Полузащитниците на Левски, братята близнаци Борислав и Радослав Цоневи дадоха обширно интервю за официалната програма на мача с Черноморец. Част от интервюто им бе публикувано в официалния сайт на "сините".
Какво си спомняте от първия ден, когато попаднахте в съблекалнята на Левски?
Борислав: Беше доста странно. Гледахме всички футболисти. За първи път попадаме в компанията на толкова добри играчи. Постепенно се отпуснахме. След като играеш в мачовете, ти идва и самочувствието и всичко е наред.
Радослав: Първия ден бях притеснен и в съблекалнята, и по време на тренировката. Не познавах лично повечето от играчите. Впоследствие се отпуснах и всичко бе нормално.
Кой първи ви подаде ръка?
Борислав: Влади Гаджев, Христо Йовов.
Радослав: В момента и Станислав Ангелов ни помага много.
Какво е усещането да играете в мъжкия футбол на тази възраст?
Борислав: Всичко е много хубаво. Особено когато играеш пред собствена публика и стадионът е пълен.
Радослав: Усещането е страхотно. Още по-хубавото е, че ние сме в Левски, а не в някой друг отбор.
Къде ви е по-лесно - в юношеския или в мъжкия футбол?
Борислав: Разбира се, че по-лесно е в юношеския. В мъжкия футбол срещаме доста трудности. Има много по-различни неща. Работи се на значително по-високи обороти.
Радослав: Определено в мъжкия футбол е по-трудно.
Как се запалихте по футбола?
Борислав: Като всички деца започнахме да играем футбол от малки. Бяхме във втори клас, когато се записахме в школата на Пирин 2001. Оттам започна всичко.
Радослав: После се преместихме в Пирин Благоевград. След това на 12-годишна възраст дойдохме на Герена.
Гледали ли сте като малки мач на Левски на живо?
Радослав: Да, мисля, че Пирин победи с 2:1.
Вие от кой отбор бяхте?
Борислав: Отначало бяхме от Пирин. Но след това, като се появи Македонска слава, викахме и за тях срещу всеки отбор, с който играеха.
Как пристигнахте в Левски преди няколко години?
Радослав: С Пирин играхме за Купата на България срещу Левски. След това играхме и една контрола и явно са ни харесали и изявиха желание да ни вземат.
Вашият баща оказа ли влияние да станете футболисти?
Борислав: Мога да кажа, че 90% от това, което сме, е благодарение на него. Даже преди да дойдем, имахме оферта от ЦСКА и той ни каза да избираме - Левски или ЦСКА... Избрахме Левски. Разбира се, че е много щастлив.
Радослав: Татко е още по-щастлив, когато ни вижда на терена.
Как се почувствахте, когато ви предложиха да подпишете първите си професионални договори с Левски?
Радослав: Аз лично очаквах подобно развитие на нещата.
Борислав: Ние го очаквахме, защото и преди се е коментирал този въпрос. Все пак и други момчета преди нас са го правили. Ние знаехме, че ако ни се предложи договор, по кое време ще се случи.
Имате ли силна връзка помежду си като братя?
Борислав: Перфектни са ни отношенията. Чувстваме се много добре, когато сме заедно.
Радослав: Дай боже един ден да заиграем заедно в Левски. Ние от малки играем заедно и много добре се разбираме на терена. Аз се чувствам добре, когато съм редом с брат ми на терена.
