Президентът на Украйна Володимир Зеленски вероятно е променил съдбата на хиляди украински мъже, когато този месец, повече от две години след началото на пълномащабната инвазия на Русия, подписа закон за намаляване на възрастта за наборна служба в армията от 27 на 25 години.
Украинските сили се борят да удържат далеч по-голямата руска армия и отчаяно се нуждаят от попълнение на редиците си. Сега много от младите мъже, които остават в Украйна - хиляди други са напуснали страната нелегално - се притесняват за бъдещето си.
Репортери на The New York Times разговаряха с украински мъже, които биха могли да бъдат засегнати от промяната.
Егор Хомченко, собственик на обществена пекарна в Източна Украйна, който следващия месец навършва 25 години, казва, че има много приятели, които са отишли на война.
Но той сподели, че съпругата му Амелия му е казала, че "ще направи всичко възможно, за да ме предпази от служба", ако бъде призован в армията.
"Притеснявам се, дори малко се страхувам", каза Хомченко. "Но всичко ще бъде така, както Бог го е замислил".
Хомченко живее в Дружковка, промишлен град в Донецка област в Източна Украйна. Русия обстрелва града с ракети и артилерия, но животът продължава, въпреки че през повечето нощи все още се чува грохотът от боевете на фронтовата линия наблизо. В началото на войната съпругата му, тогава бременна, пътува до централния украински град Днепър. Тя се връща у дома, след като ражда сина им.
"Тя се чувства съвсем спокойна тук, защото семейството ни е заедно. Не можем да си представим да живеем отделно и не знаем как хората, разделени от войната в продължение на месеци и години, могат да се справят с това изпитание", казва той. "Разбира се, когато има обстрел в Дружковка, Амелия се страхува, но ние сме силни заедно", добави той.
23-годишният Нестор Бабски, физиотерапевт в рехабилитационен център в Западна Украйна, приема по няколко украински войници на ден, които са били ранени и осакатени от войната. Той казва, че изпитва вина, че не е служил сам, и чувство на страх от това, което му предстои.
"В началото", казва Бабски, "бях ужасен от мисълта, че ще отида на война, но сега съм спокоен за това".
Ранените войници "са изиграли ролята си и са се върнали да живеят живота си, така че аз чакам да дойде моето време". Той добавя: "Осъзнавам, че определено ще бъда по-полезен там, отколкото тук. Тази мисъл ме успокоява".
26-годишният Олександър Манченко, журналист от Харков, втория по големина град в Украйна, който е отразявал войната, отбеляза, че Зеленски вероятно е бил изправен пред трудни изчисления, когато е намалил възрастта за набиране на войници.
"Младите хора са бъдещето, колкото и банално да звучи това", каза Манченко.
"Може би той е смятал, че Украйна може да мине и без мобилизация на млади хора, но очевидно военната ситуация не ни позволява да си позволим такъв лукс", каза той.
Манченко заяви, че уважава смелостта на тези, които са се включили в армията в първите дни на войната. "Благодарение на тях оцеляхме", каза той и добави, че се съмнява в собствената си смелост и не иска да се бие.
"Освен това искам да продължа да правя това, което правя, защото смятам, че и моята работа е важна", каза той. "Но няма да избягам от мобилизацията и да се скрия. Така че ще видим как ще се развие съдбата ми".
27-годишният Максим Сухий, зъботехник в украинската столица Киев, вече е навършил минималната възраст за наборна военна служба, когато новият закон е подписан на 3 април. Той заяви, че от август 2022 г. се обучава да отиде на война, но все още не се е записал.
Търсил е подразделение, към което да се присъедини, като в същото време е изучавал оръжия и тактики в лагер през уикендите и е ходил на фитнес.
Обучението в украинските военни части често е в най-добрия случай нееднородно, а мъжете, които са призовани - а не тези, които се присъединяват доброволно - често са разпределени в пехотата. Тези сухопътни войски обикновено носят най-тежката служба: седят в окопи под тежък обстрел и при нужда атакуват вражеските линии.
