Президентът на Турция Реджеп Ердоган
Президентът на Турция Реджеп Ердоган / БГНЕС, архив
Победата на турския президент Реджеп Ердоган на предстоящия в неделя конституционен референдум далеч не е сигурна. Крехкият превес в полза на Ердоган е в рамките на статистическата грешка, съобщава БНТ.

В неделя Турция ще гласува "за" или "против" президентска република. Прогнозите сочат оспорвана битка между президента Реджеп Ердоган и опозицията.Откакто преди 15 години партията му спечели за първи път парламентарни избори в Турция, Реджеп Ердоган излезе победител в още 10 всенародни вота - четири парламентарни, три местни, едни президентски избори и два конституционни референдума. В неделя обаче предстои най-голямото изпитание за политическата му кариера и за бъдещето на Турция.

Кланът Ердоган – където всяка женитба е и политическо решение

Според социолозите електоратът е разделен наполовина, като дори сред привържениците на Партията на справедливостта и развитието битуват съмнения по отношение на реформите, за които настоява лидерът им. Разцепление има и сред националистите. Лагерът на Ердоган описва проекта за нова конституция като средство за създаване на ефективно управление. Президентска република, в която няма да има нестабилни коалиционни правителства.

"След 16 април някои неща ще е трудно да се случват. Защото ако имаш мерак да управляваш Турция, няма да можеш като навремето да седнеш на премиерския стол само с 15 процента от гласовете", твърди Ердоган.

Опозицията вижда в увеличаването на правомощията на президента опасен завой към авторитаризъм и диктатура.
"Един човек ще решава колко министри да има в правителството и какво да правят те. Парламентът няма да има никакво значение", казва от своя страна Кемал Кълъчдароглу, лидер на Народнорепубликанската партия.

Ердоган: Жените и мъжете не могат да бъдат равни

Турция е в извънредно положение от опита за преврат на 15 юли миналата година. Десетки хиляди са арестуваните, а над 100 хиляди са уволнените предполагаеми поддръжници на сочения за организатор на метежа Фехтуллах Гюлен. Сред засегнатите има журналисти, съдии, университетски преподаватели. Мирният процес с кюрдските бунтовници е вече история. А, както изглежда, и европейското бъдеще на Турция, за което Ердоган беше дал заявка още в началото на управлението си.

"Несъмнено, в желанието си за европейско членство ние виждаме най-важния проект за модернизация и демократизация от основаването на републиката ни", каза Реджеп Ердоган през 2012 година.
 
"Никога не сме се възприемали като страна извън Европа, но вече 54 години не ни приемат в Европейския съюз. Така че сега ще започне нова ера. 16 април е датата, на която ще преразгледаме решението си", каза турският президент тази година.

Ердоган даде гласно заявка за президентска република на парламентарните избори през 2011 година. Но от тогава така и не можа да получи квалифицирано мнозинство, за да ги осъществи с депутатски вот. Затова „Да" или „Не" ще каже в неделя народът.