В шведската и в норвежката столица днес ще е кулминацията на Нобеловите тържества - ще бъдат връчени наградите на лауреатите, предвиден е също празничен банкет за тях и за техните гости. Датата не е избрана случайно. Тя е свързана с годишнината от смъртта на Алфред Нобел, който си отива от този свят на 10 декември 1896 година, предаде ТАСС.
Нобелови награди, почетните дипломи и златни медали за физиология или медицина, за химия, физика, литература и икономика ще бъдат връчени на лауреатите в Концертната зала на Стокхолм от краля на Швеция Карл ХVI Густав. На тържеството ще присъстват също принцовете, принцесите и техните брачни партньори.
Отличието за мир, съгласно завещанието на Алфред Нобел, се връчва в Осло. Тържеството ще е в сградата на кметството. Ще присъстват кралят на Норвегия Харалд V, министър-председателят, членове на кабинета, видни политици. Мерките за сигурност тази година са повишени.
Вечерта по улиците на Осло ще има традиционно факелно шествие, в което ще участват всички желаещи.
Научните награди
Ирландецът Уилям Кембъл, японецът Сатоши Омура и китайката Юю Ту са тазгодишните носители на Нобелова награда за медицина или физиология. Кембъл и Омура си поделят половината отличие за открития, свързани с новаторска терапия срещу инфекции, причинени от паразитни червеи. Юю Ту получава другата половина за откритията й, свързани с новаторска терапия срещу болестта малария.
Присъдиха Нобеловата награда за физиология или медицина
Болестите, причинявани от паразити, тормозят човечеството от хилядолетия и представляват сериозен глобален здравословен проблем. В частност паразитните заболявания засягат най-бедните популации в света и се явяват сериозна пречка за подобряването на здравето и благоденствието на хората. Уилям Кембъл и Сатоши Омура откриват ново лекарство, Авермектин, чиито производни радикално намаляват случаите на онхоцеркоза (речна слепота) и лимфатична филариоза, и действат ефикасно срещу увеличаващ се брой други паразитни заболявания.
Юю Ту открива лекарството Артемизинин - медикамент, който значително понижава процентите на смъртност при пациенти с малария. То и днес се препоръчва от СЗО за лечение на хора, страдащи от това заболяване. Тези две открития осигуряват на човечеството нови мощни средства за борба с паразитните болести, които всяка година засягат стотици милиони хора по света. Последствията от тях от гледна точка на подобряването на глобалното здраве и ограничаването на човешкото страдание са неизмерими.
Японецът Такаки Каджита и канадецът Артър Макдоналд си разделят тазгодишната Нобелова награда за физика за откритието на осцилациите на неутрино, което показва, че въпросните частици имат маса.
Японец и канадец си поделят Нобеловата награда за физика
Тазгодишното отличие е признание за ключовия принос на Каджита и Макдоналд към експерименти, демонстрирали, че частиците неутрино променят самоличността си. Тази метаморфоза изисква неутрино да имат маса. Откритието на двамата Нобелови лауреати променя разбирането за най-задълбоченото функциониране на материята и може да се окаже от решаващо значение за възгледите ни за Вселената.
На прага на новото хилядолетие Такаки Каджита представя откритието, че частици неутрино от атмосферата преминават от една самоличност към друга на път към детектора Супер-Камиоканде в Япония.
Междувременно изследователска група в Канада, ръководена от Артър Макдоналд, демонстрира, че идващи от Слънцето неутрино не изчезват по пътя си към Земята. Вместо това те се улавят с различна самоличност при пристигането им в обсерваторията в Съдбъри.
Пъзелът на частиците неутрино, озадачавал учените от десетилетия, е разрешен. Сравнени с теоретичните изчисления за броя на частиците неутрино, до две трети от тях липсват в измервания, направени на Земята. Двата експеримента установяват, че частиците неутрино променят самоличността си. Откритието води до важното заключение, че неутрино - дълго време смятани лишени от маса частици, трябва да имат някаква маса, макар и малка.