Сухий каза, че се подготвя за такава възможност. "Трябва да бъда възможно най-добрият професионалист. Ако отида на война, искам и там да бъда професионалист", каза той. "Затова се подготвям за евентуална мобилизация, доколкото позволяват времето и финансовите ресурси. Ако се окажа на война, не искам да бъда човек, който не знае нищо".
Васил Ванжурак, на 24 години, е работник в дъскорезница в Карпатите в Западна Украйна. Той разказва, че е искал да се запише в армията, но баща му заминал да се бие и го оставил да се грижи за майка си и други роднини в първите месеци на войната.
"Дали съм притеснен? И да, и не", казва Ванжурак. "Родителите ми са по-притеснени, че отивам в армията, отколкото аз."
Той каза, че е осъзнал, че при такава жестока война, която се води, "все още имат нужда от хора там".
Денис Емец, електротехник в стоманодобивен завод в Южна Украйна, навършил 25 години миналия месец. Той каза, че не се притеснява много от промяната на възрастта за набор, тъй като смята, че е по-нужен в стоманодобивния завод, отколкото в армията. Но ако бъде призован, ще отиде да се бие, казва той.
"Вече свикнах с мисълта, че тази война, за съжаление, ще продължи дълго време", каза той. "Отначало всички се надявахме, че тя ще свърши бързо, но по-късно се оказа, че реалността е много по-сурова".
Емец каза, че чичо му и доведеният му баща, които вече са участвали във войната, са го разубеждавали да се бие. "Те наистина не искаха да следвам стъпките им и да служа в армията", казва той.
При нахлуването на Русия в Украйна се променят съдбите на поколения украинци. Тъй като войната продължава и краят ѝ не се вижда, най-младите украинци са изложени на все по-голяма опасност, рискувайки да бъдат въвлечени в кръвопролитията на сухопътните боеве, докато защитават родината си.
На фронтовата линия съдбата им ще бъде решена от, както пише английският поет от Първата световна война Уилфред Оуен, "странната аритметика на шанса".
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Украинските сили се борят да удържат далеч по-голямата руска армия и отчаяно се нуждаят от попълнение на редиците си. Сега много от младите мъже, които остават в Украйна - хиляди други са напуснали страната нелегално - се притесняват за бъдещето си.
Репортери на The New York Times разговаряха с украински мъже, които биха могли да бъдат засегнати от промяната.
Егор Хомченко, собственик на обществена пекарна в Източна Украйна, който следващия месец навършва 25 години, казва, че има много приятели, които са отишли на война.
Но той сподели, че съпругата му Амелия му е казала, че "ще направи всичко възможно, за да ме предпази от служба", ако бъде призован в армията.
"Притеснявам се, дори малко се страхувам", каза Хомченко. "Но всичко ще бъде така, както Бог го е замислил".
Хомченко живее в Дружковка, промишлен град в Донецка област в Източна Украйна. Русия обстрелва града с ракети и артилерия, но животът продължава, въпреки че през повечето нощи все още се чува грохотът от боевете на фронтовата линия наблизо. В началото на войната съпругата му, тогава бременна, пътува до централния украински град Днепър. Тя се връща у дома, след като ражда сина им.
"Тя се чувства съвсем спокойна тук, защото семейството ни е заедно. Не можем да си представим да живеем отделно и не знаем как хората, разделени от войната в продължение на месеци и години, могат да се справят с това изпитание", казва той. "Разбира се, когато има обстрел в Дружковка, Амелия се страхува, но ние сме силни заедно", добави той.
23-годишният Нестор Бабски, физиотерапевт в рехабилитационен център в Западна Украйна, приема по няколко украински войници на ден, които са били ранени и осакатени от войната. Той казва, че изпитва вина, че не е служил сам, и чувство на страх от това, което му предстои.
"В началото", казва Бабски, "бях ужасен от мисълта, че ще отида на война, но сега съм спокоен за това".
