Обявяват новите седем чудеса на света в Лисабон
Обявяват новите седем чудеса на света в Лисабон / netinfo
Кои са новите Седем чудеса на света ще бъде оповестено тържествено днес - на 7.07.2007 г. на стадион в Лисабон.

Изборът бе направен чрез международно гласуване в интернет и по телефона. Краят му бе в полунощ на 6 юли. Вота си дадоха над 90 милиона души от цял свят.

Организатор е Фондацията "Новите 7 чудеса" със седалище в Цюрих, Швейцария, съобщи Асошиейтед прес. Това е най-мащабната избирателна кампания в света, твърдят от фондацията.

В надпреварата участваха предварително селекционирани 21 обекта, избрани през януари 2006 г. от общо 77 предложения. Селекцията бе извършена от жури, съставено от изтъкнати архитекти и бившия генерален секретар на ЮНЕСКО Федерико Майор.

Членове бяха Заха Хадид (Великобритания), Тадао Андо (Япония), Сезар Пелли (САЩ), Янг Хо Чанг (Китай), Хари Сейдлър (Австралия) и Азиз Тайоб (РЮА).

Кампанията за обявяване на 7-те нови чудеса на света бе лансирана от швейцарския пътешественик и режисьор Бернар Вебер, след като през 2001 г. талибаните разрушиха двете гигантски статуи на Буда в долината Бамиян в Афганистан. А ето и забележителностите, сред които избираше светът:

Акрополът в Гърция - хълмът над Атина ежегодно се посещава от 1 милион туристи, дошли да видят мраморните храмове от 5-и в. пр. Христа и да се полюбуват на статуите на гръцки богове и богини. Най-големият храм е Партенонът, който е бил използван като църква, а по-късно и като джамия, докато не понесъл сериозни повреди вследствие на военни действия през 17-и в.

Църквата "Св. София" в Турция - катедралата е построена през 537 г. в Константинопол, днешния Истанбул, при управлението на византийския император Юстиниан Първи. През 1453 г., когато Константинопол е завладян от турците, църквата е превърната в джамия с минарета, но през 1935 г. с нареждане на турския президент Кемал Ататюрк става музей.

Кремъл и храмът "Св. Василий Блажени" в Русия - позлатени куполи с луковична форма са обградени от червени тухлени стени в сърцето на московския Кремъл - средновековната крепост, превърната в център на руското правителство и символ на комунистическата диктатура през съветската епоха. Храмът "Св. Василий Блажени" се намира близо до Червения площад и е построена по заповед на цар Иван Грозни.

Колизеумът в Италия - огромният амфитеатър в Рим е открит през 80 г. от император Тит на церемония за игри, продължили 100 дни. Колизеумът с 50 000 седящи места е вдъхновил дизайна на съвременни стадиони и е бил арена, където гладиатори са се сражавали до смърт.

Замъкът "Нойшванщайн" в Германия - вдъхновил замъка на Спящата красавица в Дисниленд. "Нойшванщайн" е построен през 19 -и в. от крал Лудвиг Втори, наречен Безумни, от Бавария, който е искал да задоволи романтичните си прищевки. Издигнат на връх в Баварските Алпи, замъкът от сив гранит включва кули и кулички. В "Нойшванщайн" се съхраняват много картини, представящи сцени от опери от Рихард Вагнер, от чието творчество Лудвиг Втори се е възхищавал.

Айфеловата кула във Франция - 300-метровата кула е издигната по проект на инженер Гюстав Ефел (Айфел) за Световното изложение в Париж през 1889 г. и става символ на града. Построена е от стомана само за две години. Айфеловата кула е най-високата конструкция в Париж и първоначално мнозина парижани я смятат за грозна.

Стоунхендж във Великобритания - как и защо този кръгов монумент от масивни скали е бил създаден между 3000 г. и 1300 г. пр. Христа е неизвестно. Някои експерти смятат, че строителите са подредили камъните в съответствие с културата си, която е обожествявала слънцето, докато други са на мнение, че това е част от астрономически календар. Днес Стоунхендж е голяма туристическа атракция и място с религиозно значение за хиляди друиди, някои от които всяка година на 21 юни се събират тук, за да честват лятното слънцестоене.

Дворецът Алхамбра в Испания - издигнат е над град Гранада и е бил резиденция на маврите, управлявали южната част на Испания, докато крал Фердинанд и кралица Исабела не ги прогонили през 1492 г. Декорацията в двореца включва красиви мозайки и арабески.

Великата китайска стена - 6700-километровото отбранително съоръжение е най-голямата построена от човека структура в света. Голяма част от нея е издигната от 7-и в. до 4-и в. пр. Христа, за да защити отделните династии от нашествията на хуни, монголи и други племена.

Храмът "Киомизу" в Япония - "Храмът на чистата вода", е построен от будистката секта Хосо през 798 г. и след това наново е издигнат през 1633 г., след като преди това бил опожарен. Смята се, че чистата вода от намиращия се наблизо водопад осигурява здраве, дълголетие и успех.

