Подценяването
Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в ступор и не се знае до кога. А страхът от здравен и икономически Армагедон става все по-осезаем.
Генезисът
На първо място, за да има толкова широко разпространение заразата днес, още в началото се случиха системни и мултиплицирани по-късно грешки.
Първо, престъпно подценяване на проблема от правителствата из целия свят - това е, видите ли, някакъв си грип, а не сериозен проблем, който трябва да се вземе предвид от всички. Такива мнения имаше и сред много медицински експерти, които днес са в щабовете за решения на проблемите.
457 души с COVID-19 у нас, 25 са оздравели
Или: маските не помагат на здрави хора да се предпазят - което още се твърди от Световната здравна организация, а и не малко авторитети, за жалост, в медицинската наука. Ако по-рано тезата, че трябва да сме внимателни и че маските предпазват почти на сто процента - ако се носят и от двете страни при общуване, в което се пази дистанция, - се бе наложила сред обществото - може би щяхме да сме спасили хиляди хора. А глобалната икономика нямаше да бъде затворена като при световна война.
Втората ключова грешка и на държавите в ЕС и на САЩ беше закъснялото затваряне на границите за хора отвън и вътре - между националните държави и отделните щати, - както и липсата на тежка карантина за завърналите се местни граждани от чужбина. Реално заразата беше внесена и разпространена неконтролируемо. А болните се смесиха с техните близки, правейки много трудно таргетирането и ранно им лечение.
Испания отбеляза печален антирекорд от 950 жертви на коронавируса за денонощие
Ако се търгуват стоки - то насреща винаги някой ги иска, за да бъдат внесени. Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си поиска - макар и привидно привлекателно - има тежка цена.
В случая - да няма своевременен и пълен контрол над държавните граници, когато това се налага. Дали заради пандемия, или заради “мигрантска” криза, която ти променя генофонда, културата и води да етнически сблъсъци и маргинални социални анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища. Кризата показа, че свещена крава “свободно движение на хора” трябва да се постави под въпрос.
Защото днес всъщност имаме “мигрантска” криза - болестта влиза през преносители и болни отвън. Колкото и да сме “либерални” надали бихме пуснали някой с коронавирус в дома си. Същото е и на по-общо равнище на анализ.
След принц Чарлз и бившият съпруг на Камила се е заразил с коронавируса
Днес затварянето на границите се случва, но е ясно, че това стана бавно и със закъснение, поради допускането, че свободното движение на хора е важна и едва ли не неотменима “свобода” - точно колкото свобода е да се разходим без разрешение в нечий хол. За да отидеш някъде - трябва да си желан или да си приет със срок на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус - всичко има значение.
А ЕС вместо да се чуди как да задлъжнява все повече с общи “коронаоблигации”, тоест да налива пари на безобразно харчливите южняци, за сметка на спестителите от Севера, трябваше да затвори външните си граници за хора, а държавите-членки - да хлопнат вратата на своите националните граници по-рано и навременно. Точка две: ЕС спешно да създаде работещи транзитни коридори за стоките, за да не смаже разделението на труда и износа. А не да има десетки километри магистрали, задръстени с тирове, водещи до липса на стоки в търговските вериги, допълнителни загуби и проблеми за икономиката.
Оголи се и друга язва на социалната държава в Западния свят - проблемите на де факто социалистически управляваното здравеопазване. Хроничното чакане със седмици за елементарни прегледи (но ужким безплатни), липса на медицинска техника, легла и гъвкавост при криза с масов характер. Всичко това рязко изби в условията на криза - липса на дезинфектанти, тестове за свързани с болните лица, респиратори и дори маски за медиците на първа линия, недостатъчно обучен персонал - и то в т. нар. развити икономики. Да, кризата бе изненадваща, но тромавата реакция също бе налице - както на политическо, така и на управленско ниво в множество обществени системи.
Паниката и мерките
В един момент се осъзна, че проблем има. Но вместо да се анализира причината за него - влизането на болни хора отвън - и да се вземат мерки за рисковите групи като медици и възрастни, ударно се дръпна шалтера на огромна част от стопанската дейност и възможността за генериране на стойност и производство.
Решението да се натиска кривата на заболелите чрез крути мерки и затваряне на цели отрасли имаше чисто финансов обосновка - просто задлъжнелите и дефицитни социални и здравни системи на практика няма как да издържат при наплив на болни. Те обаче няма как да издържат и ако няма достатъчно приходи тях от здравни вноски и осигуровки. А те се генират само от работещата икономика и т. нар. частен сектор, който се озова в менгеме на изчезнали и занижени приходи и твърди задължения към хазната и контрагенти.
Пълна карантина за всички близки на болните, достатъчно тестове за хора със симптоми като в Германия, ресурсно обезпечение за възрастните (храна и лекарства) и медиците, които ги лекуват на терен като най-рискови групи - това са логичните мерки, които още по-логично се наложиха като най-успешни и в практика.
