Католическите традиции и честването на празника на любовта изместват фокуса на българите от православния църковен празник - успението на Свети Кирил Славянобългарски. Това заяви д-р Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център при БАН, по време на представянето на изложбата "В началото бе буквата" в Националния музей „Земята и хората".
Според на д-р Иванова почитането на паметта на Свети Кирил се отбелязва и от Католическата църква. По думите й по време на Ватиканския събор през 1965 година Свети Кирил е включен в католическия календар, откъдето по същото време се премахва почитането на паметта на Свети Валентин.
На 14 февруари съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да чества: църковният празник за успението на св. Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря, и католическият празникът на Свети Валентин.
По думите на д-р Мая Иванова обаче покровителят на любовта отсъства от католическия календар от близо 50 години, а 14 февруари е се отбелязва успението на Свети Кирил Славянобългарски.
„До известна степен е куриозно, че противоположно на Свети Кирил, мъченикът Свети Валентин, станал покровител на влюбените още през 14-ти век, само преди около половин столетие е изключен от официалния ватикански католически календар. Но тъй като той е бил епископ на Терни, и днес този малък италиански град продължава да го почита", обясни д-р Мая Иванова.
Д-р Иванова допълни, че българите все повече се увличат по чуждите традиции, като забравят родните обичаи: „От средата на 20-ти век до последното му десетилетие Свети Кирил е останал заключен в православните ни храмове. Какво обаче се случи във времето, в което би трябвало да преоткрием 14 февруари като празник на Свети Кирил Славянобългарски? Появи се друг чуждоземен светец, който неочаквано бързо зае и изпълни празното пространство".
