Изборните секции в Германия отвориха врати тази сутрин. Социалдемократи и консерватори се борят кой ще излъчи наследника на Ангела Меркел, която ще напусне канцлерския пост след 16 години на власт, предаде Франс прес.Около 60,4 милиона души имат право да изберат своите фаворити за народни представители.
Публикуването на първите резултати от екзитполовете ще бъде в 18 часа местно (19 часа българско време). Това обаче няма да даде ясна картина, тъй като голям брой избиратели предпочетоха да гласуват по пощата. Затова името на бъдещия канцлер и състава на неговото парламентарно мнозинство може да не станат известни още тази вечер.
Три политически сили ще си оспорят първенството на днешните избори - Християндемократическият съюз, заедно с баварската си сестринска партия Християнсоциален съюз, Германската социалдемократическа партия и "Съюз 90/Зелени". Всяка от тях е излъчила свой кандидат за канцлер. В зависимост от това коя партия получи най-висок резултат, един от тримата ще бъде натоварен със задачата да състави правителство. То може да е еднопартийно или коалиционно. Вторият сценарий е по-вероятният. Останалите партии не са обявявали кандидати за канцлер, тъй като се предполага, че са твърде малки, за да бъдат водещата сила в бъдеща коалиция.
Местата, за които се борят, са 598 съгласно изборния закон. Това е два пъти броя на избирателните райони в страната. Но заради сложния начин, по който те се разпределят след изборите, окончателният брой обикновено е по-голям. Сегашният Бундестаг е най-големият в историята на Федерална република Германия с общо 709 народни представители. Той е вторият по големина законодателен орган в света след китайския парламент с неговите 3000 членове.
Германската изборна система е създадена в отговор на нестабилността от междувоенната Ваймарска република, където многобройните малки политически фракции и постоянните избори допринасят за катастрофалното идване на власт на нацистите на Адолф Хитлер, отбеляза Ройтерс.
Тя цели да комбинира мажоритарния елемент по британски и американски модел с пропорционалните системи в по-голямата част от Европа. Затова германците пускат два гласа - един за своя фаворит за народен представител в един от 299-те избирателни района и втори за партията, която искат да влезе в парламента.
Германският парламент има и горна камара, Бундесрат, чийто състав се определя на регионалните избори във всяка от 16-те федерални провинции. Днес ще има такъв вот в две от тях - в столицата Берлин и в Мекленбург-Предна Померания. Те ще променят леко състава на Бундесрата, но като цяло той ще се запази същият.
Публикуването на първите резултати от екзитполовете ще бъде в 18 часа местно (19 часа българско време). Това обаче няма да даде ясна картина, тъй като голям брой избиратели предпочетоха да гласуват по пощата. Затова името на бъдещия канцлер и състава на неговото парламентарно мнозинство може да не станат известни още тази вечер.
Три политически сили ще си оспорят първенството на днешните избори - Християндемократическият съюз, заедно с баварската си сестринска партия Християнсоциален съюз, Германската социалдемократическа партия и "Съюз 90/Зелени". Всяка от тях е излъчила свой кандидат за канцлер. В зависимост от това коя партия получи най-висок резултат, един от тримата ще бъде натоварен със задачата да състави правителство. То може да е еднопартийно или коалиционно. Вторият сценарий е по-вероятният. Останалите партии не са обявявали кандидати за канцлер, тъй като се предполага, че са твърде малки, за да бъдат водещата сила в бъдеща коалиция.
Местата, за които се борят, са 598 съгласно изборния закон. Това е два пъти броя на избирателните райони в страната. Но заради сложния начин, по който те се разпределят след изборите, окончателният брой обикновено е по-голям. Сегашният Бундестаг е най-големият в историята на Федерална република Германия с общо 709 народни представители. Той е вторият по големина законодателен орган в света след китайския парламент с неговите 3000 членове.
Германската изборна система е създадена в отговор на нестабилността от междувоенната Ваймарска република, където многобройните малки политически фракции и постоянните избори допринасят за катастрофалното идване на власт на нацистите на Адолф Хитлер, отбеляза Ройтерс.
Тя цели да комбинира мажоритарния елемент по британски и американски модел с пропорционалните системи в по-голямата част от Европа. Затова германците пускат два гласа - един за своя фаворит за народен представител в един от 299-те избирателни района и втори за партията, която искат да влезе в парламента.
Германският парламент има и горна камара, Бундесрат, чийто състав се определя на регионалните избори във всяка от 16-те федерални провинции. Днес ще има такъв вот в две от тях - в столицата Берлин и в Мекленбург-Предна Померания. Те ще променят леко състава на Бундесрата, но като цяло той ще се запази същият.