При адекватни мерки много фирми можеха да продължат да работят. И да - дори ресторантите, както в Сингапур, Хонконг и Тайван. С маски, на разстояние, без вербална комуникация. В този смисъл затваряне на паркове и планини също можеше да се избегне с редуциране на броя хора заедно - пак с маски, но движещи се, засилващи имунната си система и синтезиращи витамин D от слънцето. И ставащи все по-здрави. Със спирането на икономиката обаче идва обедняването. А с него - влошаването на здравето на хората.
Бедността
Бедността води след себе си: нисък имунитет, слаба хигиена, застояване, нелекуване на опасни болести, алкохолизъм, депресия, самоубийства, домашно насилие, грабежи и загуба на усещане за ред. Рекордните продажби на оръжия и алкохол в САЩ са показателни за социалните измерения на проблема.
У нас тежко ударени са: ресторанти, кина, туризъм, магазини за дрехи, транспорт, промишленост, ученици за гледане вкъщи от родител вън от работа, фирми в сферата на услугите, които винаги дърпат икономиката в криза, плюс частта от 50-те процента от нашия БВП, която се генерира от експорт - традиционно имаме изключителна зависимост към тежката международна конюнктура така или иначе. От един момент насетне балансът между страха от коронакризата и липсата на поминък за оцеляване - рязко ще се наклони в посоката на втората вероятност.
Личната свобода - големият залог
Кризи, войни, епидемии и социални трусове - те са здравето на тоталитарното подсъзнание на държавата. В такова време тя навлиза в личната ни сфера и после - трудно излиза. Частните свободи лесно се отдават при опасносност, но държавата рядко ги връща, щом мине кризата. Спряха протестите в Хонгконг, кротнаха се и “жълтите жилетки”, а вирутално следене, лицевото разпознаване, достъп до телекомуникациите ни вече са новото нормално в условията на глобална карантина. Политическите недоволства обаче засега са само отложени и тлеят. Те ще са функция на успешното решение на кризата, особено в икономическия й аспект.
Опасността: лекарството да не доубие пациента. И обществено-икономическите отношение да не стъпят на хлъзгава планово-дирижистка основа. Знаем как свършва това. А недоимъкът и липсата на стоки ще стават все по-видими на фона на културната и правната деградация на обществото и хаосът, който може да настъпи, ако икономиката не бъде освободена скоро.
Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в ступор и не се знае до кога. А страхът от здравен и икономически Армагедон става все по-осезаем.
Генезисът
На първо място, за да има толкова широко разпространение заразата днес, още в началото се случиха системни и мултиплицирани по-късно грешки.
Първо, престъпно подценяване на проблема от правителствата из целия свят - това е, видите ли, някакъв си грип, а не сериозен проблем, който трябва да се вземе предвид от всички. Такива мнения имаше и сред много медицински експерти, които днес са в щабовете за решения на проблемите.
457 души с COVID-19 у нас, 25 са оздравели
Или: маските не помагат на здрави хора да се предпазят - което още се твърди от Световната здравна организация, а и не малко авторитети, за жалост, в медицинската наука. Ако по-рано тезата, че трябва да сме внимателни и че маските предпазват почти на сто процента - ако се носят и от двете страни при общуване, в което се пази дистанция, - се бе наложила сред обществото - може би щяхме да сме спасили хиляди хора. А глобалната икономика нямаше да бъде затворена като при световна война.
Втората ключова грешка и на държавите в ЕС и на САЩ беше закъснялото затваряне на границите за хора отвън и вътре - между националните държави и отделните щати, - както и липсата на тежка карантина за завърналите се местни граждани от чужбина. Реално заразата беше внесена и разпространена неконтролируемо. А болните се смесиха с техните близки, правейки много трудно таргетирането и ранно им лечение.
Испания отбеляза печален антирекорд от 950 жертви на коронавируса за денонощие
Ако се търгуват стоки - то насреща винаги някой ги иска, за да бъдат внесени. Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си поиска - макар и привидно привлекателно - има тежка цена.
В случая - да няма своевременен и пълен контрол над държавните граници, когато това се налага. Дали заради пандемия, или заради “мигрантска” криза, която ти променя генофонда, културата и води да етнически сблъсъци и маргинални социални анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища. Кризата показа, че свещена крава “свободно движение на хора” трябва да се постави под въпрос.
Защото днес всъщност имаме “мигрантска” криза - болестта влиза през преносители и болни отвън. Колкото и да сме “либерални” надали бихме пуснали някой с коронавирус в дома си. Същото е и на по-общо равнище на анализ.
