1000 дни война промениха и Русия из основи. Борбата вече не се води само в Украйна, но и отдавна срещу "врага в собствената страна" - чрез доноси, преследаване и репресии, пише Deutsche Welle.
"И да се криеш, и да не се криеш, той ще те намери - той е зъл, той е хищник", пише под ужасяваща снимка на руски боен хеликоптер. Текстът и снимката са върху плакат, който от месеци виси на Стария Арбат, най-известната пешеходна зона в Москва, разказва кореспондентката на АРД в Москва Ина Рук.
На друг плакат се вижда тежък танк, също заснет фронтално, който като че ли се насочил към тези, които го гледат: "Чуваш ли го? Шума на неизбежното отмъщение?" Хората обикалят около плакатите, но не им обръщат особено внимание - много рудко някой се спира и се вглежда.
1000 дни от т.нар. специална военна операция. Войната е ежедневие. И ако случайно някой някой има съмнение дали всичко това е правилно, на Арбат има плакат на войник с ореол на светец. На друг от плакатите пише: "Ако Господ е с нас, то кой тогава е против нас?" Войната е свещена, гласи посланието. Или поне е недосегаема. Тези, които не го разбират, трябва да внимават.
Доносничеството се завърна
Откритата критика на войната, т.е. нейната "дискредитация", както е дефинирана по закон, може да доведе до лишаване от свобода. Руският опозиционер Иля Яшин прекара повече от две години в затвора, тъй като бе говорил за Буча в своя канал в Ютюб. През август 2024-а той бе освободен в рамките на размяна на заложници.
Някои по-малко известни личности са зад решетките просто за лайк в социалните мрежи. Или пък защото някой твърди, че са се изказвали критично за войната - като педиатърката Надежда Буянова, която е на 68 години и има 40 години стаж в Москва.
Според майката на неин малък пациент тя се изказала негативно за войната, докато го преглеждала. Майката, която е вдовица на загинал в Украйна войник, съобщила това в полицията. Буянова отхвърля обвиненията и макар да липсват доказателства, съдийка осъди миналата седмица лекарката на 5,5 години в наказателна колония. "Това е абсурд", казва Буянова в съдебната зала, цитирана от АРД. В обобщение: с новите закони се завърна и доносничеството.
Вездесъщата пропаганда
1000 дни война означава и 1000 дни военна пропаганда - от нея няма измъкване, независимо къде се намираш, пише Ина Рук. По телевизията текат безкрайни съобщения за постигнатите военни успехи, а в токшоутата буквално се крещи срещу Украйна и срещу "войнолюбците" в ЕС.
Пропагандата е навсякъде. По селата и градовете висят големи снимки на войници от фронта, на училищните празници децата танцуват с униформи, по витрините е пълно с плакати, рекламиращи военната служба. Реклами има и по автоматите за продажба на билети за московското метро - обещават се по 50 000 евро за първата година на фронта. И тези, които са затънали в дългове, каквото е положението на много руснаци, могат бързо да се поддадат.
Войнишките гробове стават все повече
Но 1000 дни война са и 1000 дни страдания. По руските гробове войнишките могили стават все повече. В град Сиктивкар например, столицата на Коми в Северен Урал, е създадено специално ново гробище за местните мъже, които се завръщат в ковчези.
Би Би Си съобщи още през септември, че загиналите руски войници са над 70 000. Мнозина обаче предполагат, че те са много повече. Руските власти не дават официална информация.
Никой не отправя обвинения гласно, високите плащания за близките и раздаваните посмъртно ордени са предназначени да намалят страданията - и задушават потенциалния протест в зародиш. След почти три години война цялата страна е потънала в гробна тишина.
Всички са изпълнени със страх
Почти няма съчувствие спрямо жертвите в Украйна - т.нар. "братски народ". Или поне никой не го демонстрира публично. Като е трудно да се каже дали това се дължи на страх или на безразличие, посочва АРД.
До паметниците на украински писатели или по уличните табелки с техни имена след особено тежките нападения понякога се появяват цветя или малки ръчно написани бележки, на които пише "простете ни". Понякога се откриват синьо-жълти панделки по клоните на дърветата, малки надписи по стълбовете на уличните лампи. Голямо обществено възмущение обаче няма.