Ранените войници "са изиграли ролята си и са се върнали да живеят живота си, така че аз чакам да дойде моето време". Той добавя: "Осъзнавам, че определено ще бъда по-полезен там, отколкото тук. Тази мисъл ме успокоява".
26-годишният Олександър Манченко, журналист от Харков, втория по големина град в Украйна, който е отразявал войната, отбеляза, че Зеленски вероятно е бил изправен пред трудни изчисления, когато е намалил възрастта за набиране на войници.
"Младите хора са бъдещето, колкото и банално да звучи това", каза Манченко.
"Може би той е смятал, че Украйна може да мине и без мобилизация на млади хора, но очевидно военната ситуация не ни позволява да си позволим такъв лукс", каза той.
Манченко заяви, че уважава смелостта на тези, които са се включили в армията в първите дни на войната. "Благодарение на тях оцеляхме", каза той и добави, че се съмнява в собствената си смелост и не иска да се бие.
"Освен това искам да продължа да правя това, което правя, защото смятам, че и моята работа е важна", каза той. "Но няма да избягам от мобилизацията и да се скрия. Така че ще видим как ще се развие съдбата ми".
27-годишният Максим Сухий, зъботехник в украинската столица Киев, вече е навършил минималната възраст за наборна военна служба, когато новият закон е подписан на 3 април. Той заяви, че от август 2022 г. се обучава да отиде на война, но все още не се е записал.
Търсил е подразделение, към което да се присъедини, като в същото време е изучавал оръжия и тактики в лагер през уикендите и е ходил на фитнес.
Обучението в украинските военни части често е в най-добрия случай нееднородно, а мъжете, които са призовани - а не тези, които се присъединяват доброволно - често са разпределени в пехотата. Тези сухопътни войски обикновено носят най-тежката служба: седят в окопи под тежък обстрел и при нужда атакуват вражеските линии.
Сухий каза, че се подготвя за такава възможност. "Трябва да бъда възможно най-добрият професионалист. Ако отида на война, искам и там да бъда професионалист", каза той. "Затова се подготвям за евентуална мобилизация, доколкото позволяват времето и финансовите ресурси. Ако се окажа на война, не искам да бъда човек, който не знае нищо".
Васил Ванжурак, на 24 години, е работник в дъскорезница в Карпатите в Западна Украйна. Той разказва, че е искал да се запише в армията, но баща му заминал да се бие и го оставил да се грижи за майка си и други роднини в първите месеци на войната.
"Дали съм притеснен? И да, и не", казва Ванжурак. "Родителите ми са по-притеснени, че отивам в армията, отколкото аз."
Той каза, че е осъзнал, че при такава жестока война, която се води, "все още имат нужда от хора там".
Денис Емец, електротехник в стоманодобивен завод в Южна Украйна, навършил 25 години миналия месец. Той каза, че не се притеснява много от промяната на възрастта за набор, тъй като смята, че е по-нужен в стоманодобивния завод, отколкото в армията. Но ако бъде призован, ще отиде да се бие, казва той.
"Вече свикнах с мисълта, че тази война, за съжаление, ще продължи дълго време", каза той. "Отначало всички се надявахме, че тя ще свърши бързо, но по-късно се оказа, че реалността е много по-сурова".
Емец каза, че чичо му и доведеният му баща, които вече са участвали във войната, са го разубеждавали да се бие. "Те наистина не искаха да следвам стъпките им и да служа в армията", казва той.
При нахлуването на Русия в Украйна се променят съдбите на поколения украинци. Тъй като войната продължава и краят ѝ не се вижда, най-младите украинци са изложени на все по-голяма опасност, рискувайки да бъдат въвлечени в кръвопролитията на сухопътните боеве, докато защитават родината си.
На фронтовата линия съдбата им ще бъде решена от, както пише английският поет от Първата световна война Уилфред Оуен, "странната аритметика на шанса".
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