За физиката на елементарните частици откритието е историческо, тъй като хвърля светлина върху загадъчния свят на неутрино. След фотоните - частиците светлина, неутрино са най-многобройните частици в космоса. Земята постоянно е бомбардирана от тях. Много неутрино се създават в реакции между космическата радиация и земната атмосфера. Други са продукт на ядрени реакции във вътрешността на Слънцето. Милиарди неутрино преминават през човешкото тяло всяка секунда. Почти нищо не може да ги спре - неутрино са най-изплъзващите се елементарни частици в природата.
Трима учени получават Нобеловата награда за химия
Шведът Томас Линдал, американецът Пол Модрич и роденият в Турция Азиз Санджар, който има и американско гражданство, си поделят тазгодишната Нобелова награда за химия. Кралската шведска академия присъжда отличието на тримата лауреати за "механистични изследвания на ДНК корекцията" (изследвания на механизмите за "ремонт" на ДНК).
Линдал, Модрич и Санджар са успели да картографират на молекулярно ниво как клетките "ремонтират" увредена ДНК и предпазват генетичната информация. Трудовете им предоставят фундаментално познание за функциите на живите клетки с приложение в разработването на нови терапии за ракови заболявания.
Всеки ден човешката ДНК се уврежда от ултравиолетова радиация, свободни радикали и канцерогенни вещества. Дори без подобни външни атаки, всяка ДНК молекула е наследствено нестабилна. Всекидневно в клетъчния геном настъпват хиляди спонтанни промени. Допълнително дефекти се получават и когато ДНК се копира при клетъчното делене - процес, който се случва няколко милиона пъти всеки ден в човешкото тяло.
Причината човешкият генетичен материал да не се разпада в пълен химически хаос е, че множество молекулярни системи постоянно наблюдават и възстановяват ДНК. Тазгодишната Нобелова награда за химия отличава трима пионери, картографирали подробно как функционират на молекулярно ниво няколко от тези системи.
В началото на 70-те години на миналия век учените вярват, че молекулите ДНК са изключително стабилни. Томас Линдал обаче установява, че ДНК се разпада с темпове, които би трябвало да са направили развитието на живот на Земята невъзможно. Прозрението води до откритието на молекулярен механизъм, наречен BER (base excision repair - базова ексцизия), който постоянно противодейства на разпадането на ДНК.
Азиз Санджар картографира механизъм, наречен NER (nucleotide excision repair - нуклеотидна ексцизия), използван от клетката да ремонтира щетите, нанесени на ДНК от ултравиолетовата радиация. Хората, родени с дефекти в тази ремонтна система, ще развият рак на кожата под въздействието на слънчева светлина. Клетките използват този ремонтен механизъм, за да поправят и дефектите, причинени от мутагенни вещества.
Пол Модрич демонстрира как клетката коригира грешките, които се случват при репликацията на ДНК по време на клетъчното делене. Въпросният механизъм за корекция на погрешно свързани нуклеотиди намалява хилядократно честотата на грешките при репликацията на ДНК. Наградата по литература
Нобелов лауреат по литература е писателката от Беларус Светлана Алексиевич. Отличието й се присъжда за полифоничните й творби, които са паметник на страданието и куража в наше време.
Светлана Алексиевич е удостоена с Нобелова награда за литература
Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав, който вече се нарича Ивано-Франковск. Отраства в едно беларуско село, следва журналистика в Минск, след което работи като репортерка и учителка. От 1976 година насам публикува наред с книгите си есета и репортажи. Сред художествено-документалните й книги са "Чернобил - хроника на бъдещето", "Войната няма женско лице", "Цинковите момчета", "Времето на секъндхенда".
