ЕК препоръчва начало на преговори със Северна Македония и Албания

/ iStock/Getty Images
Европейската комисия представи годишната си оценка за напредъка на държавите от Западните Балкани и Турция по пътя към ЕС. Като потвърждава, че политиката на разширяване на ЕС е геостратегическа инвестиция в мира, стабилността, сигурността и икономическия растеж в Европа, комисията оценява изпълнението на реформите и отправя препоръки за следващите стъпки за тези страни.

Македония и Албания очакват своите доклади от ЕК

Западни Балкани

Стабилната и надеждна европейска перспектива за Западните Балкани остава от съществено значение за насърчаване на прехода, помирението и ценностите, нормите и стандартите на ЕС. Стратегията на ЕК за Западните Балкани от февруари 2018 г. даде нов тласък на региона. Година по-късно страните партньори постигнаха конкретен напредък и показаха ангажираност към европейската перспектива, дори ако цялостното прилагане на реформите е различно в отделните страни.

Албания и Северна Македония се възползваха от възможността и предприеха реформи, особено в областите, определени от Съвета на ЕС през юни 2018 г. като ключови. В светлината на постигнатия значителен напредък и изпълнени съответните условия, ЕК препоръчва днес Съветът да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония.

Парламентът гласува присъединяването на Северна Македония към НАТО

Комисията представи и становището си за кандидатурата на Босна и Херцеговина за присъединяване към ЕС, заедно с доклад, в който за първи път оценява положението в страната спрямо всички стандарти, приложими за държавите от Общността. Комисията е на мнение, че преговорите за присъединяване следва да започнат, след като Босна и Херцеговина постигне необходимата степен на съответствие с изискванията за членство и особено политическите показатели, които предвиждат стабилност на институциите, демокрация и правова държава. Босна и Херцеговина ще трябва основно да подобри законодателството и институциите си, за да отговори на изискванията в областта на демокрацията, правовата държава, основните права и реформата на обществената администрация. Становището - пътна карта за всеобхватни реформи в тези ключови области - е крайъгълен камък в отношенията между ЕС и Босна и Херцеговина, като предоставя нов тласък на страната в процеса на присъединяване към ЕС.

Турция

Турция е ключов партньор за ЕС и страна, която кандидатства за присъединяване към Общността. Диалогът и сътрудничеството продължиха, включително на най-високо равнище, в основни области от общ интерес, включително чрез ефективно сътрудничество по въпросите на миграцията и подкрепата на бежанците. Въпреки това Турция продължава да се отдалечава от ЕС, като сериозно отстъпва в областите на правовата държава и основните права и чрез отслабването на ефективните механизми за контрол и баланс в политическата система, въведени от влизането в сила на изменението на конституцията. През юни 2018 г. Съветът на ЕС единодушно отбеляза, че следователно преговорите за присъединяване на Турция са в застой и не могат да бъдат отваряни или затваряни преговорни глави. Фактите, които водят до тази оценка, остават в сила.

Следващи стъпки

Съветът на ЕС трябва да разгледа препоръките на ЕК и да вземе решения за предстоящите стъпки.

Процес на разширяване

Настоящата програма за разширяване обхваща партньорите от Западните Балкани и Турция. Преговорите за присъединяване бяха открити с Черна гора (2012 г.), Сърбия (2014 г.) и Турция (2005 г.). Северна Македония е кандидат за присъединяване от 2005 г., а Албания от 2014 година. Босна и Херцеговина кандидатства за членство в ЕС през февруари 2016 г., а споразумението за стабилизиране и асоцииране с Косово влезе в сила през април 2016 година.