Операта в Сидни, Австралия - операта, чийто покрив напомня кораб с развети платна, е проектирана от датския архитект Йорн Утсон и е била тържествено открита през 1973 г. от кралица Елизабет Втора. Покривът на сградата е покрит с над 1 милион бели керемиди. Тя включва 1000 помещения и в нея ежегодно се организират 3000 събития.

Ангкор в Камбоджа - археологическият обект в Сием Реап, на 230 км северозападно от Пномпен, е бил столица на империята на кхмерите от 9-и в. до 15-и в. и е служел за административен център и място за преклонение на династията, управлявала обширни територии - от Виетнам и Китай до Бенгалския залив. Обектът включва впечатляващите руини на храмовете Ангкор Ват и Ангкор Том.

Тадж Махал в Индия - беломраморният мавзолей в Агра, щата Утар Прадеш, е построен от император Шах Джахан между 1632 г. и 1654 г. за любимата му съпруга Мумтаз Махал, която умира при раждане. Комплексът е ярък пример за комбиниране на индийския, персийския и ислямския стил в архитектурата и включва гробниците на императора и съпругата му.

Тимбукту в Мали - Две от най-старите джамии в Западна Африка, построени през 14-и в. и началото на 15-и в., са сред забележителностите на древния град Тимбукту в северната част на пустинята Сахара. Градът е основан през 1100 г., намирал се е на пътя на керваните и е бил духовен и интелектуален център в Арабския свят през 15-и в. и 16-и в.

Петра в Йордания - древният град Петра в югозападната част на Йордания е построен терасовидно около Вади Муса или долината на Моисей. Бил е столица на древното царство на набатеите, намирал се е на пътя на керваните и е продължил да процъфтява под римско управление, след като набатеите били разгромени през106 г. сл. Христа.

Статуята на Христос Спасителя в Бразилия - 38-метровата статуя на Христос Спасителя с разперени ръце гледа към Рио де Жанейро на атлантическия бряг от хълма Корковаду. Изваяна е от полско-френския скулптор Пол Ландовски, тежи над 1000 тона и е изградена на части във Франция, които впоследствие били докарани с кораб в Бразилия. Статуята е тържествено открита на 12 октомври 1931 г.

Статуите на остров Пасха в Чили - стотиците масивни каменни статуи са останки от праисторическата култура рапануи, изваяни са преди 400-1000 години и изобразяват починали прародители. Някои от статуите са високи над 20 метра и тежат 60 тона. Всички те гледат с безизразен поглед.

Мачу Пикчу в Перу - построени по времето на империята на инките през 15-и в., големите стени, дворци, храмове и домове в Мачу Пикчу се намират на 2430 м надморска височина в Андите, откъдето има изглед към долина, на 500 км югоизточно от Лима. Остава загадка как големите камъни са били транспортирани на такава надморска височина, за да бъде построен отдалеченият град.

Пирамидата в Чичен Ица в Мексико - стъпаловидната пирамида, увенчана с храм на върха си, е построена на свещено място, което е било един от центровете на маите на полуостров Юкатан в Мексико. Издигната е съобразно слънчевия календар, за да може сенките по време на есенното и пролетното равноденствие да напомнят виеща се по стъпалата й змия.

Статуята на свободата в САЩ - 93-метровата статуя на жена с факел в ръка се намира до входа на пристанището на Ню Йорк от 1886 г., когато е била дарена от френското правителство. Тя посреща имигрантите и американците, връщащи се от чужбина. Асансьор отвежда посетителите до обсерваторията на 10-ия етаж на конструкцията.

Пирамидите в Гиза в Египет - Хеопсовата пирамида е единственото от седемте чудеса на света, описани от Филон Византийски още през IV век, оцеляло до наши дни.

Близо месец преди обявяването на резултатите от гласуването 10 обекта от предварително селекционираните 21 водеха в съревнованието. Те бяха: Акрополът в Атина, древният град на маите Чичен Ица в Мексико, римският Колизеум, Айфеловата кула в Париж, Великата китайска стена, руините на инките Мачу Пикчу в Перу, град Петра в Южна Йордания, каменните статуи на остров Пасха в Тихия океан, мегалитите край Стоунхендж във Великобритания и дворецът Тадж Махал в Индия.

Извън десятката останаха: храмовете Ангкор Ват в Камбоджа, дворецът Алхамбра в Гранада (Испания), църквата "Света София" в Турция, храмът "Киомизу" в Япония, храмът "Св. Василий Блажени" и Кремъл в Москва, замъкът "Нойшванщайн" в Германия, Статуята на свободата в Ню Йорк, Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Операта в Сидни (Австралия) и древният град Тимбукту (Мали).

Тиа Виеринг, говорителка на Фондацията "Новите 7 чудеса", каза, че организаторите няма да съобщят кой обект колко гласове е получил, за да не се появят по-важни и по-маловажни чудеса - такива от първа и от втора класа.

ЮНЕСКО отказа да подкрепи инициативата, заявявайки, че медийната кампания не трябва да се сравнява със Списъка на световното културно наследство, основан върху научни изследвания.