Златисти ленти, вихри и форми, напомнящи на „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог, се появяват в най-детайлните изображения, правени някога на видимата повърхност на Слънцето. Заснети с най-мощния слънчев телескоп в света – „Даниел Иноуе“ на остров Мауи, Хаваите – те разкриват процеси, които досега са били извън възможностите на съвременната астрономия.
Телескопът, управляван от Националната слънчева обсерватория на САЩ, е насочен към магнитно активен район в близост до слънчево петно. Там учените успяват да различат структури с размер под 20 километра – рекордно висока пространствена разделителна способност за подобни наблюдения.
An NSF telescope on Maui just made the sharpest images of the sun ever taken, resolving features 20 km across, about the length of Manhattan, on a star 93 million miles away. Published today in Nature.
— IredcapI (@IredcapI) August 5, 2026
It's the Inouye, the most powerful solar telescope on the planet. It caught… pic.twitter.com/DTxWH2ikEC
„Това са изображенията с най-висока разделителна способност, получавани някога на слънчевата повърхност“, казва д-р Фридрих Вьогер от Националната слънчева обсерватория. Досегашните наблюдения показваха характерната гранулирана структура на Слънцето, чиито отделни клетки са приблизително с размерите на Франция. Новите кадри обаче разкриват детайли с размер едва около 20 километра – практически на границата на възможностите на телескопа.
Изследователите са наблюдавали фотосферата – сравнително тънкия, видим слой на Слънцето, който е дебел едва около 100 километра, макар звездата да има диаметър близо 1,4 милиона километра. Именно тук кипи непрестанно движение на свръхнагорещена плазма – газ, нагрят до толкова високи температури, че атомите му губят електроните си и се превръщат в море от заредени частици.
Ускорените видеозаписи разкриват непрекъснато променящи се вихри, които изглеждат почти художествено. Не е случайно, че учените ги сравняват както с динамичните мазки в „Звездна нощ“ на Ван Гог, така и с прочутата японска гравюра „Голямата вълна край Канагава“ на Кацушика Хокусай.
Но красотата на изображенията е само част от историята.
За първи път астрономите успяват убедително да идентифицират на Слънцето явление, известно като нестабилност на Келвин-Хелмхолц – физически процес, при който бързо движеща се плазма се плъзга покрай по-бавен слой. На границата между двата потока възникват малки смущения, които постепенно се превръщат в спираловидни вихри, наподобяващи пречупващи се океански вълни.
Подобни явления са наблюдавани в земните океани и езера, в облачните формации, както и в атмосферите на Юпитер и Сатурн, но досега никога не бяха потвърждавани на Слънцето.
See the Sun like never before with most detailed images yet https://t.co/tRqlpxhBGM
— BBC News (UK) (@BBCNews) August 5, 2026
„Първата ми реакция беше: „Уау! Как изобщо можем да видим толкова малки структури на Слънцето? Това е нещо, което никога досега не сме наблюдавали“, казва д-р Дейвид Куридзе, един от учените в международния екип.
Откритието, публикувано в списание Nature, може да помогне за решаването на една от най-големите загадки в съвременната астрофизика – защо короната, външната атмосфера на Слънцето, е с температура от няколко милиона градуса, докато самата му повърхност достига „едва“ около 6000 градуса по Целзий.
Според учените именно тези миниатюрни вихри могат да бъдат липсващото звено. Те преплитат магнитните силови линии на Слънцето подобно на плитка. Когато напрежението стане прекалено голямо, линиите се разкъсват и освобождават огромни количества енергия под формата на топлина и мощни изригвания.
„Това може да се окаже решението на най-голямата загадка в слънчевата физика през последния половин век“, смята Куридзе. „Когато подобна нестабилност възникне, енергията лесно се прехвърля към все по-малки мащаби, докато накрая се превърне в топлина. Именно това би могло да обясни защо короната на Слънцето и външните атмосфери на подобни звезди са толкова горещи.“
По-доброто разбиране на тези процеси има значение далеч отвъд фундаменталната наука. Слънчевите изригвания, струите плазма и изхвърлянията на коронална маса могат да нарушат работата на спътници, GPS системи, електропреносни мрежи и глобалните комуникации на Земята. Колкото по-добре учените разбират механизмите, които стоят зад тях, толкова по-точно ще могат да прогнозират космическото време и неговото влияние върху живота на нашата планета.
Новите изображения не само разширяват границите на астрономията, но и напомнят, че дори най-добре познатата ни звезда продължава да крие тайни – и понякога ги разкрива по начин, който изглежда повече като произведение на изкуството, отколкото като научна снимка.
