделни органа.
Председателят на Съюз на съдиите в България Татяна Жилова преди дни пред БНР коментира идеята за разделяне на Висш съдебен съвет на два отделни органа – Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите. Тя изрази мнение, че е „много опасно разделянето на Висшия съдебен съвет на две“, защото съществува риск „прокуратурата да бъде оставена като самоуправляваща се“. Жилова аргументира позицията си с тезата, че държавното обвинение има „монопол върху цялото досъдебно производство“, както и че „обществото трябва да е наясно, че съдът и прокуратурата не са равнопоставени“.
В отговор от Асоциация на прокурорите в България разпространиха официална позиция, в която заявяват, че приветстват нагласата ВСС да не бъде разделян допълнително. „Никога не сме били привърженици на разделителни линии и разкол в съдебната власт“, посочват прокурорите, подчертавайки, че участват в нея „на същите конституционни основания и със същия статут като съдиите“ и споделят общи ценности и отговорности за развитието ѝ като независима власт.
От асоциацията заявяват, че приемат с недоумение определението, че институцията, в която работят, е „опасна“, ако се самоуправлява. Те настояват за „конкретно и мотивирано изясняване на съдържанието на понятието "опасен’“, като подчертават, че по професионален навик внасят в съда „само мотивирани обвинения и квалификации“.
Прокурорите оспорват и твърдението за монопол върху досъдебната фаза на процеса. Според тях подобна характеристика е била валидна за „тоталитарното минало“, но не и за настоящата правна рамка. В позицията се посочва, че прокуратурата работи при действащ съдебен контрол върху актовете ѝ, установен от законодателя, което обаче „няма нищо общо с намесата в управлението на прокуратурата“.
От асоциацията поставят въпроса на какви основания и с каква цел се предлага съдии да участват във вземането на решения по вътрешни въпроси на прокуратурата, които така или иначе подлежат на съдебен контрол и „никаква част от които не засягат съда“. Според тях подобна претенция повдига въпроси за съвместимостта ѝ с принципите на независимост и безпристрастност, както и дали не става дума за амбиция „съдии да кадруват по отношение на прокурори“.
По отношение на тезата, че съдии и прокурори не са равнопоставени, от асоциацията я определят като „юридически невярна“. Те подчертават, че магистратският статус е еднакъв и за двете професии, като разграничават този въпрос от процесуалната роля в наказателния процес, където окончателните решения се вземат от съда.
Прокурорите настояват да стане ясно каква част от членовете на Съюза на съдиите подкрепят изказването на председателя му, тъй като според тях то създава впечатление за липса на различни мнения. Те отбелязват, че имат опит на „конструктивно и основано на взаимно доверие и уважение професионално взаимодействие“ със съдийската гилдия и предупреждават, че е „безразсъдно лекомислено да се сеят ветрове в отношенията помежду ни“.
Накрая от асоциацията заявяват, че ще търсят становище и от Международна асоциация на съдиите относно това как подобни идеи се съгласуват с етиката на съдийската професия и стандартите за независимост.
В заключение прокурорите подчертават, че съдии и представители на държавното обвинение споделят обща мисия – гарантиране на върховенството на правото, сигурността на обществото и защитата на правата на гражданите и юридическите лица. Според тях и двете гилдии трябва да бъдат пощадени от въвличане в политически и други „нечисти борби“ и да търсят сътрудничество в реформите в правосъдието.
Междувременно Управителният съвет на АПБ разпространи и отделна реакция, адресирана до редица национални и международни институции, сред които Европейска комисия, Европейска прокуратура, президента и министър-председателя на България, Пленума на ВСС, посолствата на държавите членки на ЕС у нас, Международна асоциация на прокурорите, Консултативен съвет на европейските прокурори и Европейска съдебна мрежа.
В документа се заявява, че организацията „за пореден път е принудена да изкаже публично тревогата си от застрашаването на върховенството на закона в страната“. Според прокурорите през последните дни политически фигури лансират идеи за извеждане на прокуратурата от съдебната власт, без да посочват мотиви и последици. По думите им независимата прокуратура се е превърнала в „трън в очите на някои представители на политическата класа“, а страната е изправена пред „масирана кампания за подчиняване на прокуратурата на политически кръгове и задкулисни интереси“.
Като част от тази тенденция от АПБ определят и внесеното във ВСС искане за отстраняване на главния прокурор. Те подчертават, че „високите стандарти в правосъдието не могат и не следва да се базират на слухове, публикации и лични мнения, а на факти и доказателства“. В позицията се посочва, че главният прокурор не е политическа фигура, а е избран от компетентния орган – ВСС, като изборът му е признат за законосъобразен от европейските наблюдатели и институции.
От асоциацията изразяват притеснение и от поставянето на „ултиматуми“ към ВСС от страна на представители на изпълнителната власт във връзка с предстоящи решения. Според тях това представлява „грубо нарушение на разделението на властите и безпрецедентен натиск върху съдебната система“.
В заключение прокурорите заявяват, че мисията на магистратите е да отстояват законността, справедливостта и морала. „Ако тази възможност им бъде отнета, няма да остане преграда между българските граждани и произвола“, се посочва в позицията. От АПБ декларират готовност да продължат да изпълняват задълженията си „въпреки нападките и заканите“ и изразяват надежда „разумът и диалогът да надделеят“.
