Когато висшето военно командване на Русия съобщи по телевизията, че изтегля руските войски от ключовия град Херсон в Южна Украйна, големият отсъстващ беше президентът Владимир Путин.
Когато министърът на отбраната Сергей Шойгу и генерал Сергей Суровикин, главнокомандващ руските войски в Украйна, сковано изброиха причините за изтеглянето пред камерите на 9 ноември, Путин бе на посещение в неврологична болница в Москва, където наблюдаваше как лекар извършва мозъчна операция.
По-късно на същия ден Путин говори на друго събитие, но не спомена изтеглянето от Херсон, което се превърна в най-унизителното отстъпление на Русия в Украйна. В следващите дни президентът не коментира публично темата.
Мълчанието на Путин идва в момент, когато Русия е изправена пред увеличаващи се неуспехи след почти 9 месеца боеве. Изглежда, че руският лидер е възложил обявяването на лошите новини на други - тактика, което използваше по време на пандемията от коронавируса.
Херсон беше единственият областен център, който руските войски завзеха в Украйна, след като той падна в руски ръце още в първите дни на инвазията. Русия окупира града и по-голяма част от Херсонска област, която от месеци е от ключово значение за достъпа до полуостров Крим.
Москва незаконно анексира Херсонска област заедно с още три други украински региона по-рано тази година. Путин лично беше домакин на помпозна церемония в Кремъл за официализиране на анексиите през септември, провъзгласявайки, че "хората, които живеят в Луганск и Донецк, Херсон и Запорожие стават наши граждани завинаги".
Само малко повече от месец по-късно обаче руските трикольори бяха свалени от административните сгради в Херсон, заменени от жълто-сините знамена на Украйна.
Руската армия съобщи на 11 ноември, че е завършила изтеглянето от Херсон и околните райони към източния бряг на река Днепър. Оттогава Путин не е споменавал изтеглянето при нито една от публичните си появи.
Путин "продължава да живее съгласно старата логика: Това не е война, а е специална операция, докато основните решения се вземат от малък кръг "професионалисти", а президентът стои на дистанция", написа в неотдавнашен коментар политическият анализатор Татяна Становая.
Путин, за когото някога се носеха слухове, че лично надзирава хода на военната кампания в Украйна и дава заповеди за воденето на бойните действия на генералите, изглеждаше тази седмица сякаш е фокусиран върху всичко друго, но не и върху войната.
Той обсъждаше с правителствени служители процедурите за фалити и проблемите на автомобилната промишленост, разговаря със сибирски губернатор за увеличаване на инвестициите в неговия регион, проведе телефонни разговори с няколко световни лидери и се срещна с новия председател на Руската академия на науките.
Във вторник Путин председателства видеоконферентна среща за паметниците, посветени на Втората световна война. Това е денят, в който се очакваше той да говори пред участниците в срещата на Г-20 в Индонезия, но той реши не само да не участва, но дори да не се включи по видеоконферентна връзка или да изпрати предварително записана реч.
Срещата по повод паметниците, посветени на Втората световна война, беше единствената през последните дни, на която бяха споменати някои украински градове, но не и Херсон. След срещата Путин подписа укази за удостояване на окупираните градове Мелитопол и Мариупол със званието "Град на воинската слава", а Луганск бе удостоен със званието "Град на трудовата доблест".
Независимият политически анализатор Дмитрий Орешкин отдава мълчанието на Путин на това, че той е изградил политическа система сходна с тази в Съветския съюз, където лидерът или "вождът" (на руски) - понятие, използвано за възвеличаване на Йосиф Сталин, по презумпция е неспособен да греши.
"Путин и неговата система е изградена по такъв начин, че за всички неуспехи се обвинява някои друг: враговете, предателите, ударът в гърба, глобалната русофобия, наистина всичко", каза Орешкин и добави: "Затова, ако някъде има провали, първо, това не е истина, и второ, той не е виновен".
Някои от привържениците на Путин се усъмниха в това очевидно дистанциране от нещо, което дори прокремълските кръгове смятат за решителен обрат във войната.
