Средновековните българи са били много по-близки до нас, отколкото обикновено си представяме. Те са играели шах, табла и ашици, обичали са спорта, алкохола и лова, а аристокрацията е прекарвала свободното си време и с книги. В същото време Църквата е гледала с подозрение на голяма част от тези занимания, а някои от тях дори са били определяни като грях. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът Веселин Асенов, автор на книгата „Грях и забавление в средновековна България“.
По думите му сведенията за ежедневието и свободното време през Средновековието идват както от писмените извори, така и от археологическите находки.
„След покръстването редица езически игри, ритуали, песни и танци вече не са били допустими. Но други забавления – като шах, табла, ашици и дама – продължават да съществуват, макар често да са били на ръба на допустимото“, обяснява Асенов.
Според него неодобрение е имало дори към шаха.
„Шахът също е бил смятан за грях, защото идва от Изтока. Църквата се е стремяла да го принизи като нещо ненужно за истинския християнин. Дори прекаленото шегуване и силният смях са били осъждани като поведение, което не подхожда на един достоен човек“, посочи Асенов.
Историкът отбеляза, че между аристокрацията и обикновените хора е имало разлика най-вече в мащаба на развлеченията.
„Богаташките пиршества не могат да се сравняват с живота на простолюдието. За бедните ловът е средство за препитание, а за аристокрацията – удоволствие. Но настолните игри като ашици и дама са били популярни както сред богатите, така и сред бедните“, каза той.
В книгата си Асенов разглежда не само забавленията, но и удоволствията в живота на средновековния човек. „Пиенето на алкохол не е забавление, а удоволствие. По всичко личи от изворите, че българинът още от ранното Средновековие е бил страстен почитател на чашката“, отбеляза той.
По думите му спортът също е заемал важно място в живота на хората. „Борбата, конната езда, стрелбата – всичко това е било част от ежедневието, подобно на случващото се в Западна Европа“, каза историкът.
Разликата със западния свят обаче е съществена. „По нашите земи няма сведения за рицарски турнири от типа на тези в Западна Европа. Появяват се само отделни свидетелства за западно влияние към края на XIV век, но такива зрелищни турнири не са се провеждали“, подчерта Асенов.
Според него средновековният човек не се различава съществено от съвременния.
„Средновековните българи са били много подобни на нас. Те не са били по-глупави или по-странни. Просто са възприемали света през религиозната призма на своето време“, смята историкът.
Той обърна внимание и на един по-малко познат начин за прекарване на свободното време – четенето. „През XIV век литературата вече се превръща в популярно занимание сред аристокрацията. Поръчват се книги, създават се сборници, но това остава достъпно за малцина, тъй като около 95 процента от обществото е било неграмотно“, обясни Асенов.
Археологическите находки показват, че и децата са имали своите развлечения. „Откриваме костени и метални фигурки, ашици, дори глинени дрънкалки. Една от тях е намерена край Одърци – глинено яйце с топче вътре, което при разклащане издава звук и успокоява малките деца“, разказа той.
Историкът подчерта, че основната цел на неговото изследване, което достига до читателя благодарение на издателство „Българска история“, е да събере на едно място разпръснатите сведения за всекидневния живот през Средновековието.
„Искам да създам база от извори, върху която моите колеги да стъпят и да продължат изследванията в тази сравнително слабо разработена, но изключително интересна област“, сподели Веселин Асенов.
