Стотици близки, приятели и почитатели се сбогуваха с актьора Венцеслав Кисьов.
Той почина в понеделник на 67-годишна възраст след тежка борба с рака, а днес колеги и познати за последен път се поклониха пред него в столичния храм "Свети Седмочисленици".
"Познавах го още от малък, като ученик в Бургаския театър, ние го подготвяхме за ВИТИЗ, играл е главните роли в две мои постановки", спомни си с тъга Недялко Йорданов, който бе сред стотиците, дошли да се сбогуват със своя приятел и колега.
Венцеслав Кисьов беше оптимист до края на живота си - рядко се случват хора, които толкова мъжки да посрещат такава ужасна болест, сподели поетът, цитиран от БГНЕС.
Недялко Йорданов призна, че не би искал да обвинява никого за това, че в рамките на няколко месеца от този свят си отидоха голям брой хора на изкуството.
„Прокрадват се такива мисли, а Венци беше много огорчен от това, което стана с театър "Сълза и смях" - закриването на театъра, превръщането му във филиал на Народния театър и фактът, че той остана без работа. Беше му тежко и каза, че няма да стъпи никога на сцена повече, но да се твърди, че това е предизвикало болестта е пресилено", обясни той.
Недялко Йорданов припомни, че освен актьор Венцеслав Кисьов е пишел и стихове. Той беше пределно искрен и пишеше в професионален, класически стих, посочи Йорданов, когото самият Кисьов е признавал за свой "кръстник" в поезията.
Живял съм в скута на Венци Кисьов и знам, че хората на изкуството никого не се чувстват достатъчно признати - те са оставили всичко от себе си на сцената и може би човешкото съпричастие и споменът за тях в края на краищата е по-важно, отколкото формалното засвидетелстване на някаква почит, сподели културният министър Петър Стоянович, който също дойде да изпрати проф. Кисьов в "Свети Седмочисленици".
Ще го запомня като изключително талантлив, мек, сърдечен човек, за когото никога проблемите от този свят не можаха да помрачат връзката с големия свят на изкуството, духа и поезията, сподели още министърът.