За Путин да разговаря по телефона с лидерите на Армения и Централноафриканската република (ЦАР) по време на изтеглянето от Херсон беше по-важно от "истинската трагедия в Херсон", каза прокремълският политически анализатор Сергей Марков в пост във Фейсбук.
"Първоначално дори не повярвах на новината, толкова невероятно изглеждаше всичко", каза Марков, описвайки поведението на Путин като "демонстрация на пълно дистанциране".
Някои гледат от добрата страна на изтеглянето и свързват с нея Путин. Прокремълският телевизионен водещ Дмитрий Кисельов в емблематичното си новинарско шоу в неделя вечер каза, че логиката зад изтеглянето е била "да се спасят хора".
Според Кисельов, който говори пред голяма снимка на Путин с надпис "Да се спасят хора", на която руският лидер изглежда угрижен, това е същата логика, която следва президентът - "да се спасят хора, а при конкретните обстоятелства, всеки един човек".
Тъкмо това е също гледната точка на някои обикновени руснаци към изтеглянето, твърдят анализатори.
"Предвид нарастващият брой хора, които искат мирни преговори, дори сред привържениците на Путин, всяка подобна стъпка се възприема спокойно или дори като знак за възможно отрезвяване - запазване на личния състав на армията, възможност за мир", каза Андрей Колесников, старши изследовател във фондацията "Карнеги".
За руските ястреби - гласовити привърженици на Кремъл, които призовават за решителни стъпки на бойното поле и не бяха впечатлени от изтеглянето от Херсон, като утешение идват редовните масирани ракетни удари срещу енергийната система на Украйна, заяви Орешкин.
Москва извърши подобни удари във вторник. С изстреляни близо 100 ракети и дронове срещу цели в цяла Украйна, това беше най-мащабната атака досега срещу електрическата мрежа на страната и остави милиони хора без ток.
Орешкин смята, че подобни атаки не нанасят прекалено големи щети върху украинската армия и не променят коренно нещата на фронта.
"Необходимо е обаче да се култивира имиджа на победоносния "вожд". Затова е необходимо да се извършват някакви удари, за които да се разтръбява. Точно това правят сега според мен", каза анализаторът.
Когато министърът на отбраната Сергей Шойгу и генерал Сергей Суровикин, главнокомандващ руските войски в Украйна, сковано изброиха причините за изтеглянето пред камерите на 9 ноември, Путин бе на посещение в неврологична болница в Москва, където наблюдаваше как лекар извършва мозъчна операция.
По-късно на същия ден Путин говори на друго събитие, но не спомена изтеглянето от Херсон, което се превърна в най-унизителното отстъпление на Русия в Украйна. В следващите дни президентът не коментира публично темата.
Мълчанието на Путин идва в момент, когато Русия е изправена пред увеличаващи се неуспехи след почти 9 месеца боеве. Изглежда, че руският лидер е възложил обявяването на лошите новини на други - тактика, което използваше по време на пандемията от коронавируса.
Херсон беше единственият областен център, който руските войски завзеха в Украйна, след като той падна в руски ръце още в първите дни на инвазията. Русия окупира града и по-голяма част от Херсонска област, която от месеци е от ключово значение за достъпа до полуостров Крим.
Москва незаконно анексира Херсонска област заедно с още три други украински региона по-рано тази година. Путин лично беше домакин на помпозна церемония в Кремъл за официализиране на анексиите през септември, провъзгласявайки, че "хората, които живеят в Луганск и Донецк, Херсон и Запорожие стават наши граждани завинаги".
Само малко повече от месец по-късно обаче руските трикольори бяха свалени от административните сгради в Херсон, заменени от жълто-сините знамена на Украйна.
Руската армия съобщи на 11 ноември, че е завършила изтеглянето от Херсон и околните райони към източния бряг на река Днепър. Оттогава Путин не е споменавал изтеглянето при нито една от публичните си появи.
Путин "продължава да живее съгласно старата логика: Това не е война, а е специална операция, докато основните решения се вземат от малък кръг "професионалисти", а президентът стои на дистанция", написа в неотдавнашен коментар политическият анализатор Татяна Становая.