След принц Чарлз и бившият съпруг на Камила се е заразил с коронавируса
Днес затварянето на границите се случва, но е ясно, че това стана бавно и със закъснение, поради допускането, че свободното движение на хора е важна и едва ли не неотменима “свобода” - точно колкото свобода е да се разходим без разрешение в нечий хол. За да отидеш някъде - трябва да си желан или да си приет със срок на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус - всичко има значение.
А ЕС вместо да се чуди как да задлъжнява все повече с общи “коронаоблигации”, тоест да налива пари на безобразно харчливите южняци, за сметка на спестителите от Севера, трябваше да затвори външните си граници за хора, а държавите-членки - да хлопнат вратата на своите националните граници по-рано и навременно. Точка две: ЕС спешно да създаде работещи транзитни коридори за стоките, за да не смаже разделението на труда и износа. А не да има десетки километри магистрали, задръстени с тирове, водещи до липса на стоки в търговските вериги, допълнителни загуби и проблеми за икономиката.
Оголи се и друга язва на социалната държава в Западния свят - проблемите на де факто социалистически управляваното здравеопазване. Хроничното чакане със седмици за елементарни прегледи (но ужким безплатни), липса на медицинска техника, легла и гъвкавост при криза с масов характер. Всичко това рязко изби в условията на криза - липса на дезинфектанти, тестове за свързани с болните лица, респиратори и дори маски за медиците на първа линия, недостатъчно обучен персонал - и то в т. нар. развити икономики. Да, кризата бе изненадваща, но тромавата реакция също бе налице - както на политическо, така и на управленско ниво в множество обществени системи.
Паниката и мерките
В един момент се осъзна, че проблем има. Но вместо да се анализира причината за него - влизането на болни хора отвън - и да се вземат мерки за рисковите групи като медици и възрастни, ударно се дръпна шалтера на огромна част от стопанската дейност и възможността за генериране на стойност и производство.
Решението да се натиска кривата на заболелите чрез крути мерки и затваряне на цели отрасли имаше чисто финансов обосновка - просто задлъжнелите и дефицитни социални и здравни системи на практика няма как да издържат при наплив на болни. Те обаче няма как да издържат и ако няма достатъчно приходи тях от здравни вноски и осигуровки. А те се генират само от работещата икономика и т. нар. частен сектор, който се озова в менгеме на изчезнали и занижени приходи и твърди задължения към хазната и контрагенти.
Пълна карантина за всички близки на болните, достатъчно тестове за хора със симптоми като в Германия, ресурсно обезпечение за възрастните (храна и лекарства) и медиците, които ги лекуват на терен като най-рискови групи - това са логичните мерки, които още по-логично се наложиха като най-успешни и в практика.
При адекватни мерки много фирми можеха да продължат да работят. И да - дори ресторантите, както в Сингапур, Хонконг и Тайван. С маски, на разстояние, без вербална комуникация. В този смисъл затваряне на паркове и планини също можеше да се избегне с редуциране на броя хора заедно - пак с маски, но движещи се, засилващи имунната си система и синтезиращи витамин D от слънцето. И ставащи все по-здрави. Със спирането на икономиката обаче идва обедняването. А с него - влошаването на здравето на хората.
Бедността
Бедността води след себе си: нисък имунитет, слаба хигиена, застояване, нелекуване на опасни болести, алкохолизъм, депресия, самоубийства, домашно насилие, грабежи и загуба на усещане за ред. Рекордните продажби на оръжия и алкохол в САЩ са показателни за социалните измерения на проблема.
У нас тежко ударени са: ресторанти, кина, туризъм, магазини за дрехи, транспорт, промишленост, ученици за гледане вкъщи от родител вън от работа, фирми в сферата на услугите, които винаги дърпат икономиката в криза, плюс частта от 50-те процента от нашия БВП, която се генерира от експорт - традиционно имаме изключителна зависимост към тежката международна конюнктура така или иначе. От един момент насетне балансът между страха от коронакризата и липсата на поминък за оцеляване - рязко ще се наклони в посоката на втората вероятност.
Личната свобода - големият залог
Кризи, войни, епидемии и социални трусове - те са здравето на тоталитарното подсъзнание на държавата. В такова време тя навлиза в личната ни сфера и после - трудно излиза. Частните свободи лесно се отдават при опасносност, но държавата рядко ги връща, щом мине кризата. Спряха протестите в Хонгконг, кротнаха се и “жълтите жилетки”, а вирутално следене, лицевото разпознаване, достъп до телекомуникациите ни вече са новото нормално в условията на глобална карантина. Политическите недоволства обаче засега са само отложени и тлеят. Те ще са функция на успешното решение на кризата, особено в икономическия й аспект.
Опасността: лекарството да не доубие пациента. И обществено-икономическите отношение да не стъпят на хлъзгава планово-дирижистка основа. Знаем как свършва това. А недоимъкът и липсата на стоки ще стават все по-видими на фона на културната и правната деградация на обществото и хаосът, който може да настъпи, ако икономиката не бъде освободена скоро.
