Експериментът "Робърс Кейв" остава в историята: през 1954 година 22-ма младежи участват в интересно психологическо изпитание. И до ден-днешен то показва колко лесно е човек да развие агресия, враждебност и насилие, пише Deutsche Welle.
Защо хората постоянно влизат в конфликти помежду си? И как биха могли да ги разрешат? Американският социален психолог Музафер Шериф се занимава с този въпрос през 1950-те години. И решава да докаже експериментално, че в конкурентна ситуация деца и младежи много бързо стават агресивни – така дава възможност да се разбере психологията на груповите конфликти.
Шериф, който е роден в Турция, е преживял много конфликти на младини. Той посвещава живота си на въпроса как различните социални групи могат мирно да живеят съвместно и как възникват конфликтите, разказва АРД. Експертът по социалните експерименти Щефен Райхер посочва пред германската обществено-правна медия, че Шериф е един от първите, които анализира поведението на групи, а не само на отделни личности.
Мястото на експеримента: паркът "Робърс Кейв" в Оклахома
Експериментът се извършва в парка „Робърс Кейв“ в щата Оклахома, САЩ, под формата на триседмичен летен лагер. От архивите на Музафер Шериф става ясно, че са положени усилия за хомогенен подбор на участващите 22 момчета: всички са на приблизително еднаква възраст, със сходен ръст и сходен произход. Кандидатите със семейни проблеми или деца на разведени родители са отхвърлени.
Целта на Шериф е личностните разлики да не повлияят на груповата динамика, посочва АРД. Децата са разделени в две групи: „орли“ и „гърмящи змии“. Експериментът преминава през три фази. В първата момчетата се запознават – само в рамките на групата си, без да се срещат с другата.
Ескалацията на конфликта настъпва във втората фаза
Във втората фаза учените умишлено разпалват вражда между групите. Състезателните игри целенасочено се манипулират и се оценяват несправедливо, провокира се неприязън. Организират се спортни надпревари за минимална награда като например джобно ножче. В предизвикателство и за двете групи се превръща особено недостигът на питейна вода. В крайна сметка конфликтът между групите ескалира драматично. Момчетата бързо се превръщат от безобидни участници в агресивни врагове. Стига се до сбивания, изгаряния на знамена и нападения.
В третата фаза учените изправят младежите пред проблеми, които могат да бъдат решени само съвместно. Съвместното решение на проблема води до отпадане на враждите и до впечатляваща промяна в груповите идентичности, пише АРД.
Без етични правила
Германският изследовател на конфликти Томас Кеслер изтъква пред обществено-правната медия трайния ефект от експеримента: „Робърс Кейв си остава класически експеримент. Той е възприет за стандарт, когато става дума за вътрешногрупови конфликти“. Същевременно ученият подчертава, че днес подобни изследвания вече няма как да бъдат проведени. Но през 1950-те години етични правила все още не са били съблюдавани така строго.
Едва през 1974 година – 20 години след „Робърс Кейв“ – Американската психологическа асоциация въвежда ясни етични правила, които учените трябва да спазват при своите експерименти, особено когато работят с малолетни, обяснява АРД.
Днес отношението към етичните аспекти на експеримента „Робърс Кейв“ е критично. Манипулацията и инсценировката на конфликти, особено сред малолетни, поражда сериозни въпроси. Но както посочва пред АРД журналистката Синани-София Хьодер, анализирала експеримента: „Всъщност всичко е много просто. Общата цел помага на групите да живеят в мир. Музафер Шериф доказва именно това – с целта, която може да бъде постигната само съвместно. Към работата му могат да се отправят критики, но той показва, че когато и двете страни се ангажират с търсенето на решение за определен конфликт, може да се намери изход от него“.
Ключовата научна роля на експеримента
Въпреки етичната проблематика експериментът „Робърс Кейв“ има изключително голяма роля в науката – като важен проект, който позволява да се постигне разбиране за психологията на груповите конфликти. Фазите на експеримента – конфронтация, конфликт и в крайна сметка сътрудничество – отразяват реалността на световните събития, включително и на сегашния конфликт в Близкия изток.
Учени от цял свят се опират на този експеримент, когато искат да разберат механизмите на предразсъдъците и конфликтите в обществото, пише АРД. Днес изследванията на груповото поведение, на конфликтите и сътрудничеството се извършват в контролирана среда, за да се намалят вредите и етичните дилеми. Новите данни се използват в сфери като организационната психология, в интеркултурни проучвания и в изследвания на мира.
