Мъжко подсвирване, черно Ауди спира пред залата, момичето с приятна външност зад волана и нейната спътничка със същите красиви черти слизат от лимузината. Влизат в залата, където се поздравяват с още две познати лица. Близначките Галина и Владислава Танчеви, Елеонора Кежова и Кристина Рангелова отново са в залата готови за нови лишения, много труд и високи върхове.
Четирите грации, които бяха част от националния ансамбъл по художествена гимнастика преди около три години отново сложиха спортните екипи, за да покажат, че могат да накарат за пореден път българите да се гордеят с успехите им. Младият треньор Мария Колева се е заела с нелеката задача да изведе грациите на най-високото място на стълбичката, за да чуем гордото „Мила родино” и сълзите пак стичат, някак без да искаш, по лицата на щастливите гимнастички и на техните фенове.
Лицата на 3-4-годишните дечица грейват, когато водят идолите си отново по екип. Дори и режещият шум от бургия (в залата се извършва ремонт) не може да помрачи усмивката на малката принцеса с розово трико, получила избягалата й топка от загряващите момичета. „Тук сме, за да довършим нещо вече започнато”, съвсем отговорно, изцяло с мисълта, че няма да е никак лесно, споделят грациите защо са се завърнали. Българският ансамбъл спечели бронзов медал на Игрите в Атина преди четири години, но златният блясък остана в очите на Елеонора, Кристина, Галина и Владислава, които настина го заслужаваха. А сега: „Всички останаха много изненадани, че се върнахме. И все още много хора ни питат дали ще участваме на тази Олимпиада, но голямата ни цел, е може би не сега Пекин, но поне големите първенства, а дори и следващата Олимпиада в Лондон.” Новият стил се харесва на специалистите. Идеята е да се покаже една по-различна и по-женствена гимнастика. Може би това е разковничето към новите върхове в този спорт. Това е и целта на работещите в залата, а ключът са тези четири момичета, които със сигурност знаят какво искат. Постигнали не малко, но мечтаещи за нещо повече, Елеонора, Кристина, Галина и Владислава са щастливи отново заедно. Няколко пъти се чува познатото щрак, още една поза, четири усмивки и грациите отново поглеждат как изглеждат на малкото екранче на фотоапарата. Въпреки че са красиви и достатъчно елегантни, че до болка да са им омръзнали цъкащите мъже и ухажващите ги погледи, когато вървят по улиците, момичетата не забравят, че визията в този спорт е едно от най-важните неща. На пръв поглед, формата им е страхотна, макар че съвсем отскоро тренират. Забележително е как една млада майка може да изглежда толкова добре само година, след като е родила първата си рожба. „Вчера стана на една годинка, на 2-ри март. Много съм щастлива, че успях да се върна, само след 8 месеца. Тя е една от причините да се чувствам толкова щастлива. Честно казано не смятах да се връщам, но го направих за каузата. Ще ми е трудно, но се надявам да успеем”, сподели Криси. Дрийм тимът отново е на килима. Нито липсата на достатъчно уреди, нито прахът в позната до болка зала, нито травмите могат да ги откажат, защото те знаят как стават нещата. „Трябва да изглеждаме като рускините, за да можем да се сравняваме с тях. А пък при българките се гледа и най-малкият детайл и за съжаление ние трябва да сме перфектни.” Въпреки тежкия режим, гимнастичките си позволяват и някои волности (в рамките на нормалното): „Обичаме да ходим на кино, често стреляме”, споделя едната от близначките. „На боулинг сме добри – бърза да добави Криси. С нетърпение чакаме да дойде зимата, за да ходим на ски. Естествено, тайно от треньорката, тъй като тя не ни позволява.” Вратата се отваря, и на нея се появява Илиана Раева. Тя е основният виновник за случилото се. Лицата на гимнастичните светват. Поотрасналото момиче от златното поколение им отговаря със същото. Те са приятелки и се подкрепят, една от важните предпоставки за успех. Мечтата и отстрани личи – олимпийско злато. Нито едно от момичетата не го изрича гласно. Може би са суеверни. Но в очите им се вижда, че искат, искат още много от живота, че искат всичко от спорта. Аз им вярвам!
