Срещаме се с Теодор Георгиев и Владимир Далаклиев - двама Спортни таланти на „Еврофутбол“. Те са таекуондисти – единият е от Дупница, а вторият от Ботевград. Те са нашите млади надежди в олимпийския спорт за медали от големи първенства. За съжаление дългото пътуване и липсата на опит доведе до отпадането им още в първия кръг на Световното първенство по таекуондо в Мексико през юли.
Теодор Георгиев е на 21 години, от седем години е част от националния ни отбор по този спорт в кат. до 74 кг. Печелил е редица отличия, сам признава, че участията в много големи турнири на световно ниво му носят безценен опит: той е републикански шампион при мъжете през последните три години; на Европейското клубно първенство през тази година става шести; през 2012 г. печели бронзов медал на Балканиадата в Босна и трето място в клас „А“ турнир в Белград, Сърбия и др.
Владимир Далаклиев е на същата възраст, национален състезател в категория до 68 кг. Влади е една от големите ни надежди в този спорт със: златен медал от откритото първенство на Австрия (01-02.06.2013 г.), със сребърен медал на Откритото първенство на Белгия по таекуондо (Клас "А"), който се състоя от 04 до 07.04.2013 г. в Гент; Европейска титла от Атина, 2012 г.; шесто място на Световното първенство за мъже и жени в Корея през 2011 г. и др. Този уикенд на Влади му предстои участие на турнир в Израел.
Здравей, Теди! Срещаме се с теб в тренировъчната зала на Националната спортна академия (НСА) – ти си таекуондист. Разкажи ни малко повече за себе си.
Казвам се Теодор Георгиев. Занимавам се с таекуондо WTF – олимпийската версия на този спорт. Тренирам от съвсем малък, в момента съм на 21 години – занимавам се с таекуондо от 15 години. То е неделима част от моя живот, студент съм и в НСА, сега ще записвам трети курс, с треньорски профил съм.
Какъв искаш да станеш – добър състезател, добър треньор или нещо коренно различно?
Досега съм се занимавал с този спорт и се надявам това да остане в моя живот, до когато това е възможно... Това е доста контактен и труден спорт и състезател можеш да бъдеш до едно определено време – докато ти го позволява тялото. След това със сигурност искам да се занимавам с таекуондо като треньор.
Как се срещна с таекуондото в Дупница?
Моят треньор провеждаше часове в училище – бил съм много малък, 6-годишен. Оттам се запалих и започнах да тренирам в училище, както и да посещавам извънкласна дейност.
Как протича един твой ден?
Режим на хранене спазвам най-вече преди състезание, тъй като в таекуондото има категории и се налага да държим определени килограми. Когато съм в Академията ставам сутрин, правя първата си тренировка – преди или след часовете, вечер понякога се събирам с приятели. Когато съм в родния си град, с моя отбор, тренирам главно вечер, гледам храненията да са по едно и също време...
Имаш специален треньор по физическа подготовка – тя е бивша лекоатлетка – това помага ли ти в таекуондото?
Моята треньорка се казва Йорданка Крумова, тя провежда общата ни физическа подготовка и помага много. Общата физическа подготовка седи в основата на всяко нещо – подготвяме се със специални упражнения, които подпомагат развиването на нашите качества, за бързината в краката ни, за физическата издържливост...
Кое е най-важното в таекуондото – да си гъвкав, да си бърз, да си издържлив или психиката?
В проценти с точност не може да се определи – всяко едно нещо помага на друго в таекуондото. Това е един труден спорт, в който са необходими издържливост, гъвкавост, бързина... Винаги, когато едното липсва, то намалява и качеството на другите.
Как се подготвяш психически преди важни двубои?
Преди самата среща единственото нещо, което ми помага са думите на моя треньор – в този спорт психиката играе много важна роля, но тя най-лесно се тренира с много състезания и много големи турнири.
Тази година за първи път бе финансиран по програмата „Спортни таланти“ от „Еврофутбол“ – има ли други измерения, освен чисто финансовите, тази помощ?
Първо, от финансова гледна точка, подкрепата бе много голяма, защото в България таекуондото не е много популярен спорт. Спонсорството не е много голямо. Финансирането по програмата ми помогна да отида на два големи турнира, които бяха моя тест за Световното първенство в Мексико, както и за самата подготовка. Моралната подкрепа също бе голяма, защото чрез програмата станахме популярни като спортисти и самата мисъл, че някой стои зад теб, ти помага много повече занапред!
Ти успя да отидеш на Световното първенство в Мексико, макар – за съжаление, да не постигна големи успехи... Какво научи за себе си, какъв опит придоби през тази година – не само от Световното, разбира се?
Научих, че всеки един от противниците е преодолим по един или друг начин – срещнах доста трудни противници – над някои надделях, над други – не. Опитът, който придобивам и психиката ми са доста по-напреднали след подобни битки.
Ако в момента те гледат деца и искат да опитат таекуондото, какво би им казал?
Сериозно бих го препоръчал на малки деца, защото таекуондото изгражда човешкия характер, помага за физическото развитие, развива и дисциплината.
Какво ти предстои до края на годината в спортно-състезателен аспект?
Предстоят ми два „А“ Клас турнири – най-високия в таекуондото. Първият ще бъде в Сърбия, Белград (на 12 и 13 октомври), а вторият в Хърватска. Миналата година в Белград взех бронзов медал, а тази година ще се старая и на двата турнира да взема престижно място и предно класиране.
