Век от рождението на Алберто Моравия
Век от рождението на Алберто Моравия / netinfo

Алберто Моравия, роден преди сто години на този ден в Рим, дължеше своята популярност в Италия преди всичко на екранизацията на книгите си и на ограничеността на лицемерните си врагове. За един сборник разкази той получи през 1952 най-важната литературна награда на страната и си навлече същевременно проклятието на църквата - Ватиканът включи книгата в своя черен списък, с което я направи разбира се още по-интересна.

Международната слава дойде отчасти през киното - в 1963 благодарение на "Презрението" на Жан-Люк Годар с Бриджит Бардо в главната роля, а в 1970 благодарение на "Конформистът" под режисурата на Бернардо Бертолучи. И двата филма бяха направени по посредствени в литературно отношение романи на Моравия, демонстриращи обаче превъзходния му нюх за конфликтни ситуации и за специалността му - всевъзможните кръстоски между душа, секс и политика.

Той се казва всъщност Алберто Пинкерле и израства като син на баща евреин в заможно буржоазно семейство; на девет години заболява от костна туберкулоза, затова накуцва до края на живота си, не успява да завърши дори гимназия, изчита на своя глава каквото може от световната литература и на 18 години започва първия си роман, "Равнодушните", който завършва четири години по-късно. Тази невероятно зряла ранна работа съдържа вече темите на по-късното му творчество - декаденство и отегчение, еротично напрежение и борба за надмощие.

С този вид литература на Моравия му е трудно във фашистка Италия, затова той търси спасение в сюрреалистични и сатирични разкази, в репортажи за първите си пътувания по света. От 1943 той е принуден да се укрива при едно обикновено семейство в село южно от Рим. Тази среща с малките хора ще го вдъхнови по-късно за много от великолепните му "Римски разкази", които излизат в два тома през 50-те години.

"Римски разкази" са автентичното ядро на цялото творчество на Моравия и те са най-вече в състояние да издържат на изпитанието на времето в литературната история - а не многото му романи с все едни и същи съставки от психология, идеология и еротика в едробуржоазен сос.

Славата на Моравия в родната му Италия изглежда ненакърнима. Стогодишнината от рождението му е повод за най-различни почести, за симпозиуми, една фотоизложба и за усилия последното му жилище в Рим да бъде превърнато в музей. Спътницата му Дача Мараини смята за позор факта, че в Рим отдавна вече има музей на Гьоте, но не и на Моравия.

До смъртта си през 1990 Моравия беше интелектуална инстанция и публична фигура в Италия, включително като евродепутат от Комунистическата партия, но към началото на 70-те години той бе преминал вече своя зенит, припомня Дойче Веле.

С напредването на възрастта романите му ставаха все по-открито еротични, а жените в живота му все по-млади: през 1941 той се ожени за Елза Моранте, която в много отношения го превъзхождаше като писателски талант.

През 1962 той се събра с Дача Мараини, която бе повече на литературното му равнище. През 1986 той се ожени за една 47 години по-млада испанка, което му осигури място и в клюкарския печат.

И през последните години от живота си Моравия бе търсен коментатор на ежедневната политика, репортажите от пътешествията му излизаха редовно в "Кориере дела Сера", а по-късно бяха издадени като книги, които също ще имат известна културно-историческа трайност.

Общество