Като "категорична победа на крайната десница" и "победа на ТикТок" определя резултатите от парламентарните избори в Румъния известният политолог Кристиан Първулеску, цитиран от сайта News.ro. Според политическия анализатор възходът на крайната десница показва, че Румъния е загубила "хибридната война" срещу конспирационизма и социалните мрежи.
Същевременно изданието Джи4Медия отбелязва, че управляващата Социалдемократическа партия (СДП), макар да остава първа политическа сила, е отчела "най-ниския резултат в историята си" - 22,2 процента, според публикуваните до момента неокончателни резултати. Изданието напомня, че на предишните парламентарни избори през 2020 г. партията получи 29 процента от гласовете.
Според данни на Постоянния изборен орган след централизиране на над 99 процента от протоколите от гласуването в страната и над 84 процента от протоколите в чужбина в парламента влизат седем партии: Социалдемократическата партия (СДП) с малко над 22 процента, националистическият Алианс за обединение на румънците (AUR) с около 18 процента, дясноцентристката Национално-либерална партия (НЛП) с около 14 процента, реформисткият Съюз за спасение на Румъния (ССР) с около 12 процента, националистическата партия SOS Румъния с около 7 процента, Демократичният съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с над 6 процента и новата Партия на младите хора (POT) с малко над 6 процента.
Парламентарните избори в Румъния се състояха седмица след първия кръг на президентските избори, на който изненадващо победи крайнодесният независим кандидат Калин Джорджеску. На второ място се класира кандидатката на десноцентристкия опозиционен Съюз за спасение на Румъния (ССР) Елена Ласкони, която успя да изпревари премира и досегашен лидер на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку, който остана трети.
Двама от кандидатите за президентските избори обаче подадоха контестации в Конституционния съд, който отхвърли едната от тях като закъсняла, а другата прие за обсъждане. Съдът разпореди да се извърши повторно преброяване на гласовете от първия кръг на изборите, а по-късно днес се очаква да се произнесе по искането за анулиране на вота от 24 ноември.
Според Кристиан Първулеску на втория кръг на президентските избори всичко ще зависи от индикациите за вот на СДП. Социалдемократите остават най-голямата партия в парламента и след вчерашния вот, а премиерът Марчел Чолаку, който подаде оставка от ръководството на партията, след като не успя да се класира на балотажа на президентските избори, все още не е заявил категорично кого подкрепя на втория тур.
В петък Чолаку заяви, че Елена Ласкони от ССР "има нужда от всеки глас", за да победи крайнодесния Калин Джорджеску на балотажа, но постави условие, за да я подкрепи: да признае, че е излъгала, обвинявайки СДП, че стои зад решението на Конституционния съд за повторно преброяване на гласовете. ССР твърди, че Конституционният съд, в който мнозинството от съдиите са назначени от СДП, се опитва да помогне на Чолаку да стигне до балотажа, като "стопи" при повторното преброяване разликата от 2740 гласа между него и Ласкони. Самият Чолаку заяви в петък, че се оттегля от президентската надпревара, независимо от резултата от повторното преброяване.
Коментирайки резултатите от вчерашния парламентарен вот след обявяването на екзитполовете, политологът Кристиан Първулеску заяви, че "това е категорична победа на крайната десница, която успява да постигне между 30 и 40 процента от мандатите и да стане важна политическа сила. Това е победа на ТикТок, защото една партия, за която никой на знаеше - Партията на младите хора (POT), изглежда влиза в парламента. Същевременно има относителна съпротива на системните партии, които успяха да се мобилизират".
POT е основана през 2023 г. от бивша депутатка от Алианс за обединение на румънците, която напуска националистическата формация. През последната седмица партията придоби повече известност, след като обяви подкрепата си за Калин Джорджеску.
Анализаторът отбелязва, че ССР не е успял да прехвърли успеха си от първия кръг на президентските избори върху парламентарния вот, "много вероятно заради решението на Конституционния съд за повторно преброяване на гласовете, което накара много хора да се колебаят дали г-жа Ласкони ще бъде на втория кръг".
Същевременно според заместник-председателя на ССР Йонуц Мощяну повторното преброяване дори е увеличило разликата между Ласкони и Чолаку, която е достигнала близо 5000 гласа, информира изданието СпотМедия.
"Всичко ще се разиграе следващата седмица, защото аз мисля, че ще имаме втори кръг следващата седмица, и в зависимост от бъдещия президент ще можем да съставим или мнозинство на крайната десница, или центристко и проевропейско мнозинство. (…) Трябва да изчакаме официалните резултати, но аз очаквам крайната десница да има около 35-40 процента, а останалите - около 60 процента. Виждате, че ще бъде много трудно да се сформира мнозинство", коментира снощи Първулеску.
На 29 ноември трябваше да започне предизборната кампания за втория кръг на изборите, който е насрочен за 8 декември, но тя все още не е започнала, тъй като Конституционният съд не е потвърдил резултатите от първия кръг.
Първулеску добави, че ако Калин Джорджеску стане президент, той ще се опита да състави мнозинство около крайната десница. Той напомни, че и двете по-малки националистически партии - SOS Румъния и POT, са се отцепили от AUR и макар на този етап да изглежда, че няма да могат да си сътрудничат, лидерът на AUR Джордже Симион може да ги накара "да се разберат".
Що се отнася до втория кръг на президентските избори, според Първулеску всичко зависи от СДП, както и от позицията, която Елена Ласкони ще има спрямо СДП. "Неясна е индикацията за вот на президентските избори на СДП", отбелязва политологът.
"Но дори и така, избирателите на СДП са близо до екстремистите. Много от тях живеят в същата конспирационистка атмосфера, защото не става дума за национална идентичност, а за конспирационизъм и социални мрежи. Може някои да мислят, че е нещо друго, но става дума за социалните мрежи и хибридната война, която беше загубена категорично от Румъния. И не знам дали ще може да бъде спечелена отново някога. Значи, ние се намираме в по-тежка ситуация от Украйна. У нас спечелиха войната без да изстрелят и един куршум. Защото я спечелиха в съзнанието на хората. И това се вижда много ясно", подчертава Първулеску.
Крайнодесният кандидат Калин Джорджеску, чието име доскоро беше почти непознато за румънците, спечели първия кръг на президентските избори, разчитайки на кампания, проведена основно в социалните мрежи и най-вече в ТикТок. Тревога и протести породиха най-вече изразяваните от Джорджеску позиции относно членството на Румъния в НАТО, помощта за Украйна, подкрепата му за фашисткото легионерско движение от 30-те години на миналия век и неясната му позиция спрямо Русия.
Същевременно Върховният съвет за национална отбрана, председателстван от президента Клаус Йоханис, обяви миналата седмица, са били установени "кибератаки", целящи да "повлияят на коректността на изборния процес".
Според Първулеску тази хибридна война не е била разпозната от румънските политици. "И сега плащаме последиците, защото ако бяхме действали срещу разпространяваната в мрежите пропаганда, вероятно щяхме да можем относително да контролираме това явление, но така не успяхме да го овладеем. От 10 процента (през 2020 г. - бел. ред.) на 40 процента е огромен растеж. Дори да не е 40 процента, но все пак ще бъде над 30 процента подкрепата за екстремистките партии", посочва в заключение политологът.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
