В много азиатски държави е почти невъзможно една жена да получи развод - традиционните семейни норми и рестриктивните закони почти изключват подобно нещо. Финансовата зависимост допълнително съсипва жените, пише Deutsche Welle.
Зоя Ахмед е на 33 години и в момента преминава през труден бракоразводен процес. Живее в Карачи, Пакистан. Решението ѝ да сложи край на брака се посреща зле от съпруга ѝ. Той започнал да подава фалшиви сигнали до полицията, дори измислил, че тя уж е имала извънбрачна афера, което в тази страна се смята за криминална проява.
"Беше ужасяващо"
"Това породи голяма омраза срещу мен. В съда трябваше да понеса огромен срам… нашите съдилища са пълни само с мъже. Начинът, по който всички ме гледаха... ужасяващо беше", казва тя.
Зоя споделя, че една от причините да поиска развод е свързана със сексуалния им живот. Съпругът ѝ постоянно се подигравал на желанието ѝ за интимност и го използвал, за да я унижава. Казвал ѝ: „Искаш секс – ето сега ще го имаш“. В измислените обвинения за извънбрачна връзка той посочил и няколко от общите им приятели мъже, което допълнително я изолирало от приятелския ѝ кръг.
Разводите са обект на голяма стигматизация не само в Пакистан, а и в цяла Азия. Макар че броят на делата за развод в региона расте - например в Индия, Пакистан и Индонезия, последиците за жените остават тежки.
Финансова несигурност и стрес
В Пакистан разводът е позволен от ислямското право, но омъжените жени, които искат развод, в повечето случаи трябва да се откажат от зестрата си в полза на мъжа - като обезщетение за разтрогването на брака.
34-годишна жена, която предпочита да запази анонимност, казва, че опитът ѝ да получи развод се е превърнал в дълга съдебна битка, след като разбрала, че клаузaта в предбрачния договор, която ѝ позволявала да иска развод, е била премахната от документа. Дори ако жените успеят все пак да получат развод, емоционалните травми за тях са огромни.
Навийн Нотиар, 40-годишна жена от Пакистан, която сега живее във Великобритания, си спомня, че когато родителите ѝ се развеждали, последвала дълга битка за попечителство над децата. “Обикновено това е още един начин да се затрудни живота на жената”, споделя Нотиар.
Проучване от 2020 г., в което са участвали 427 разведени жени от провинция Пенджаб в Пакистан, установява, че те често са страдали от депресия и различни психически проблеми - в много случаи това е било следствие от финансовата несигурност и негативното отношение на семейството. Някои са споделили, че най-трудното не е била самата раздяла, а последиците - особено попечителството над децата.
Разводът е забранен във Филипините
Филипините са сред страните в света, където разводът е незаконен. Единственият легален начин да бъде прекратен един брак, е анулирането му, което обаче изисква жената да докаже измама, психически проблеми или импотентност на мъжа. Това принуждава жените да превърнат личните си истории в аргументи за пред съда.
Ана Сантос е филипинска журналистка, която живее в Берлин. Години наред тя се бори да анулира брака си. “Привилегирована съм, че успях да го направя”, казва тя - за нея е ясно, че не всички жени могат да си позволят да платят на адвокат за скъпата процедура.
Повечето жени предпочитат раздялата да остане неформална, защото не могат да понесат емоционалната и финансова тежест на анулирането на брака, обяснява филипинската социоложка Атена Чаране Престо.
Семейната чест срещу индивидуалния избор
В страни като Пакистан и Филипините финансовата зависимост е една от основните причини жените да остават в провалени бракове. Бела Наваз, пакистанска изследователка на проблемите на пола, твърди, че патриархатът не е единственият фактор. "Трудностите се дължат не само на патриархалната култура, а и на разбирането за семейна общност“, казва Наваз. "Ние съществуваме като семейни единици, а не като индивиди. И това прави изключително трудно за жените да вземат самостоятелни решения.”
Този начин на мислене принуждава жените да поставят семейната чест над личното си благополучие, казва тя. Онези, които разтрогват брака, често биват заклеймявани като егоистични и неморални и биват изключвани от техните семейни общности и системи за подкрепа. Експертите казват, че дори да се проведат правни реформи, едва ли ще се стигне до реална равнопоставеност, ако няма и напредък в културните нагласи и икономическите възможности за жените. В много части на Азия решението на жените да поискат прекратяване на брака все още се смята за много радикален акт.
