В Испания е популярна една история – измислица или реалност, по отношение на Атлетико Мадрид. Едно хлапе, което бащата водел редовно на мачове на „Висенте Калдерон“, с наивността и искреността на своята възраст попитало: „Тате, ние защо сме от Атлетико?“
Гледало детето през малкото си съзнателни години живот как Реал и Барса всяка година се борят за титлата, как печелят Шампионската лига, а татко му упорито го водел да гледа „дюшекчиите“. Които веднъж бият, друг път губят, а трети път завършват наравно. И задало логичен въпрос.
Снощи хлапето получи отговора. Осъзна защо баща му и той са фенове на Атлетико. Тресе трибуните на „Калдерон“ заедно с още 55 000 вдъхновени фенове. Усети магията на победата. И разбра.
Палец високо нагоре за Аржентина в снощното испанско дерби. За Диего Симеоне! Човекът, превърнал лигавия Атлетико, в отбор от спартанци. От големи мъже. Тим, който сътвори може би най-запомнящите се 20 минути за целия европейски сезон. Началните срещу Барса – с един гол и три греди и с невероятно мачкане на каталунците.
Палец надолу отново за Аржентина. За посредствения треньор на Барса Тата Мартино, който не е на висотата на клуб като Барселона. И – да, за Лео Меси. Снощи Меси бе една сянка, един пешеходец, едно нищо срещу Атлетико. На светлинни години далеч от себе си. Той заедно с повечето си съотборници. Само Неймар и Пинто поне опитаха да спасят честта на Барса.
„Блауграна“ вървят към приключване на победния си знаменит цикъл. Всъщност, нормално. Тимът се нуждае от свежа кръв. Много! А ФИФА наложи забрана за трансфери на клуба и ако Барса не се пребори на инстутиционално ниво с това наказание, нищо добро не го чака през следващия сезон.
