Броят на мигрантите през балканския маршрут, който преминава от Турция и Гърция през Югоизточна Европа, се е увеличил значително. Показателите, свързани с миграцията, са по-високи, отколкото през 2017 и 2018 година. Това твърди правителството на Германия в отговор на депутатски въпрос относно „актуалната хуманитарна и миграционна ситуация в балканските държави”, съобщава МИА.
В отговора си на 13 въпроса германското правителство разкрива подробности за ситуацията с мигрантите на Балканите. От някои от отговорите става ясно, че Република Хърватия провежда неубедителна политика срещу практикуваното избутване на мигрантите, което е определено като проява на насилствени и противозаконни действия.
В отговора за броя на нелегалните мигранти от началото на 2019 г. в държавите от Западните Балкани се посочва, че в Северна Македония са регистрирани 24 601 нелегални пресичания на границата, в Сърбия – 17 642, в Хърватия само 4 075, а в Словения 15 450. Що се отнася до Босна и Херцеговина, броят там е намалял значително и през миналата година са регистрирани само 6 309 нелегално преминали границата.
Екипаж, спасяващ мигранти, получи наградата на "Амнести интернешънъл" за защита на човешките права (СНИМКИ)
Хърватският портал „Индекс” коментира, че е налице увеличение, но броят продължава да бъде значително по-нисък отколкото този в Словения, която е част от Шенгенското пространство.
Хърватия е последната транзитна страна по балканския маршрут преди зоната за свободно движение в ЕС и през 2019 г. вероятно е имало повече от 4 000 случая на нелегално пресичане на границата, пише „Индекс”, намеквайки, че хърватските власти предоставят неверни данни.
Що се отнася до молбите за предоставяне на убежище, най-много са подадени в Черна гора – 7 939, а най-малко в Сърбия – 173. През 2019 г. 6 182 души са поискали убежище в Албания, 3 811 в Словения, в Хърватия – 1 986, в Косово – 1 852, в БиХ – 782, а в Северна Македония – 440 човека.
Германското правителство не разполага с официални данни колко мигранти, преминали през балканския маршрут, са стигнали до Германия.
В отговора си на 13 въпроса германското правителство разкрива подробности за ситуацията с мигрантите на Балканите. От някои от отговорите става ясно, че Република Хърватия провежда неубедителна политика срещу практикуваното избутване на мигрантите, което е определено като проява на насилствени и противозаконни действия.
В отговора за броя на нелегалните мигранти от началото на 2019 г. в държавите от Западните Балкани се посочва, че в Северна Македония са регистрирани 24 601 нелегални пресичания на границата, в Сърбия – 17 642, в Хърватия само 4 075, а в Словения 15 450. Що се отнася до Босна и Херцеговина, броят там е намалял значително и през миналата година са регистрирани само 6 309 нелегално преминали границата.
Екипаж, спасяващ мигранти, получи наградата на "Амнести интернешънъл" за защита на човешките права (СНИМКИ)
Хърватският портал „Индекс” коментира, че е налице увеличение, но броят продължава да бъде значително по-нисък отколкото този в Словения, която е част от Шенгенското пространство.
Хърватия е последната транзитна страна по балканския маршрут преди зоната за свободно движение в ЕС и през 2019 г. вероятно е имало повече от 4 000 случая на нелегално пресичане на границата, пише „Индекс”, намеквайки, че хърватските власти предоставят неверни данни.
Що се отнася до молбите за предоставяне на убежище, най-много са подадени в Черна гора – 7 939, а най-малко в Сърбия – 173. През 2019 г. 6 182 души са поискали убежище в Албания, 3 811 в Словения, в Хърватия – 1 986, в Косово – 1 852, в БиХ – 782, а в Северна Македония – 440 човека.
Германското правителство не разполага с официални данни колко мигранти, преминали през балканския маршрут, са стигнали до Германия.
