Десетки хиляди американци се стекоха вчера пред мемориала на Мартин Лутър Кинг в сърцето на Вашингтон, за да отбележат 50-ата годишнина от неговата реч „Имам една мечта”. Те отдадоха почит на едно поколение активисти, борило се за равенство на афроамериканците, но заявиха също, че тази мечта включва и равенство за гейовете, латиносите, бедните, хората с увреждания и че мечтата още далеч не е постигната, предаде АП.
„Сега не е време за носталгични спомени”, каза Мартин Лутър Кинг Трети, най-големият син на убития борец за градански права. „Нито е време за самодоволно празнуване. Работата не е свършена. Походът не приключил. Ние можем и трябва да направим повече”, заяви той.
Събитието вчера изпревари действителната годишнина от Похода към Вашингтон на 28 август 1963 г., знаков момент в американската история, родил идеята за масови ненасилстевни демонстрации и спомогнал за появата на Закона за гражданските права от 1964 г.
В деня на годишнината президентът Барак Обама, първият черен президент на САЩ, ще говори от стълбите на Мемориала Линкълн, същото място, където е стоял Кинг, произнасяйки речта си.
Вчера Ерик Холдър, първият афроамерикански главен прокурор (министър на правосъдието), благодари на хората, участвали в похода преди половин век. Той каза че не би заемал този пост, нито Обама би бил президент без тях. „Духът на похода от 63-та година сега изисква равенство за гейовете, латиносите, жените, хората с увреждания и други”, каза той, посочва БТА.
Участници изразиха съжаление от някои нови според тях атаки срещу гражданските права. Конгресмен Джон Луис от Джорджия, единственият жив оратор от похода от 63-та, се възмути срещу неотдавнашно решение на Върховния съд, на практика заличаващо антидискриминационна клауза от Закона за правата за гласуване, чието приемане през 1965 г. бележи повратна точка в борбата на черните американци за равенство.
Според Върховния съд клаузата (задължава щатите с история на дискриминация при гласуване да получават федерално разрешение, преди да променят начина на гласуване) се опира на стари данни отпреди 40 години, които не отговарят на напредъка в расовите отношения. Решението отприщи поредица от рестриктивни правила и закони за гласуване в няколко щата.
„Мечтата далеч не е реализирана. Сълзите на майката и бащата на Трейвън Мартин ни напомнят, че твърде често цветът на кожата става разрешително за арест и дори за убийство”, каза Кинг, цитиран от АФП. Майката на чернокожия младеж, застрелян от доброволния охранител Джордж Зимерман през 2012 г. във Флорида, Сибрина Мартин, заяви от трибуната: „Трейвън Мартин не е само мой син, той е син на всички вас. Ние трябва да се борим за нашите синове”.
