Адвокат Божидар Терзийски коментира трите случая, които предизвикват най-силен обществен интерес – отвличането на 11-годишната Наталия, катастрофата с четирима загинали и разследването, известно като „Петрохан – Околчица“. В разговора за „Телеграфно подкастът“ той очерта възможните правни квалификации, наказанията, предвидени в закона, и обърна внимание на принципите, по които съдът определя присъдите.
Още в началото на разговора Терзийски поставя акцент върху това, че разследванията по трите случая все още продължават и окончателните факти не са установени.
„Адвокатите работят с факти, а не с предположения, а по трите случая фактите все още не са установени“, казва той.
Отвличането на 11-годишната Наталия
По думите на Терзийски случаят с отвличането не следва да се разглежда като едно престъпление, а като възможно съвкупност от няколко отделни деяния, ако всички твърдения бъдат потвърдени в хода на разследването.
Според него най-тежкото обвинение е самото отвличане на малолетно дете. За това престъпление законът предвижда наказание от 7 до 15 години лишаване от свобода.
Ако се установи, че майката на детето действително е била вързана против волята си, това представлява отделно престъпление – противозаконно лишаване от свобода, за което законът предвижда наказание до 5 години затвор.
При потвърждаване на данните за причинени телесни повреди при условията на домашно насилие законът предвижда наказание до 4 години лишаване от свобода.
Терзийски обръща внимание и на един от най-често задаваните въпроси след подобни случаи – дали всички наказания се събират.
„Тук идва въпросът, който повечето хора си задават грешно. В България наказанията не се събират. Съдът налага наказание за всяко престъпление, след което определя едно общо, най-тежко“, обяснява той.
Според оценката му, ако съдът определи наказание около средния размер за отвличането, най-вероятната присъда би била около 10 години лишаване от свобода.
Той посочва и възможните утежняващи обстоятелства. Ако се потвърди, че издирваният е криминално проявен, съдебното му минало би имало значение при определянето на наказанието и може да насочи съда към по-висок размер в рамките на закона.
По темата за издирването Терзийски подкрепя решението на МВР да ограничи публичността и да изтегли доброволците от акцията.
Според него по-малкото публичност увеличава шансовете издирваният човек да бъде открит.
Катастрофата с четирима загинали
Втората тема в разговора е тежката катастрофа с четири жертви.
По думите на Терзийски приложимата правна квалификация може да бъде „особено тежък случай“. След промените в Наказателния кодекс от миналото лято за подобно престъпление законът предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор.
В същото време адвокатът отбелязва, че разследването следва да изясни всички факти около настъпването на произшествието.
Той допуска възможност да бъде обсъждано и съпричиняване, тъй като автобусът е предприел маневра, с която е препречил пътя.
Разговорът засяга и последвалата акция срещу задържани лица, обвинени в рекет, принуда, сводничество и склоняване към проституция.
По думите на Терзийски за престъплението „принуда“ законът предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, а при квалифициран рекет наказанието може да достигне до 15 години затвор.
„Петрохан – Околчица“
Третият случай, обсъден в разговора, е разследването, известно като „Петрохан – Околчица“.
Терзийски разказва за разговори с местни жители, които, по думите му, са познавали Ивайло Калушев и останалите загинали.
„**Аз съм разговарял с много местни хора, които са имали контакт с тях. Те се вживявали на някакви местни шерифи, които са отцепвали район, не се е допускали други поради някаква причина**“, казва той.
Според него съществуват въпроси около местата, на които тези хора са притежавали имоти.
„Тези хора имат имоти на все стратегически места около границата – около турската, около сръбската граница, пък тези две граници са много апетитни за много неща“, посочва Терзийски.
Собственият му случай след тежка катастрофа
В разговора адвокатът разказва и за катастрофа, в която самият той попада през 2023 г.
По думите му автомобилът му е ударен отзад от полски гражданин, който признал, че е заспал зад волана.
По това време Терзийски пътувал със семейството си.
Той разказва, че човекът в автомобила зад неговия е останал продължително време в кома, а впоследствие се придвижва с инвалидна количка.
Според Терзийски три години след катастрофата делото все още не е приключило.
Той обяснява това с обстоятелството, че съдът е освободил чуждия гражданин срещу парична гаранция, след което той е напуснал България.
Адвокатът твърди още, че в експертизата по делото е описан автомобил, различен от този, който го е ударил.
Разказът му включва и случка от престоя му в болница след катастрофата.
По думите му, докато е бил в интензивното отделение на „Пирогов“, при него са дошли адвокатски сътрудници с предварително подготвени договори.
Той определя тази практика като „мафия“.
Предложение за промяна в закона
В края на разговора Терзийски поставя темата за пътната безопасност и промени, които според него могат да подпомогнат контрола по пътищата.
Предложението му е законът изрично да признае записите от автомобилните видеорегистратори като доказателство.
Според него така всеки гражданин би могъл да подава сигнал при установено нарушение, а контролните органи да налагат санкции въз основа на записите.
Като пример Терзийски посочва Гърция.
По думите му там използването на мобилен телефон зад волана се санкционира с глоба от 350 евро и отнемане на свидетелството за управление за един месец.
Той отбелязва още, че българските шофьори обичайно поставят предпазните си колани веднага след преминаването на границата с Гърция.