Путин, за когото някога се носеха слухове, че лично надзирава хода на военната кампания в Украйна и дава заповеди за воденето на бойните действия на генералите, изглеждаше тази седмица сякаш е фокусиран върху всичко друго, но не и върху войната.
Той обсъждаше с правителствени служители процедурите за фалити и проблемите на автомобилната промишленост, разговаря със сибирски губернатор за увеличаване на инвестициите в неговия регион, проведе телефонни разговори с няколко световни лидери и се срещна с новия председател на Руската академия на науките.
Във вторник Путин председателства видеоконферентна среща за паметниците, посветени на Втората световна война. Това е денят, в който се очакваше той да говори пред участниците в срещата на Г-20 в Индонезия, но той реши не само да не участва, но дори да не се включи по видеоконферентна връзка или да изпрати предварително записана реч.
Срещата по повод паметниците, посветени на Втората световна война, беше единствената през последните дни, на която бяха споменати някои украински градове, но не и Херсон. След срещата Путин подписа укази за удостояване на окупираните градове Мелитопол и Мариупол със званието "Град на воинската слава", а Луганск бе удостоен със званието "Град на трудовата доблест".
Независимият политически анализатор Дмитрий Орешкин отдава мълчанието на Путин на това, че той е изградил политическа система сходна с тази в Съветския съюз, където лидерът или "вождът" (на руски) - понятие, използвано за възвеличаване на Йосиф Сталин, по презумпция е неспособен да греши.
"Путин и неговата система е изградена по такъв начин, че за всички неуспехи се обвинява някои друг: враговете, предателите, ударът в гърба, глобалната русофобия, наистина всичко", каза Орешкин и добави: "Затова, ако някъде има провали, първо, това не е истина, и второ, той не е виновен".
Някои от привържениците на Путин се усъмниха в това очевидно дистанциране от нещо, което дори прокремълските кръгове смятат за решителен обрат във войната.
За Путин да разговаря по телефона с лидерите на Армения и Централноафриканската република (ЦАР) по време на изтеглянето от Херсон беше по-важно от "истинската трагедия в Херсон", каза прокремълският политически анализатор Сергей Марков в пост във Фейсбук.
"Първоначално дори не повярвах на новината, толкова невероятно изглеждаше всичко", каза Марков, описвайки поведението на Путин като "демонстрация на пълно дистанциране".
Някои гледат от добрата страна на изтеглянето и свързват с нея Путин. Прокремълският телевизионен водещ Дмитрий Кисельов в емблематичното си новинарско шоу в неделя вечер каза, че логиката зад изтеглянето е била "да се спасят хора".
Според Кисельов, който говори пред голяма снимка на Путин с надпис "Да се спасят хора", на която руският лидер изглежда угрижен, това е същата логика, която следва президентът - "да се спасят хора, а при конкретните обстоятелства, всеки един човек".
Тъкмо това е също гледната точка на някои обикновени руснаци към изтеглянето, твърдят анализатори.
"Предвид нарастващият брой хора, които искат мирни преговори, дори сред привържениците на Путин, всяка подобна стъпка се възприема спокойно или дори като знак за възможно отрезвяване - запазване на личния състав на армията, възможност за мир", каза Андрей Колесников, старши изследовател във фондацията "Карнеги".
За руските ястреби - гласовити привърженици на Кремъл, които призовават за решителни стъпки на бойното поле и не бяха впечатлени от изтеглянето от Херсон, като утешение идват редовните масирани ракетни удари срещу енергийната система на Украйна, заяви Орешкин.
Москва извърши подобни удари във вторник. С изстреляни близо 100 ракети и дронове срещу цели в цяла Украйна, това беше най-мащабната атака досега срещу електрическата мрежа на страната и остави милиони хора без ток.
Орешкин смята, че подобни атаки не нанасят прекалено големи щети върху украинската армия и не променят коренно нещата на фронта.
"Необходимо е обаче да се култивира имиджа на победоносния "вожд". Затова е необходимо да се извършват някакви удари, за които да се разтръбява. Точно това правят сега според мен", каза анализаторът.
