В църквата „Вси светии“ в Рига се проведе събор на Латвийската православна църква с участието на духовници и миряни. В дневния ред е имало два въпроса: призив към Московския патриарх Кирил да предостави на Латвийската православна църква статут на автокефална църква и, второ, внасяне на съответните изменения в нейния устав.
Съборът се е провел с участието на митрополита на Рига и цяла Латвия Александър (Кудряшков). Решенията са приети със 160 гласа "За" и един "против", съобщава "Двери". На практика писмото има уведомителен характер. То е нужно, за да може отделянето от Московска патриаршия да бъде канонично и да не се смята за разкол.
На 8 септември т. г. латвийският парламент прие изменения в закона „За Латвийската православна църква“, с които се променя нейният статут, като се определя, че тя ще функционира независимо и самостоятелно. Досега Латвийската православна църква беше подчинена на Московска патриаршия.
„Когато законът влезе в сила, всяко влияние или власт на Московския патриарх над нашата православна църква ще бъде премахнато. Отказът от всякакви връзки с Московския патриарх е важен въпрос за нашите православни християни, за цялото латвийско общество и за националната сигурност“, подчерта тогава президентът.
От своя страна самата Латвийска православна църква известно време не коментира новия си независим статут, както е посочено в закона. Едва в петък вечерта, 9 септември, Латвийската църква публикува изявление на своя уебсайт, в което всъщност твърди, че нищо няма да се промени за паството.
„Това решение е от правно естество и приетите промени се отнасят до правния статут на църквата. Държавата е определила статута на нашата църква като автокефална. Държавата е определила, че Латвийската православна църква е юридически независима от който и да било църковен център извън Латвия, като същевременно поддържа духовно, молитвено и литургично общение с всички канонични православни църкви в света. Промяната на статута не променя православната вяра, догматите, литургичния живот на църквата, календарния стил, свещения литургичен език, обредите, традициите или вътрешния живот на църквата“, се заявява в официалното съобщение.
На 22 септември кабинетът на министрите упълномощи министъра на правосъдието Янис Борданс да се обърне към Московския и на цяла Русия патриарх Кирил от името на латвийската държава, за да го информира за приетите от парламента изменения в Закона за Латвийската църква. Латвийската църква трябва да внесе съответните изменения в устава си до 31 октомври.
Както и в случая с Украинската църква, Московска патриаршия игнорира тези решения, продължавайки да смята Латвийската църква за част от своята структура с надежда, че след края на войната процесите могат да се променят.
Съборът се е провел с участието на митрополита на Рига и цяла Латвия Александър (Кудряшков). Решенията са приети със 160 гласа "За" и един "против", съобщава "Двери". На практика писмото има уведомителен характер. То е нужно, за да може отделянето от Московска патриаршия да бъде канонично и да не се смята за разкол.
На 8 септември т. г. латвийският парламент прие изменения в закона „За Латвийската православна църква“, с които се променя нейният статут, като се определя, че тя ще функционира независимо и самостоятелно. Досега Латвийската православна църква беше подчинена на Московска патриаршия.
„Когато законът влезе в сила, всяко влияние или власт на Московския патриарх над нашата православна църква ще бъде премахнато. Отказът от всякакви връзки с Московския патриарх е важен въпрос за нашите православни християни, за цялото латвийско общество и за националната сигурност“, подчерта тогава президентът.
От своя страна самата Латвийска православна църква известно време не коментира новия си независим статут, както е посочено в закона. Едва в петък вечерта, 9 септември, Латвийската църква публикува изявление на своя уебсайт, в което всъщност твърди, че нищо няма да се промени за паството.
„Това решение е от правно естество и приетите промени се отнасят до правния статут на църквата. Държавата е определила статута на нашата църква като автокефална. Държавата е определила, че Латвийската православна църква е юридически независима от който и да било църковен център извън Латвия, като същевременно поддържа духовно, молитвено и литургично общение с всички канонични православни църкви в света. Промяната на статута не променя православната вяра, догматите, литургичния живот на църквата, календарния стил, свещения литургичен език, обредите, традициите или вътрешния живот на църквата“, се заявява в официалното съобщение.
На 22 септември кабинетът на министрите упълномощи министъра на правосъдието Янис Борданс да се обърне към Московския и на цяла Русия патриарх Кирил от името на латвийската държава, за да го информира за приетите от парламента изменения в Закона за Латвийската църква. Латвийската църква трябва да внесе съответните изменения в устава си до 31 октомври.
Както и в случая с Украинската църква, Московска патриаршия игнорира тези решения, продължавайки да смята Латвийската църква за част от своята структура с надежда, че след края на войната процесите могат да се променят.