Наградата на Шведската централна банка (Риксбанк) в памет на Алфред Нобел
Изследвания на взаимовръзките между потреблението, бедността и благосъстоянието помогнаха на шотландско-американския икономист Ангъс Дийтън да спечели Нобеловата награда за икономика за 2015 година.
Присъдиха Нобеловата награда за икономика на Ангъс Дийтън
Работата на Дийтън е ключова за определяне на държавната политика в някои страни, тъй като икономистът се опитва да обясни икономическите решения на индивидите, най-вече как хората избират да похарчат доходите си, и как обществата измерват и анализират благосъстоянието и бедността.
Нобелов лауреат за икономика за 2015 година Ангъс Дийтън, удостоен за описанието си на по-добър за живеене свят благодарение на прогреса и на здравето, е формулирал още през 2013 година идеите си за намаляване на международната помощ, за да се ускори развитието, информира Франс прес. Професорът по икономика в Принстънския университет е автор на референтния труд "Голямото бягство: здраве, богатство и произход на неравенството". Според него Западът разхищава ресурси в опитите си да постави икономиката на бедните страни по пътя на развитието, което са познали самите западни страни.
Дийтън обстойно описва подобряването на благосъстоянието на човека от 18-и век. Той смята, че на това трябва да се гледа отделно от натрупването на богатства и повсеместното повишаване на нивото на икономическата активност, каквато е крайната цел на помощта.
Този неколичествен подход накарал изследователя да се включи в "комисията Стиглиц", създадена от бившия френски президент никола Саркози през 2008 година, за да се намерят други измерители на икономическия напредък освен брутния вътрешен продукт (БВП) - с други думи, създаването на богатства. Дийтън застъпва тезата, че основен приоритет трябва да бъде здравето, по-специално борбата с недохранването. Подобряването на здравето на хората в развиващите се страни в крайна сметка би струвало малко, като се финансират по-скоро проучванията за болестите или директното раздаване на ваксини и и храни: като се харчат парите за тях, а не в тяхната страна. Увеличаването на доходите не води до увеличаване на консумираните калории, резюмира Кралската академия на науките в Швеция. "Ако помощта е насочена към подкрепа на икономическия растеж, има причини да искаме да я пренасочим към преки хранителни помощи".
Нобелова награда за мир
Присъдиха Нобеловата награда за мир за 2015 година
Норвежкият Нобелов комитет награждава Туниския квартет за национален диалог с Нобелова награда за мир "за неговия решителен принос за изграждането на плуралистична демокрация" в северноафриканската страна след революцията й от 2011 г.
Тази група "създаде алтернатива, мирен политически процес в момент, когато страната бе на ръба на гражданска война", заяви комитетът при обявяването на наградата.
Туниският квартет за национален диалог е съставен от четири ключови граждански организации - Туниския генерален профсъюз, Туниската конфедерация на промишлеността, търговията и занаятчийството, Туниската лига за човешки права и Националния орден на адвокатите в Тунис. "Нобеловата награда за мир за 2015 г. се присъжда на този Квартет, а не поотделно на четирите организации, влизащи в състава му", припомня комитетът.
Лауреати
От 1901 г. Нобеловата награда е присъждана 573 пъти. С нея са удостоени 870 души и 23 организации.
Най-възрастните носители на най-престижната награда в света през 2015 г. са 85-годишните професори по медицина, китайката Юю Ту и роденият в Ирландия и работещ в САЩ Уилям Кембъл. Най-младият от удостоените с наградата е 56-годишният японски физик Такаки Каджита.
Всеки от Нобеловите лауреати има право да вземе със себе си в Стокхолм по 14 души. Британският икономист Ангъс Дийтън пожела сред официалните му гости да са тримата му внуци, които са на 5, 8 и 9 години. Беларуската писателка Светлана Алексиевич е съпровождана от приятели, от издателя и от литературния си агент, а също от преводач.
Размер на наградата
Нобеловата награда тази година е придружавана от сумата от 8 милиона шведски крони или 962 000 долара.
Източник: БТА
