Шампионът по мотокрос свободен стил Вани Одера помага на деца с увреждания и тежки болести, като ги качва на мотора си. Така той предизвиква усмивка на лицата на малчуганите. Мототерапията вече е дори научно призната, пише Deutsche Welle.
Одера превръща страстта си в професия и скоро става звезда в този спорт. С машината си от 200 конски сили той скача до 15 метра височина, но признава че много се страхува. „ Да се страхуваш ти дава сили да продължаваш. Разбира се, че е много опасно, но колкото повече тренираш, колкото по често скачаш, толкова повече рискът намалява. Моторът трабва да се превърне в нещо като трети крак“, разказва той.
Талантът ме носи слава, пари и успех. Участва в турнири от Бразилия до Русия, докато един ден не се качва в такси, след победа в Москва. „Първото нещо, което усетих, беше миризма на урина. Обърнах се към шофьора и му казах: Бързо! Закарай ме! Тогава погледнах в очите му и видях човек като мен, но с увреждания. Той нямаше крака“, разказва състезателят.
От този момент нататък Вани започва да помага на другите и да мисли как да направи света по-добро място. Така се ражда идеята за мототерапията. Желанието му е да отдаде страстта и времето си на другите. Той се свързва с асоциации, които помагат на хора с увреждания. Междувременно идеята му се сдобива с последователи в цяла Италия.
От 2014 г. той работи и с болници. В отделението по онкология в Генуа 24 малки пациенти очакват Вани и мотора му. Той идва тук два пъти месечно.
Въпреки голямата радост обаче, винаги има и едно чувство на тъга, защото много от хората не оцеляват. Това оставя дълбоки рани, които никога не зарастват, казва той.
Но с посещенията си Вани подарява на малчуганите радост и надеждата, че скоро ще се видят отново, за още едно кръгче с мотора.
Одера превръща страстта си в професия и скоро става звезда в този спорт. С машината си от 200 конски сили той скача до 15 метра височина, но признава че много се страхува. „ Да се страхуваш ти дава сили да продължаваш. Разбира се, че е много опасно, но колкото повече тренираш, колкото по често скачаш, толкова повече рискът намалява. Моторът трабва да се превърне в нещо като трети крак“, разказва той.
Талантът ме носи слава, пари и успех. Участва в турнири от Бразилия до Русия, докато един ден не се качва в такси, след победа в Москва. „Първото нещо, което усетих, беше миризма на урина. Обърнах се към шофьора и му казах: Бързо! Закарай ме! Тогава погледнах в очите му и видях човек като мен, но с увреждания. Той нямаше крака“, разказва състезателят.
От този момент нататък Вани започва да помага на другите и да мисли как да направи света по-добро място. Така се ражда идеята за мототерапията. Желанието му е да отдаде страстта и времето си на другите. Той се свързва с асоциации, които помагат на хора с увреждания. Междувременно идеята му се сдобива с последователи в цяла Италия.
От 2014 г. той работи и с болници. В отделението по онкология в Генуа 24 малки пациенти очакват Вани и мотора му. Той идва тук два пъти месечно.
Въпреки голямата радост обаче, винаги има и едно чувство на тъга, защото много от хората не оцеляват. Това оставя дълбоки рани, които никога не зарастват, казва той.
Но с посещенията си Вани подарява на малчуганите радост и надеждата, че скоро ще се видят отново, за още едно кръгче с мотора.