Страхът в тези 1000 дни война, която продължава дори да не бъде наричана така, е навсякъде. Социолозите знаят до каква степен страхът може да фалшифицира резултатите от допитванията - затова задават въпросите си така, че отговорите да не са опасни за анкетираните.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
"И да се криеш, и да не се криеш, той ще те намери - той е зъл, той е хищник", пише под ужасяваща снимка на руски боен хеликоптер. Текстът и снимката са върху плакат, който от месеци виси на Стария Арбат, най-известната пешеходна зона в Москва, разказва кореспондентката на АРД в Москва Ина Рук.
На друг плакат се вижда тежък танк, също заснет фронтално, който като че ли се насочил към тези, които го гледат: "Чуваш ли го? Шума на неизбежното отмъщение?" Хората обикалят около плакатите, но не им обръщат особено внимание - много рудко някой се спира и се вглежда.
1000 дни от т.нар. специална военна операция. Войната е ежедневие. И ако случайно някой някой има съмнение дали всичко това е правилно, на Арбат има плакат на войник с ореол на светец. На друг от плакатите пише: "Ако Господ е с нас, то кой тогава е против нас?" Войната е свещена, гласи посланието. Или поне е недосегаема. Тези, които не го разбират, трябва да внимават.
Доносничеството се завърна
Откритата критика на войната, т.е. нейната "дискредитация", както е дефинирана по закон, може да доведе до лишаване от свобода. Руският опозиционер Иля Яшин прекара повече от две години в затвора, тъй като бе говорил за Буча в своя канал в Ютюб. През август 2024-а той бе освободен в рамките на размяна на заложници.
Някои по-малко известни личности са зад решетките просто за лайк в социалните мрежи. Или пък защото някой твърди, че са се изказвали критично за войната - като педиатърката Надежда Буянова, която е на 68 години и има 40 години стаж в Москва.
Според майката на неин малък пациент тя се изказала негативно за войната, докато го преглеждала. Майката, която е вдовица на загинал в Украйна войник, съобщила това в полицията. Буянова отхвърля обвиненията и макар да липсват доказателства, съдийка осъди миналата седмица лекарката на 5,5 години в наказателна колония. "Това е абсурд", казва Буянова в съдебната зала, цитирана от АРД. В обобщение: с новите закони се завърна и доносничеството.
Вездесъщата пропаганда
1000 дни война означава и 1000 дни военна пропаганда - от нея няма измъкване, независимо къде се намираш, пише Ина Рук. По телевизията текат безкрайни съобщения за постигнатите военни успехи, а в токшоутата буквално се крещи срещу Украйна и срещу "войнолюбците" в ЕС.
Пропагандата е навсякъде. По селата и градовете висят големи снимки на войници от фронта, на училищните празници децата танцуват с униформи, по витрините е пълно с плакати, рекламиращи военната служба. Реклами има и по автоматите за продажба на билети за московското метро - обещават се по 50 000 евро за първата година на фронта. И тези, които са затънали в дългове, каквото е положението на много руснаци, могат бързо да се поддадат.
Войнишките гробове стават все повече
Но 1000 дни война са и 1000 дни страдания. По руските гробове войнишките могили стават все повече. В град Сиктивкар например, столицата на Коми в Северен Урал, е създадено специално ново гробище за местните мъже, които се завръщат в ковчези.
Би Би Си съобщи още през септември, че загиналите руски войници са над 70 000. Мнозина обаче предполагат, че те са много повече. Руските власти не дават официална информация.
Никой не отправя обвинения гласно, високите плащания за близките и раздаваните посмъртно ордени са предназначени да намалят страданията - и задушават потенциалния протест в зародиш. След почти три години война цялата страна е потънала в гробна тишина.
Всички са изпълнени със страх
Почти няма съчувствие спрямо жертвите в Украйна - т.нар. "братски народ". Или поне никой не го демонстрира публично. Като е трудно да се каже дали това се дължи на страх или на безразличие, посочва АРД.
До паметниците на украински писатели или по уличните табелки с техни имена след особено тежките нападения понякога се появяват цветя или малки ръчно написани бележки, на които пише "простете ни". Понякога се откриват синьо-жълти панделки по клоните на дърветата, малки надписи по стълбовете на уличните лампи. Голямо обществено възмущение обаче няма.
Страхът в тези 1000 дни война, която продължава дори да не бъде наричана така, е навсякъде. Социолозите знаят до каква степен страхът може да фалшифицира резултатите от допитванията - затова задават въпросите си така, че отговорите да не са опасни за анкетираните.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