Защо хората постоянно влизат в конфликти помежду си? И как биха могли да ги разрешат? Американският социален психолог Музафер Шериф се занимава с този въпрос през 1950-те години. И решава да докаже експериментално, че в конкурентна ситуация деца и младежи много бързо стават агресивни – така дава възможност да се разбере психологията на груповите конфликти.
Шериф, който е роден в Турция, е преживял много конфликти на младини. Той посвещава живота си на въпроса как различните социални групи могат мирно да живеят съвместно и как възникват конфликтите, разказва АРД. Експертът по социалните експерименти Щефен Райхер посочва пред германската обществено-правна медия, че Шериф е един от първите, които анализира поведението на групи, а не само на отделни личности.
Мястото на експеримента: паркът "Робърс Кейв" в Оклахома
Експериментът се извършва в парка „Робърс Кейв“ в щата Оклахома, САЩ, под формата на триседмичен летен лагер. От архивите на Музафер Шериф става ясно, че са положени усилия за хомогенен подбор на участващите 22 момчета: всички са на приблизително еднаква възраст, със сходен ръст и сходен произход. Кандидатите със семейни проблеми или деца на разведени родители са отхвърлени.
Целта на Шериф е личностните разлики да не повлияят на груповата динамика, посочва АРД. Децата са разделени в две групи: „орли“ и „гърмящи змии“. Експериментът преминава през три фази. В първата момчетата се запознават – само в рамките на групата си, без да се срещат с другата.
Ескалацията на конфликта настъпва във втората фаза
Във втората фаза учените умишлено разпалват вражда между групите. Състезателните игри целенасочено се манипулират и се оценяват несправедливо, провокира се неприязън. Организират се спортни надпревари за минимална награда като например джобно ножче. В предизвикателство и за двете групи се превръща особено недостигът на питейна вода. В крайна сметка конфликтът между групите ескалира драматично. Момчетата бързо се превръщат от безобидни участници в агресивни врагове. Стига се до сбивания, изгаряния на знамена и нападения.
В третата фаза учените изправят младежите пред проблеми, които могат да бъдат решени само съвместно. Съвместното решение на проблема води до отпадане на враждите и до впечатляваща промяна в груповите идентичности, пише АРД.
Без етични правила
Германският изследовател на конфликти Томас Кеслер изтъква пред обществено-правната медия трайния ефект от експеримента: „Робърс Кейв си остава класически експеримент. Той е възприет за стандарт, когато става дума за вътрешногрупови конфликти“. Същевременно ученият подчертава, че днес подобни изследвания вече няма как да бъдат проведени. Но през 1950-те години етични правила все още не са били съблюдавани така строго.
Едва през 1974 година – 20 години след „Робърс Кейв“ – Американската психологическа асоциация въвежда ясни етични правила, които учените трябва да спазват при своите експерименти, особено когато работят с малолетни, обяснява АРД.
Днес отношението към етичните аспекти на експеримента „Робърс Кейв“ е критично. Манипулацията и инсценировката на конфликти, особено сред малолетни, поражда сериозни въпроси. Но както посочва пред АРД журналистката Синани-София Хьодер, анализирала експеримента: „Всъщност всичко е много просто. Общата цел помага на групите да живеят в мир. Музафер Шериф доказва именно това – с целта, която може да бъде постигната само съвместно. Към работата му могат да се отправят критики, но той показва, че когато и двете страни се ангажират с търсенето на решение за определен конфликт, може да се намери изход от него“.
Ключовата научна роля на експеримента
Въпреки етичната проблематика експериментът „Робърс Кейв“ има изключително голяма роля в науката – като важен проект, който позволява да се постигне разбиране за психологията на груповите конфликти. Фазите на експеримента – конфронтация, конфликт и в крайна сметка сътрудничество – отразяват реалността на световните събития, включително и на сегашния конфликт в Близкия изток.
Учени от цял свят се опират на този експеримент, когато искат да разберат механизмите на предразсъдъците и конфликтите в обществото, пише АРД. Днес изследванията на груповото поведение, на конфликтите и сътрудничеството се извършват в контролирана среда, за да се намалят вредите и етичните дилеми. Новите данни се използват в сфери като организационната психология, в интеркултурни проучвания и в изследвания на мира.
